Решение № 4996 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4996 гр. С., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110143549 по описа за 2023 година

Предявени са искове от А. М. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „О. 2“, бл.

231, вх. Г, ет. 2, ап. 86, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на следните суми поради изтекла погасителна давност:

2 484,80 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от м.03.2008 г. до м.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2012 г. до окончателното плащане на вземането;

403,11 лв. - мораторна лихва за периода от 30.04.2008 г. до 16.06.2011 г.;

157,76 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.06.2012 г. по ч. гр. д. № 1737/2012 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 2678/2012 г. на ЧСИ С. Я., рег. № *** в КЧСИ.

Ищцата твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за недължимост на процесните задължения поради погасяването им с 5-годишен давностен срок, през който взискателят е бездействал. След изпращане на запорни съобщения върху банкови сметки на ищцата на 08.04.2013 г. не са извършвани изпълнителни действия.

В срока за отговор ответникът оспорва исковете по допустимост и основателност по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Оспорва процесните вземания да са погасени по давност. Твърди, че в случая е приложима общата петгодишна давност, както и че по изпълнителното дело са извършени действия, прекъсващи давността.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ответникът „Т. С.“ ЕАД е образувал срещу А. М. Н.

1 изп. д. № 2678/2012 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № *** в КЧСИ, въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 21.06.2012 г. по ч. гр. д. № 1737/2012 г. на СРС. Посочените обстоятелства са отделени от съда на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с определение от 18.01.2024 г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 26.02.2024 г. Същевременно посочените обстоятелства се установяват и от приложеното по делото ч. гр. д. № 1737/2012 г. по описа на СРС, 81-ви състав и копие от изп. д. № 2678/2012 г. по описа на ЧСИ Я..

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 1737/2012 г. по описа на СРС, 81-ви състав, същото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено на 26.01.2012 г. от „Т. С.“ ЕАД срещу А. М. Н., което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2012 г., с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 2 484,80 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от м.03.2008 г. до м.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2012 г. до окончателното плащане на вземането; 403,11 лв. - мораторна лихва за периода от 30.04.2008 г. до 16.06.2011 г.; 157,76 лв. – разноски по делото. Заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист от 21.06.2012 г. за същите суми.

От приложеното по делото заверено копие от изп. д. № 2678/2012 г. по описа на ЧСИ С. Я. се установява, че същото е образувано с разпореждане на ЧСИ от 21.12.2012 г. по молба на „Т. С.“ ЕАД от 21.08.2012 г. срещу длъжника А. М. Н. въз основа на изпълнителен лист от 21.06.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 1737/2012 г. по описа на СРС, 81 състав, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.01.2012 г., с която А. М. Н. е осъдена да заплати на „Т. С.“ ЕАД следните суми: 2 484,80 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от м.03.2008 г. до м.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2012 г. до окончателното плащане на вземането; 403,11 лв. - мораторна лихва за периода от 30.04.2008 г. до 16.06.2011 г.; 157,76 лв. – разноски по делото . С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнението.

От материалите, находящи се в изпълнителното дело, се установява, че ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника – справки в Агенция по вписванията за притежавани недвижими имоти; справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ (РБСС) за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физическо лице; справка за регистрирани на името на длъжника МПС. Извършени са справки в НОИ относно регистрирани трудови правоотношения с длъжника.

На 08.04.2013 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 20917/29.03.2013 г. до „ФИРМА“ ЕООД, като трето задължено лице, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е връчено на 10.04.2013 г. В отговор на запорното съобщение, с писмо от 11.04.2013 г. ЧСИ Я. е бил уведомен, че към 11.04.2013 г. трудовото правоотношение на длъжника с „ФИРМА“ ЕООД е прекратено. Видно от справка за всички подадени уведомления за длъжника в регистъра на трудовите договори при НОИ, трудовото правоотношение между „ФИРМА“ ЕООД и длъжника е прекратено на 28.09.2012 г.

Изпратено е запорно съобщение с изх. № ****/29.03.2013 г. до „Ю. Б.“ АД, като трето задължено лице, за налагане на запор върху всички банкови сметки, депозити, 2 вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на длъжника. Запорното съобщение е връчено на 08.04.2013 г. В отговор на запорното съобщение, с писмо с вх. № 16580 от 12.04.2023 г., Б.та е уведомила ЧСИ, че длъжникът има банкова сметка, открита в „Ю. Б.“ АД, като към 08.04.2013 г. по сметката му липсва авоар и върху вземанията по сметката има предишни наложени запори.

На 09.04.2013 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № ****/29.03.2013 г. до „С.

Ж. Е.“ АД, като трето задължено лице, за налагане на запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на длъжника. Запорното съобщение е връчено на 10.04.2013 г. В отговор на запорното съобщение, Б.та е уведомила ЧСИ Я., че длъжникът има банкова сметка, открита в „С. Ж. Е.“ АД, като към 08.04.2013 г. по сметката му липсва авоар.

