Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1150 от 07.04.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 929/2026
Вид
Определение № 1150
Подписан
07.04.2026
В сила
07.04.2026
Състав
Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1150 гр. София, 07.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500929 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от КОНПИ, с която обжалва определение № 264 645 от 26.12.25 г., постановено по гр. д. № 7 068/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, с което съдът е прекратил производството по гр. д. № 7 068/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав поради неизпълнение на дадените указания в срок.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са развити доводи, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, а дадените указания касаят съществото на спора, поради което не представляват указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът Р. Н. оспорва подадената частна жалба. Развива доводи, че съдът правилно се е съобразил с практиката и е дал законосъобразни указания. Наведени са твърдения, че КОНПИ трайно не се съобразява с практиката на съдилищата относно изискванията за редовност на исковата молба по ЗОНПИ. Моли съда да постанови определение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно.

Ответниците Ц. Д. и Г. Н. редовно уведомени не взимат становище по частната жалба.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

1

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 264 645 от 26.12.25 г., постановено по гр. д. № 7 068/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, че съдът е прекратил производството по гр. д. № 7 068/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав поради неизпълнение на дадените указания в срок.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение от 22.11.24 г., постановено по делото съдът е оставил производството по делото без движение и е дал указания на ищеца в тримесечен срок с писмена молба, с препис за ответниците да опише конкретното престъпно поведение и в какъв период е извършвано от ответника, спрямо когото е образувано наказателно производство, това престъпно поведение може ли да генерира облаги – какви и в какъв размер, да посочи данни, че тази възможност е реализирана в действителност, тези облаги съвпадат ли с имуществото, за което е поискано отнемане и ако не съвпадат – да се посочат обстоятелствата, сочещи наличие на връзка (пряка или косвена) между престъплението, въз основа на което е образувано производството пред ищеца и придобиване на имущество от ответниците, чието отнемане се иска.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба вх. № 263 220 от 21.02.25 г. ищецът развива доводи относно целта на новия закон, оспорва относителността на практиката на ЕСПЧ, цитирана в определението на съда. В същата молба е посочено конкретното престъпно поведение, спрямо кого е образувано наказателното производство, посочено е че конкретното престъпление е от естеството си да генерира облаги, като по отношение на размера на същите е посочено, че размера на доходите не съответства на придобитото имущество.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане № 261 594 от 27.05.25 г. съдът е дал последна възможност на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, както и че с вх. № 271 172 от 14.07.25 г. с която доразвива наведените доводи.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното определение № 264 645 от 26.12.25 г., постановено по гр. д. № 7 068/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, че съдът е прекратил производството по гр. д. № 7 068/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав поради неизпълнение на дадените указания в срок.

Така подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице с представителна власт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай исковото производство е образувано на 29.05.2018 г. по искове с правно основание чл. 154 от ЗОНПИ. Съгласно ЗОНПИ на отнемане в полза на 2

Държавата по реда на този закон подлежи незаконно придобитото имущество, за каквото се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник (чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ). За законни са приети всички доходи, приходи и източници на финансиране, за които проверяваните лица могат да докажат основанието за получаването им, като в полза на Държавата е създадена оборима презумпция (чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ), че дадено имущество е незаконно, ако след проверка се установи значително несъответствие между притежаваното от проверяваното лице имуществото и нетния доход за проверявания период.

Така уредените в ЗОНПИ материални предпоставки за отнемане на незаконно придобитото имущество не включват във фактическия състав на иска наличието на установено с влязла в сила осъдителна присъда престъпление, извършено от проверяваните лица и лицата по чл.

