Решение № 1157 от 18.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. Варна, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100101328 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД на „Х.И." ЕООД, ЕИК*********, със седалище гр. Варна, ул. „В.Л." №68, за осъждане на „Е.С." АД, ЕИК*********, със седалище гр. Варна, бул. В.В. № 258, „В.Т.", кула Е, за сумата от 168050,01 лева (съобразно допуснато изменение на предявения иск по размер с определение от съдебно заседание проведено на 27.04.2023г.), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ответника от ползване на собствен на ищеца трафопост 630kV идентификатор №*****.****.***.*.**г. по КК и КР на Варна, находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„Д.И." №23, за периода от 16.03.2016г. до 14.02.2022г., формирано по Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на исковата молба - 21.06.2022г. до пълното й изплащане.

Ищецът твърди, че с предварителен договор от 19.02.2007г. „М.Б." ООД и „Е.С." АД са се задължили да сключат окончателен договор за присъединяване на строящата се от първото дружество жилищна сграда към електропреносната мрежа, като договорили и условията за това присъединяване. С разрешение от 19.01.2010г. на началника на ДНСК построената сграда ведно с трафопоста и изградените ВиК и ел. системи била допусната за ползване.

Ищецът сочи още, че по силата на НА за №**/**.**.****., том I, peг. №2176, дело №**/**** г. на н-с Г., е придобил правото на собственост по отношение на обособен обект в жилищна сграда с вграден трафопост, а именно - трафопост 630kV с идентификатор №*****.****.***.*.**г. по КК и КР на Варна, находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„Д.И." №23.

Твърди, че както след искане на ищеца от 28.10.2010г., така и до днес, не са 1 изпълнени задълженията на ответното дружество по ЗЕ и по Наредба №6, както за сключването на договор за присъединяване, така и за сключването на договор за ползване от ответника на трафопоста на ищеца срещу цена.

Същевременно поддържа, че за периода от 16.03.2016г. до 14.02.2022г. ответното дружество е ползвало без основание горепосочения и собствен на ищеца трафопост в сградата, в резултат на което е реализирало приходи чрез доставяне на преминаваща през трафопоста ел. енергия до трети лица. Поради това моли за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, което е формирано по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, в размер на процесната сума.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва правото на ищеца на собственост върху исковия трафопост, както и не оспорва липсата на сключен договор с ищеца за ползване на трафопоста (като факти).

Предявеният иск обаче оспорва изцяло с доводи за: 1/ изтекла давност, считано от 2016г.; 2/ липса на обедняване на ищеца, което счита за решаващо по искове по чл.59 от ЗЗД; 3/ липса на твърдения и доказателства за направени от ищеца разходи по поддръжка на трафопоста и съоръженията в него; 4/ липса на доказаност на размера на иска; 5/ наличие на правно основание ответникът да ползва трафопоста, а именно предварителния договор от 2007г. и поставяне под напрежение на съоръженията със съгласие на титуляря тогава „М.Б." ООД; 6/ приложение на чл.70, ал.3 ЗС вр. чл.71 ЗС;

7/ ищецът не е станал страна по предварителния договор, макар да е придобил обекта.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор от 18.04.2007г., по силата на който търговското дружество „М.Б.“ ООД в качеството му на възложител, възлага, а дружеството „Е.МД“ ЕООД в качеството му на изпълнител да осъществи изграждане на вграден трафопост 630 кВ, намиращ се в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. Л., УПИ *-***, кв.18, 23-ти м.р. на града, при стойност на уговорените СМР в размер на 85000 лева. С анекс от 18.04.2007г. към договора е уговорена окончателната стойност на СМР в размер на 98500 лева без ДДС.

Представен е предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа № ДАМВ 07 -0032/09.02.2007г. сключен между „Е.ОН Б.М.“ АД и М.Б.“ ООД, с който са определение условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на оператора по отношение на жилищна сграда в гр. Варна, кв.18, УПИ –*-****, с предназначение за битова и стопанска дейност.

С договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа ДАМВ 07-0032/09.02.2007г. сключен между „Е.ОН Б.М.“ АД и „М.Б.“ ООД – ДАМВ07-0119/30.10.2007г. са уговорени необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект: жилищна сграда в гр. Варна, УПИ *-***5, кв.18, по плана на 23 –ти м.р. на града. Уговорено е, че 2 присъединяването ще се извърши посредством изграждане на една трафомашина 630 кВ, вградена в сградата, уговорени са и съответните технически условия, при които следва да се извърши и присъединяването.

Представено по делото е разрешение за ползване от 19.01.2010г. на жилищна сграда с трафопост, същите изградени в УПИ *-***5, кв.18, по плана на 23-ти м.р. на гр. Варна.