На 13.04.2013 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. Със същата длъжникът бил уведомен за наложените запори върху трудовото му възнаграждение, получавано от ФИРМА“ ЕООД, вземанията му по банковите му сметки в „С. Ж. Е.“ АД и „Ю. Б.“ АД, както и че на основание чл. 458 ГПК Държавата е конституирана като присъединен взискател за дължимите от него публични задължения.

Изпратено е запорно съобщение изх. № *****/04.11.2014 г. до Сдружение „ФИРМА“, като трето задължено лице, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е връчено на 18.02.2015 г. Видно от справка за всички подадени уведомления за длъжника в регистъра на трудовите договори при НОИ, трудовото правоотношение между Сдружение „ФИРМА“ и длъжника е прекратено на 09.02.2015 г.

С молба с вх. № ***** от 03.02.2016 г. взискателят е поискал извършване на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С молба с вх. № ****** от 10.02.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори върху банковите сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение или пенсия.

С разпореждане от 06.06.2018 г. ЧСИ Я. е разпоредил да се извърши справка в Търговския регистър и наложил запор върху всички вземания на длъжника като член на УС на Сдружение „Д. Р.“.

С разпореждане от 03.07.2019 г. Ангелина Шаркова, помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ Я., е разпоредила да се извърши справка в БНБ и НОИ и наложила запор върху банковите сметки на длъжника в „П.И.Б.“ АД и „У. Б.“ АД.

Изпратени са запорни съобщения до „У. Б.“ АД с изх. № 032200/03.07.2019 г. и П.И.Б.“ АД с изх. № *****/03.07.2019 г., като трети задължени лица, за налагане на запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на длъжника. Запорните съобщения са връчени на 04.07.2019 г.

С молба с вх. № ****** от 03.12.2019 г. взискателят поискал извършването на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение или пенсия на длъжника, както и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С молба с вх. № ****** от 28.10.2021 г. взискателят поискал извършването на 3 справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника и налагане на запор върху откритите такива; извършване на справка в НОИ за действащи трудови договори на длъжника, с оглед налагане на запор върху същите; а в случай, че не бъдат открити банкови сметки и трудови договори – насрочване на опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи.

Изпратено е запорно съобщение изх. № ******/23.02.2022 г. до „Г.“ ООД, като трето задължено лице, връчено на 28.02.2022 г., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Изпратено е запорно съобщение изх. № ****/23.02.2022 г. до Търговски регистър при Агенция по вписванията за налагане на запор върху притежаваните от длъжника дружествените дялове от капитала на „А.“ ЕООД.

До длъжника А. М. Н. е изпратено съобщение с изх. № ****/23.02.2022 г., връчено на 28.02.2022 г. с което същата е уведомена, че са наложени запори върху трудовото й възнаграждение, получавано от „Г.“ ЕООД; банковите й сметки, открити в „С. Ж. Б.“ АД, „Ю. Б.“АД, „П.И.Б.“ АД и „У. Б.“ АД, както и върху дружествените й дялове в „А.“ ЕООД.

Изпратено е запорно съобщение с изх. № *****/11.03.2022 г. до „Б. ДСК“ АД като трето задължено лице, връчено на 15.03.2022 г., за налагане на запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на длъжника. В отговор на запорното съобщение, с писмо с вх. № *****/18.03.2022г., Б.та е уведомила ЧСИ Я., че длъжникът има банкова сметка, открита в „Б. ДСК“ АД, като няма други претеници върху вземанията на длъжника по сметката.

Изпратено е запорно съобщение № *****/02.11.2022 г. до „И.“ АД, като трето задължено лице, за налагане на запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на длъжника. Запорното съобщение е връчено на 04.11.2022 г. В отговор на запорното съобщение, с писмо, входирано в кантората на ЧСИ на 18.07.2023 г., „И.“ АД е заявило, че признава основателността на вземането, върху което е наложен запортът, но същото не може да бъде платено, доколкото в откритата на името на длъжника микросметка няма налични средства.

Изпратено е запорно съобщение № *****/08.02.2023 г. до Сдружение „Д. Р.“, като трето задължено лице, за налагане на запор върху всички вземания на длъжника, произтичащи от договорните отношения между сдружението и длъжника като председател на същото.

До длъжника А. М. Н. е изпратено съобщение с изх. № ****/08.02.2023 г., връчено по месторабота в „Г.“ ООД на 13.02.2023 г., с което същата е уведомена за налагането на запор върху вземанията, които има от Сдружение „Д. Р.“ в качеството й на председател на същото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се 4 формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила. Ето защо при предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК в тежест на ищцата е да докаже наличието на издаден срещу нея изпълнителен титул, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.