Определение № 2405 от 27.06.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2405 гр. Варна, 27.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20223100100302 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад :

Производството е по повод искове на В. Г. ВЛ., ЕГН********** , с посочен адрес гр. Варна, бул. „В.В.“ №106, ап.24, с правно основание на исковете чл.240, ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Г. ИВ. Д., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна, ул. „Ш.“ №6, да заплати на ищеца сумата 500 000лв. – невърната главница по писмен договор за заем от 11.11.2019г., прекратен на 07.12.2021г. поради пълно неизпълнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 09.02.2022г. до пълно изплащане, а също и сумата 9 027лв. – законна лихва за забава върху невърнатата пълна главница за периода 08.12.2021г. – 09.02.2022г.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че на 11.11.2019г. страните по делото сключили писмен договор за паричен заем, по силата на който ищецът В.В. се задължил да предостави на ответницата Г.Д. в заем сумата от 500 000лв., чрез банкови преводи до 13.11.2019г. и 15.11.2019г. В изпълнение на договора, В.Г. е превел на ответницата по нейна сметка в Банка ДСК съответно 200 000лв. на 13.11.2019г. и 300 000лв. на 15.11.2019г., с което изпълнил изцяло задълженията си по сделката.

Съгласно чл.З от договора заемната сума следвало да бъде върната в средните срокове: 50000лв. през 2020г., 50000лв. през 2021г., 50000лв. през 2022г., 50000лв. пред 2023г. и 300 000лв. през 2024г. В чл.6 ал.1 от договора било предвидено, че заемодателят може да прекрати едностранно договора в пет конкретни случая, вкл. по т. „в“ - при неиздължаване в срок на дължимa вноскa. А съгласно чл.6 ал.2 от договора в случаите по т. „в“ и други, заетата 1 сума става изискуема с писмено предизвестие от заемодателя към заемателя.

В договорения срок до края на 2020г. предвидената вноска от 50 000лв. не била върната, за което на 12.01.2021г. В. писмено поискал от ответницата обяснение. Д., в деня на получаване, писмено отговорила, че забавянето се дължи на извънредни обстоятелства и обещавала да погаси вноската за 2020г. при първа възможност. Което обаче не се случило.

С уведомление от 07.12.2021г., връчено на Г.Д. лично в същия ден, В.В. я уведомил, че прекратява сключения между тях договор за заем от 11 .11.

2019г. на основание чл.6 ал.1, б. „в“ от същия, с което заетата на ответницата сума от 500 000лв. станала изискуема изцяло, заедно със законната лихва, считано от датата на връчване на уведомлението за прекратяване на договора.

По горните причини се претендира за присъждане на исковата главница и на законната лихва за забава, в посочените размери, както и съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира отговор, в който не оспорва единствено оформянето на договора от 11.11.2019г. като заем с подписването му от страните, както и отговора си от 12.01.2021г. по запитването за забавяне (като фактически данни). Исковете обаче оспорва категорично и изцяло, като в тази връзка въвежда следните обобщени групи възражения и твърдения:

Договорът за заем от 11.11.2019г. между страните твърди да е нищожен, на следните основания, подредени служебно от настоящия състав съобразно тежестта на порока и практиката на ВКС, а именно: 1/ липса на съгласие за сключване на договора за заем за 500 000лв.; 2/ абсолютна симулация, защото страните не са желали настъпването на правните последици на сделката; 3/ противоречие с добрите нрави; 4/ противоречие с чл.152 ЗЗД, тк прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закон. Евентуално (ако договорът се приеме за действителен) твърди, че сумата от 500 000лв. изобщо не била предоставена на ответницата и затова не подлежи на връщане; че единствено предоставена в заем била сума от 200 000лв., за която бил издаден запис на заповед от 12.11.2019г., като тази сума от 200 000лв. е била върната от ответницата на ищеца, за което той издал и декларация от 11.12.2021г.

