Решение № 35 от 11.06.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ан. Д. при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Ан. Д. Административно наказателно дело № 20261450200100 по описа за 2026 година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0300-000032 от 19.02.2026 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя К. С. Г. от гр.М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 25.56 € /ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ЕВРО И 56 ЦЕНТА/ за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.

ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.14 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ОД на МВР гр.Враца, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Г. от гр.М. сумата от 204.52 €/ДВЕСТА И ЧЕТИРИ ЕВРО И 52 ЦЕНТА/, представляваща направени в съдебното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

К. С. Г. от гр.М. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 260300-000032 от 19.02.2026 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.

М. Н. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Основен акцент е заключението на вещото лице, като се иска съдът да се съобрази с него и да отмени атакувания акт. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото. В съпроводителното писмо по делото е отразено, че при явяване на защитник и в случай на претендиране на адвокатско възнаграждение са прави възражение за прекомерност на същото, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно, че жалбоподателя е получил препис от атакуваното НП на 21.03.2026 год.

Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 27.03.2026 год.

Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е спазен.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение №

4837418/03.02.2026 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 23.01.2026г. в 11:53 часа в град М. на ул. "Я. С." до номер ... срещу ФСМП е паркирал в нарушение на разпоредбите на пътен знак "В 27" - Забранено паркирането и престоя, личния си лек автомобил " БМВ 116 и“ с рег. номер .... В акта е отразено, че има поставена и допълнителна табела, която оказва 5 метра от знака. На жалбоподателя е съставен Фиш серия GT : 18968709 в отсъствието на собственика с поставено уведомление на предното стъкло, като същият фиш е анулиран поради депозирана жалба с рег. № УРИ:3000002 464/28.01.26година. С това е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е и издадено и атакуваното НП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП №26-0300-000032/19.02.2026 г.,Фиш за Глоба №18968709 от 23.01.2026 г.,Пълномощно от 26.03.2026 г.,АУАН №4837418/03.02.2026 г.,Справка от ПИ Я. К. под рег.№300р1290/05.02.2026 г., Жалба от К. С. Г. под УРИ №300000- 464/28.01.2026 г.,Сведение от К. С. Г. от 30.01.2026 г., Сведение от И. В. С. от 03.02.2026 г.,Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач от 30.03.2026 г., Справка от Директора на Областно пътно управление - В. под вх. № 2402/07.05.2026 г., Справка от Началника на РУ-М. под вх.№ 2436/08.05.2026 год., Справка от Кмета на Община М. под вх. № 2447/11.05.2026 год., Схема на хоризонталната и вертикална маркировка на ул.“Я. С.“ под вх. № 246/12.05.2026 г. Справка от Кмета на общ.М. под вх.

№2533/15.05.2026 г., ведно със заверено копие на схема на хоризонтална и вертикална маркировка по ул.“Я. С.“ до №... срещу ФСМП-М. към дата 23.01.2026 г.Съответно са разпитани свидетелите И. В. С. и Д. Д. Д., от които свидетелят С. е актосъставител и работещ като мл.автоконтрольор в РУ-М., а свидетелят Д. е свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта и работи като командир на отделение в РУ гр.М.

От събраните по делото гласни доказателства, в лицето на разпитаните свидетели С. и Д. се установява, че на 23.01.2026 г. са били на работа съгласно утвърден месечен график и около 11:00 ч. са извършвали обход по ул. „Я. С.“ в гр. М. Свидетелите констатирали, че срещу ФСМП М. до №33 има паркиран лек автомобил, който е спрял в нарушение на забранителен знак, а именно забранено спирането и паркирането за престой.Свидетелите Д. и С. уточняват, че знака се намира точно пред входа на спешния център и е поставен, за да не се паркира, тъй като се пречи на линейките да маневрират. Свидетелят Д. посочва, че е налице и допълнителна табела, която указва пет метра на ляво и пет метра надясно от знака и че процесният лек автомобил е бил спрян пред знака на около 3 метра. Посочените констатации от свидетеля Д. се потвърждават и от свидетеля С.. И двамата свидетели уточняват, че нарушението е заснето с видеорегистратора на служебния автомобил, за което е бил съставен фиш в отсъствието на собственика, тъй като автомобилът бил паркиран и е нямало никой покрай него. От приложената по делото Справка 3 от Началника на РУ-М. под вх. №2436/08.05.2026 г., се установява, че не могат да бъдат предоставени записи от видеорегистратора на служебния автомобил във връзка съставен фиш GT 18968709/23.02.2026 г. Молбата по съставения фиш на жалбоподателят е депозирана в законоустановения срок за подаване на възражение като и мотивите на жалбоподателя са в насока отмяна на санкцията по отношение на това, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбите на пътен знак В27.В хода на проверката и във връзка с постъпилата жалба по издадения фиш същият е анулиран и на 03.02.2026 г. в сградата на РУ-М. в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите по акта е съставен процесния АУАН за извършеното нарушение отразено в акта по чл.