С договор за покупко- продажба от 09.03.2010г., оформен в нотариален акт № 97, том І, рег. №2176, дело № **/****г. по описа на нотариус А. Г. с район на действие ВРС, търговското дружество „М.Б.“ ООД в качеството му на продавач, продава на ищцовото търговско дружество „Х.И.“ ЕООД – инфраструктурен обект в сграда:

Трафопост, с идентификатор *****.****.***.*.**0, същия разположен в сграда изградена на груб строеж, намираща се в УПИ *-***5, гр. Варна, район Приморски, ж.к. Л..

С писмо изх. № 6531/08.12.2010г. „Е.ОН Б.М.“ АД уведомява ответника, че съобразно договора за присъединяване е постигнато споразумение, съобразно което следва да бъде осъществено изграждане на съответните присъединителни съоръжения от страна на потребителите. Отчетено е, че дължимата сума от 58152 лева не е платена, като е посочено, че следва да бъде осъществено предаване на съоръженията в собственост „Е.ОН Б.М.“ АД, като едновременно с това следва да бъде заплатена дължимата цена за присъединяване чрез насрещно ликвидно прихващане.

Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Р. С., в което се посочва, че стойността на обезщетението дължимо от ответника, което е изчислено по реда и правилата на „Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределително предприятие от потребителите през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ“, за периода от 16.03.2016г. до 14.02.2022г., възлиза на общо 168050,01 лева. В обясненията си в съдебно заседание при приемане на заключението експерта пояснява, че с оглед необходимостта за изготвяне на заключението се е запознал със счетоводните записвания при ищеца, в чието счетоводство същия е констатирал, че процесния трафопост е счетоводно заведен като стока, а не като дълготраен материален актив (ДМА). Разликата между двете осчетоводявания на трафопоста пояснява, че се състои в това, че в случай на завеждането му като ДМА, то следва да бъдат отчислявани и съответните амортизации.

Доколкото трафопоста е бил предназначен за изкупуване от ответника, то счетоводно той не е отразяван като ДМА на ищцовото дружество, при което не са отчислявани и съответните амортизации.

В допълнителната си съдебно – счетоводна експертиза вещото лице посочва, че 3 първоначално трафопостът при ищеца е заведен през 2010г., като към 09.03.2010г. стойността на осчетоводената сума от трафопоста в частта сграда е отразена в размер на 28151,17 лева, а сумата в частта оборудване в трафопоста в размер на 98500 лева.

Съответно общата стойност възлиза на 126651,17 лева, която стойност е използвана при приложение на Методиката за определяне стойността на дължимото обезщетение.

С решение № 194/18.11.2014г., постановено по гр. дело № ***/2017г. по описа на Апелативен съд – Варна, „Е.П.М.“ АД е осъдено да заплати на ответника сумата от 25001 лева представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез използване на трафопост намиращ се в сграда в гр. Варна, ул. Д.И. №23, с идентификатор *****.****.***.*.**0, със ЗП от 32,80 кв.м., за периода 09.03.2010г. – 01.03.2013г., на осн. чл. 59 ЗЗД.

С решение от 27.02.2017г., постановено по гр. дело № 1314/2016г. по описа на ВОС, „Е.П.М.“ АД е осъдено да заплати на ответника сумата от 52342,40 лева представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез използване на трафопост намиращ се в сграда в гр. Варна, ул. Д.И. №23, с идентификатор *****.****.***.*.**0, със ЗП от 32,80 кв.м., за периода 02.03.2013г. – 16.03.2016г., на осн. чл. 59 ЗЗД.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За да е основателен предявен иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД следва ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки, а т.е., че ищецът е собственик на вещата, респ., че в негова полза е учредено ограничено вещно право, че вещта се ползва от ответника, липсата на правно основание за ползване на тази вещ, както и настъпило в резултата от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.

Със съдебно Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., ІІ – ро т. о. на ВКС, се приема разбирането, че при отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползването им се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване. Ползването на такъв достъп без наличието на постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от страна на ползвателя. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на облигационни задължения, но и принцип на гражданското право. Обезщетението се дължи за периода от време, през който ищецът е бил собственик на трафопост и съоръженията в него и през което време ответникът е ползвал уредбите и съоръженията за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, различни от ищеца. Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл, 117, ал. 7 ЗЕ, и с която сума собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст. Като база за определяне на конкретния размер на обезщетението следва да се използват приетите от КЕВР Методики за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на 4 преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ от 2004 год. и от 2008 год., които се прилагат до уреждане на взаимоотношенията относно собствеността между лицензираните енергийни предприятия и потребителите/собствениците, които предоставят достъп до собствените си съоръжения съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ, в приложимата за процесния период редакция.

При приложение на цитираната съдебна практика към настоящия казус следва да бъде установена собствеността на ищеца по отношение на процесния трафопост, както и обстоятелството, че ответникът ползва неоснователно същия, като захранва с ел.енергия след преобразуването и от средно в ниско напрежение и други потребители, различни от собственика на съоръжението.