Възраженията за нищожност на заема обосновава с подробни твърдения относно услужнени и фиктивни отношения между ищеца В.В., ответницата Г.Д. и третото лице Илия Илиев чрез дружеството на последния „И.с.“ ЕООД, в следния смисъл:

През м. ноември 2019г. ищецът В.В. имал нужда да докаже платежоспособност чрез изкуствено създаване на оборот по банковата си сметка в банка „Пиреос“ АД с IBAN: BG90 PIRB ....... Към този момент той нямал контрагенти, които да направят големи обороти от търговски сделки, поради което се обрърнал за помощ към дългогодишните си приятели Г.Д. и 2

Илия Неделчев Илиев. В.В. предложил на Г.Д. да сключат договор за паричен заем с вписване на сумата от 500 000лв., както и да сключи с дружество на Илия Илиев - „И.с.“ ЕООД предварителен договор за покупко - продажба на земеделска земя - нива с площ от 17 702 кв.м. в с. Е. община Н. П., област Ш. за сумата от 938 206.00 лева, като реално вноските по договора за покупко продажба да бъдат 500 000 хиляди лева, каквато е посочената като заемна сума в договора за заем с Г.Д.. След което В.В. да преведе на Г.Д. на траншове суми, които тя да превежда по банковата сметка на „И.с." ЕООД, фиктивно като вноски по сключения между тях договор за строителство, съответно „И.с." ЕООД да ги връща обратно на В.В., уж като продажна цена по предварителен договор за покупко -продажба на земеделска земя. Към този момент В.В. не е разполагал със сума в размер на 500 000лв, а е разполагал само с 200 000лв. В изпълнение на това, в един и същи ден в офиса на „И.с." ЕООД, в гр. Варна, ул. „Б. л.“ №15, били създадени следните документи, които имат една обща цел – доказване на платежоспособност на В.В., а именно: предварителен договор за покупко - продажба на земеделска земя с посочена в него датата 06.11.2019г., договор за паричен заем с посочена в него дата 11.11.2019г. и запис на заповед с издател Г.Д. и с кредитор В.В. с посочена в него дата 12.11.2019г. Предварителният договор за покупно продажба на земеделска земя обаче бил нищожен поради пълна симулация, защото страните не искали правните му последици, а също и поради липса на еквивалентност на описаните престации, тъй като стойността на земеделската земя била в размер на 1505.56лв., но в договора – договорена за цена от 938 206.00лв. От друга страна в записа на заповед от 12.11.2019г. е била отразена сума от 200 000лв, защото това бил реалният размер на парите на ищеца, които излезли от неговата банкова сметка; от тях „след превъртане“ В.В. щял да си върне обратно дадената в заем сума в размер на 200 000лв., а дадените от Г.Д. на „И.с." ЕООД 100 000лв. покривали част от задължението й по договор за строителна услуга на оборите в село П.д.. Целта на всичко това била да се докаже платежоспособност на В.В. на значителна стойност.

След това се описват всички транзакции между посочените лица, които били извършени в периода 12.11.2019г. – 25.11.2019г., като последната от тях била финален превод от „И.с." ЕООД към В.В. на сума от 200 000лв., с което начално дадените от В. на Г.Д. 200 000лв. били върнати на ищеца, а разликата от 100 000лв., платена от Г.Д. на „И.с.“ ЕООД, оставала по договора за строителна услуга. Точно заради това и ищецът е издал и цитираната по - горе декларация, с дата в нея 11.12.2021г., с която реално е признал, че не може да има претенции към Г.Д. за дадената в заем сума от 200 000лв. За постигане на целта на ищеца, „И.с." ЕООД издало и три броя фактури № ..... от 12.11.2019г, №......../14.11.2019г. и №......./22.11.2019г., но които касаели строителните услуги от дружеството в полза на Г.Д..

