Решение № 165 от 03.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Шумен, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20263600500232 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №118 от 14.04.2026г. по гр.д.№87/2026г., Районен съд - гр.Нови пазар е отхвърлил молбата на Т. А. И. с ЕГН: ********** за допускане на промяна в собственото му и фамилно име от Т. А. И. на Т.А.С., като неоснователна.

Недоволен от така постановеното решение останал молителя, който го обжалва, навеждайки доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважена молбата му.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна - Община Нови пазар не е взела становище по жалбата, а Община Девня е изразила становище за основателност на искането.

Представителят на Окръжна неоснователност на претенцията. прокуратура

Шумен, изразява становище за

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото 1 доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Нови пазар е бил сезиран с молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, предявена от Т. А. И.. Молителят твърди, че е роден на .....1993 г. в гр.Нови пазар, обл.

Шумен. По произход се определял като българин, като религия - ислям, но всички негови познати и приятели го наричали с българското име Т. Родителите му още от малък го наричали Т. Освен това родителите му били известни в обществото с фамилията С., а не както бил записан молителя с фамилно име И., което било второто име на баща муА Повечето му приятели, познати и близки го знаели с български имена и различията на имената му по документи и тези, с които бил известен в обществото му създавали затруднения. Той бил известен с малко име Т. и фамилно име С.. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на имената му от Т. А. И. на Т.А.С.

От събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Молителят е роден на.....1993г.в гр.Нови пазар от родители : майкаЖ.В.С.и баща А. И. С., за което е съставен акт за раждане №......1993г. от Община Нови пазар. От представеното от Община Нови пазар заверено копие на акт за раждане на молителя Т. А. И. с №....1993г., съставен в кметство ...., общ.Нови пазар ,от който е видно,че същият е роден на...1993г.в гр.Нови пазар от родители : майка Ж. В. С. с ЕГН:********** и баща А. И. С. с ЕГН:**********. От служебно изготвената от първоинстанционния съд справка за съдимост на молителя, се установява, че същият не е осъждан в Република България, но е осъждан многократно за престъпления против транспорта в ФР Германия. Разпитания в първоинстанционното производство свидетел С. М. А. твърди, че с молителя са приятели от 15 години, и го наричали с името Толю.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се отбележи, че първоинстанционния съд правилно е приел, че делото е образувано по молба за промяна на собственото и фамилното име поради наличието на важни обстоятелства, които налагат това /чл. 19, ал. 1 ЗГР/. В това производство предмет на делото са обстоятелствата, налагащи промяната на надлежно приетото фамилно име - актът отразява вярно правната действителност, но важни причини налагат правната действителност да се промени и това да бъде отразено в съответния акт.

Съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или 2 бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Същевременно чл. 19, ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната.

Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Важни обстоятелства по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки. В горния смисъл и Решение № 450 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., Решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г. о., Решение № 346 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., III г. о. и др. В настоящото производство ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи сочения от нея правопораждащ фактически състав. Молителя е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, известността си в обществото със соченото име. В процесния случай, молителя не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Низката степен на достоверност на свидетелските показания, предвид приятелската връзка на свидетеля, от една страна не са годни да установят сочения факт, че молителя е известен в обществото със собствено име Толю, което представлява галено обръщение към молителя, каквото е традиционно прието в нашата култура, а освен 3 това сочи и, че той е познат в обществото с фамилия И.. Ето защо молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №118 от 14.04.2026г. по гр.д.№87/2026г., по описа на Районен съд - гр.Нови пазар.

На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4