Определение № 2225 от 25.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2225 гр. Пловдив, 25.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502501 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. В. В. от САК, като пълномощник на „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД, ЕИК: 202047351, срещу Разпореждане № 17378/10.07.2023 г. по ч.гр.д. № 8584/2023 г. по описа на Пловдивския районен съд (ПдРС), III гр.с., с което се отхвърля заявление вх.

№ 54312/13.06.2023 г., подадено от „ЕЙ УАН ВИЖЪН" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

Прави се оплакване, че съдът неправилно е приел, че не може да издаде заповед за изпълнение само на основание представената ценна книга запис на заповед, а е необходимо и прилагане на договора за потребителски кредит.

Сочи, че изрично е заявил, че черпи права единствено от абстрактната сделка и в случая не е представен писмен договор, сключен с потребител. Поради това счита, че доколкото се позовава единствено на абстрактна сделка и отрича да му е известно съществуването на каузално правоотношение, то заповедният съд е следвало да издаде исканата заповед за изпълнение.

Развива доводи за редовността на ценната книга. Моли за отмяна на обжалвания акт и за задължаване на заповедния съд да издаде исканата заповед за незабавно изпълнение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно 1 релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, намери следното:

Частната жалба като подадена от надлежна страна с внесена държавна такса, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и против подлежащ на обжалване акт, е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Първоинстанционното ч.гр.д. № 8584/2023 г. на Районен съд – Пловдив е образувано по заявление от „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД, ЕИК: 202047351, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу З. М. С. за вземане в размер на 1719,19 лв., представляващо част от вземането по издаден на 23.04.2021 г. запис на заповед за сумата от 1992 лв., в полза на „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, платим на предявяване, предявен на 16.03.2022 г., прехвърлен с джиро на 03.05.2023 г. на „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2023 г. до изплащане на вземането.

ПдРС е извършил служебно справка в Електронния търговски регистър, от която е установил, че предметът на дейност на дружеството поемател по менителничния ефект - „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, е отпускане на заеми, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, придобиване на вземания по кредити и други форми на финансиране, финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция и всякаква друга дейност, разрешена от Закона за кредитните институции и БНБ.

Първоинстанционният съд е направил констатация, че предвид предмета на дейност на поемателя „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД (джирант), вземането произтича от договор с потребител, обезпечено с процесния запис на заповед, и съгласно чл. 417, т. 10 от ГПК, към заявлението следва да се представи договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. С Разпореждане № 15073/15.06.2023 г. ПдРС е оставил без движение производството, като е дал указание на заявителя в тридневен срок да представи договора за потребителски кредит, сключен между „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД и длъжника, по повод на който е издаден запис на заповед от 23.04.2021 г., и е разяснил, че при неизпълнението му в определения срок заявлението ще бъде отхвърлено.

В молба, подадена в указания тридневен срок, както и в частната жалба, 2 по повод на която е образувано настоящото производство, заявителят сочи, че не му е известно записът на заповед да е издаден във връзка с каузално правоотношение, както и че не разполага с договор за потребителски кредит, сключен между „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД и длъжника. Претендира издаване на заповед за изпълнение само на основание записа на заповед.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Приел е, че доколкото издаденият запис на заповед е в полза на дружество с основен предмет на дейност отпускане на кредити, то издателят на ценната книга е лице, имащо качеството потребител, поради което с оглед разпоредбата на чл.

417, ал.1, т.10 от ГПК е задължително представянето на договора за кредит за осъществяване на потребителска закрила. ПдРС е приел, че указанията не са изпълнени от заявителя и не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд.

Съгласно чл.417, ал.1, т.10 от ГПК, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. С изменението на нормата през 2019 г. е въведено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, при което законодателят задължава съда да извърши проверка както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/.

Ето защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, са действителни и не противоречат на изискванията на ЗЗП и ЗПК. Указания в тази насока са дадени на заявителя, но не са изпълнени от него. При това положение за съда е останало единствената възможност да отхвърли заявлението, доколкото не може да се осъществи разпоредената от закона проверка.

3

Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 17378/10.07.2023 г. по ч.гр.д. № 8584/2023 г. по описа на Пловдивския районен съд (ПдРС), III гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4