Със заповед за възлагане № Р- 03000320005028-020 - 004805.04.2021г. на органа по приходите на В.В. била извършена ревизия, при която бил установен недостиг на парични средства, т.е. превишение на разходи над доходи за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. Били открити още и други несъответствия, във връзка с които В. помолил Г.Д. да му даде отговора от 3

12.01.2021г., като същият бил съставен много по - късно от посочената дата, за да бъде представен пред органа по приходите. Като цяло с ревизията било потвърдено, че за В. не е разполагал с цялата нужна му сума от общо 700 000лв. за да изпълни задълженията си през проверявания период, което потвърждавало липсата и на налични 500 000лв., които да може да е предоставил в заем на ответницата въз основа на процесния договор.

Въз основа на тези обобщени от съда доводи ответницата моли да бъдат изцяло отхвърлени предявените искове, както и за съдебни разноски.

С молба от 05.04.2022г., за която не му е давана възможност от съда, но подадена след подадения отговор, ищецът оспорва доводите в отговора.

Сочи, че твърденията за договорености между отв. Д. и третото лице „И.с.“ ЕООД са недопустими и неотносими към делото, съответно твърдяните от ответницата нищожности на други договорености, извън процесния заем, са извън предмета на делото. Освен това те са и неверни, за което излага доводи.

По възраженията на ответницата конкретно по процесния заем ищецът твърди, че при извършена през 2021г. от ТД на НАП – Варна ревизия на Г.Д. били включени и осчетоводените от проверяваното лице средства от 500 000лв. по заема от 11.11.2019г. с ищеца по делото, с осчетоводяване и на получаването на преводите. Отделно били отразявани транзакции по други сделки на Д., включително по възлагане строителство на краварници в с. П.д. и плащания по тях. В писмени обяснения по ревизията отв. Г.Д. признала отново задълженията си отделно по заема и отделно по повод строителството на обекти, възложено на „И.с.“. Отделно преводът и притежанието у заемодателя на 500 00лв. към 11.11.2019г. се извеждали и от движението по сметките му за процесния период.

Издаденият запис на заповед от 12.11.2019г. твърди, че няма връзка с исковия, с оглед разликите в датите, денят на заверка сметките на ответницата и падежът за менителничния ефект на 12.02.2020г., много различен от падежа на първата вноска от заема (до края на 2020г.). А декларацията за сумата от 200 000лв. била без значение за задълженията по спорния заем от 11.11.2019г.

Със становище от 28.04.2022г. по повод молба на ищеца от 05.04.2022г. ответницата поддържа доводите си от отговора; оспорва молбата на ищеца, в това число счита, че твърденията в последната не опровергават възраженията в отговора за генералната цел – доказване на фиктивна платежоспособност на В.В. и „превъртането“ на средства до връщането обратно на всичко дадено (в размер на 200 000лв.).Възложените строителни услуги от Г.Д. на „И.с." ЕООД били факт, но реално цената била 100 000лв., а останалите суми били заради фиктивното „превъртане“ на средства. От дуга страна ако, както ищецът твърди да нямало връзка между записа на заповед от 12.11.2019г. и спорния заем от 11.11.2019г., следвало към този момент ищецът да имал налични общо 700 000лв., което било напълно изключено от ревизията от НАП,като отново се повтарят финансови показатели от нея в насока налични към 114 12.11.2019г. само около 200 000лв. у ищеца.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: възникването на твърдяната облигационна връзка с ответника по договор за заем за исковата сума (500 000лв.); предоставянето на заемната сума в полза на ответника по твърдяния начин (две вноски за 200 000лв. и за 300 000лв.); уговарянето на падежнаи клаузи в договора за отделните вноски, с посочените падежи и размери); настъпването на падежа за връщане на заема (в това число пълна забава на първа вноска, покана, предсрочна изискуемост); изпадане в забава на ответника; размера на исковете.

В допълнение и с оглед оспорванията ищецът следва да докаже още, че ответницата по делото е признала съществуването на заемното отношение с отговори (към ищеца и към НАП по повод нейна ревизия); самостоятелността на представения запис на заповед 200 000лв. спрямо исковия договор за заем; достоверната дата на договора за заем; и другите положителни твърдения, на които основава вземанията си.