143, 144, 145, 146 и 150 от ЗОНПИ, които са легитимирани ответници по осъдителния иск по чл. 154 от ЗОНПИ, който ищецът КОНПИ е легитимиран да предяви. Напротив релевантността на наказателната отговорност на процесуално легитимираните ответници, която би могла да бъде ангажирана по реда на наказателното производство, е изрично изключена от разпоредбите на чл. 108, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, както и на чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от ЗОНПИ. Образуваното наказателно производство срещу проверяваните лица по обвинение за извършени от тях престъпления в обхвата на нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ има характер на законен повод за започване на проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ, за наличие на значително несъответствие между притежаваното от обвиняемото лице и свързаните с него лица, чийто кръг е очертан в разпоредбите на чл. 142, ал. 2, чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗОНПИ. Държавата има правомощие да осъществява данъчно-осигурителен контрол на дейността на всички български граждани и юридически лица, действащи на територията й, по реда на ДОПК, чрез органите на данъчната администрация, като чрез ЗОНПИ е предвиден специален ред, по който се извършва такава проверка по отношение на лица, за които е налице обосновано предположение за осъществяването на престъпна дейност в обхвата, очертан от разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ, които престъпления по естеството си са свързани с генериране на значителни доходи от престъпната дейност.

Следователно, по смисъла на ЗОНПИ повдигнатото обвинение за престъпление в обхвата на чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ има значението само на законен повод и правно основание за извършване на проверка с по-голям обхват от предвидения в ДОПК, и от специализираните за тази цел органи.

По спорния пред настоящата инстанция въпрос относно редовността на исковата молба настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът проверява редовността на исковата молба, като когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Неизпълнението нададените указания е скрепено с неблагоприятната санкция за ищеца, предвидена в чл. 129, ал. 3 от ГПК. С него законодателят санкционира процесуалното бездействие на страната. За да приложи 3 законосъобразно санкцията, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Определението по чл. 129, ал. 3 и, ал. 4 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. В конкретния случай първоинстанционния съд е дал указания, като при преценка на законосъобразността на прекратителното определение въззивния съд следва да се произнесе по отношение на законосъобразността на дадените указания от първоинстанционния съд, както и дали съществува нередовност на исковата молба, която не е отстранена в дадения срок. Извършвайки тази преценка настоящият състав намира следното:

От посоченото по-горе може да се направи законосъобразен извод, че в общите изисквания за съдържанието на исковата молба уредени в чл. 127 от ГПК, централно място заемат изискванията във връзка с определяне предмета на делото - изложение на обстоятелствата, на които се основава иска (основание на исковата молба) и в какво се състои искането (петитум на исковата молба), които според настоящия състав са налице в подадената от Комисията искова молба. С оглед спецификата на правоотношенията по ЗОНПИ (ЗОПДНПИ (отм.), в чл. 156, ал. 4, т. 1, вр. § 1, т. 3 и т. 4 ЗПКОНПИ (чл. 77, ал. 4 отм.) на закона е уредено изрично кои доказателства се представят от Комисията, което означава че обстоятелствата, за доказването на които се представят тези доказателства, трябва да бъдат посочени в основанието на исковата молба. Видно от представената исковата молба е, че в нея са посочени, както следва: обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на Комисията и акта на директора за образуване на производство за установяване на незаконно придобиване на имущество; видът и стойността на придобитото през изследвания период имущество; обстоятелствата, от които произтича твърдяното наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице; обстоятелството, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, както и други обстоятелства, имащи значение за произхода на имуществото и начина на придобиването му, за доказването на които обстоятелства са били представени от ищеца визираните в чл. 156, ал. 4, т. 1, вр. § 1, т. 3 и т. 4 ЗПКОНПИ (чл. 77, ал. 4 ЗОПДНПИ отм.) доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че дадените с определението и разпореждането указания за нередовност на исковата молба са незаконосъобразни. Посочените в тях „нередовности“ не се отнасят до нередовност на исковата молба, а касаят съществото на спора. Не на последно място следва да се посочи, че с уточнителните молби ищецът е уточнил конкретното престъпно поведение и в какъв период е извършвано от ответника (посочен е диспозитива на постановлението за привличане на обвиняем, в което са отразени обстоятелствата), спрямо когото е образувано наказателно производство. От посоченото в обвинителния акт престъпление може да се направи обоснован извод, че от това престъпно поведение може да се генерират облаги (чл.

4

301 от НК). По отношение на искането да се посочат данни, че тази възможност е реализирана в действителност, настоящия състав намира, че същото е незаконосъобразно, тъй като това е предмет на наказателното производство.

Ето защо съдът намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 264 645 от 26.12.25 г., постановено по гр. д. № 7 068/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав, като неправилно и незаконосъобразно.

Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.