6 т.1 от ЗДвП. Акта е подписан от жалбоподателя и съответно му е връчен препис от него. Свидетелите Д. и С. подчертават, че жалбоподателят категорично не е бил съгласен с така констатираното от тях, като е твърдял, че не е бил спрял в нарушение, тъй като не е бил в обсега на знака на петте метра.

Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че приема че при реализиране на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и които по принцип могат да мотивират съдебния състав изобщо да не се произнася по същество по настоящия казус относно обстоятелството има ли нарушение, от кого е извършено и дали размера на така определеното наказание е законосъобразен. На първо място следва да се отбележи, че процесните АУАН и Наказателно постановление са били издадени от компетентни органи. Компетентността на издаващия наказателното постановление Началник РУ- М. се извежда от изричен акт на Министъра на вътрешните работи - Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават наказателно постановление по ЗДвП. Наказателното постановление е издадено от Началника в РУ-М., а според т. 3. 8 от същата заповед сред определените да издават наказателно постановление по ЗДвП длъжностни лица са началниците на РУ при СДВР/ОД на МВР. Според т. 2. 1 вр. т. 1.3.2 от цитираната Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП имат право полицейски органи, заемащи длъжност "полицейски инспектор VI-IV степен" 4 с функционални задължения по контрол на пътното движение.

Актосъставителят И. С. в качеството си на младши автоконтрольор е, определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ /след проведено учебно занятие и изпит/, с което са му дадени функционални задължения по контрол на пътното движение. Тук е мястото да се отбележи, че видно от приложения Фиш за глоба издаден на 23.01.2026 г. впоследствие анулиран е отразено, че Д.ието е извършено на 23.01.2026 г., като място на нарушението е посочено гр.М., ул.“Я. С.“ №.. срещу ФСМП. Не така обаче стоят нещата в издадените впоследствие АУАН и НП. В акта е отразено, че Д.ието е осъществено на 03.02.2026 г. в гр.М., ул.“Х. Б.“ №.. и няколко абзаца по-долу всъщност се твърди, че то е извършено на 23.01.2026 г. в г.М., на ул.“Я. С.“ до №.. срещу ФСМП. Посочените обстоятелства са пренесени дословно и в атакуваното НП.

В този смисъл посочените, като дати 03.02.2026 г. – 23.01.2026 г. на извършване на нарушението, не изпълват изискванията на закона, конкретно н а чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН по отношение на Наказателното постановление и на чл.42 т.3 от ЗАНН , касателно АУАН, относно посочване на задължителният реквизит - дата на извършване на нарушението. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на НП и АУАН и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което подобна неяснота не може да бъде отстранена в процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето на датата на извършване на нарушение резултира в ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това, датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на АУАН - чл.42 т.3 от ЗАНН , и на НП - чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН , чиято неяснота или липса съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката, или от изявлението на свидетелите по делото. И това е така предвид правораздавателния характер на наказателните постановления.

Направения от актосъставителя коментар за определяне датата на извършване 5 на нарушението е несъстоятелен и освен това внася съмнение, дали и кой в така очертания период е извършител на процесното нарушение, като по делото няма нито писмени, нито гласни доказателства сочещи, че именно в този период нарушението е осъществено от жалбоподателя. Волята на законодателя е пределно ясна-датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на административнонаказващия орган важи и за случай, като разглеждания.

При това следва да се посочи, че наказващият орган е разполагал с достатъчно данни, за да посочи конкретна дата на твърдяното нарушение. Видно от описанието на нарушението и в АУАН и в НП липсва тази изричност. Ето защо в съставеното Наказателно постановление липсва яснота и конкретика, относно датата на извършване на нарушението. Направеното описание е дотолкова неясно, че води до съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на постановения от административнонаказващия орган правораздавателен акт - самостоятелно и винаги при констатирането му. Посоченото до тук касателно датата на извършеното нарушение освен, че води до липса на отразена точно, ясно и недвусмислено дата на твърдяното нарушение, води и до непълнота по отношение на още от съществените реквизити на АУАН и НП, а именно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено същото и авторството му, които пък реквизити са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 и т.6 от ЗАНН . Отново следва да се подчертае, че задължителния реквизит, съгласно цитираните по-горе разпоредби изисква като дата на нарушението да се посочва не произволна такава, а точно тази, за която се твърди и са събрани доказателства, че е извършено нарушението и е недопустимо императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. С оглед санкционния характер на производството по