Решение № 116 от 27.04.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Шумен, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Т.а като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско дело № 20223600500499 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №495 от 16.06.2022г. по гр.д.№2967/2021г., Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил предявения от Л. М. С. и С. И. М. положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Р. В. Х. и С. Д.

Н., че ищците са собственици на овощна градина от 500 кв. м. в землището на град Шумен, местността „Пчелина” /сега „Куванлъка“/, съставляващо имот № 3306 по плана за земеустрояването на землището на гр. Шумен от 1964 г., идентичен на ПИ с идентификатор ***, по КК на град Шумен, при съседи: *** - лозе на насл.. на В.Х.Н. и *** - полски път на Община Шумен – проектен имот с координати, съгласно скица - проект от 19.10.2018 г. за попълване на КККР, по заявление с вх. № 01-421876- 29.10.2018 г., като неоснователен, поради придобИ.е на имота по давност от ответниците, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Присъдени са и следващите се разноски.

В срока за обжалване на решението, ищците са депозирали молба за изменението му в частта за разноските, като сочат, че адвокатският хонорар, който били осъдени да заплатят на ответниците се явявал прекомерен, тъй като благото, което последните защитавали било едно и в тази връзка дължимият хонорар би следвало да е един

С определение №2161/05.10.2022г. по посоченото гражданско дело, съдът е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК, като неоснователна.

Решението е обжалвано от ищците изцяло. Сочат, че същото се явявало 1 неправилно, постановено в противоречие със закона, в нарушение на процесуалните правила, необоснвано, немотивирано и вътрешно противоречиво. Съдът не обсъдил всички относими към спора писмени доказателства и факти, които те установяват, а избраните обсъдил повърхностно и едностванно. Съдът не извършил цялостен контрол на решението на ПК по реституционната преписка, от което ответниците черпели права, съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, въпреки направените от ищцовата страна искания в този смисъл. Неправилен се явявал решаващият извод на съда, че от 25.11.2005г. до 25.11.2015г. ответниците придобили по давност имота на ищците с пл.№3306. Протокол №10В/18.05.2001г. на ПК-Шумен за въвод във владение липсвал като част от реституционната преписка на ответниците, а и същият касаел имот №010029 с площ 2.235дка, а не имот №*** с площ 4.380дка, създаден с одобряването на КККР през 2005г. Т.е., ответинците въобще не били въвеждани в процесния имот. Последните не провели пълно и главно доказаване, както на факта, така и на периода на владение именно на имота, който твърдят че са придобили по давност. Съдът не обсъдил протокол от 31.10.2021г., от който се установявало, че към 31.10.2001г. ответниците не са били въведени във владение в имота на ищците. Именно защото не са били въведени с владение, същите са поискали от кмета на община Шумен прилагане по отношение на ищците на чл.34 от ЗСПЗЗ. Не били обсъдени и решението от 16.03.2004г. по адм.д.№422/2003г. на ШОС, решение от 21.12.2004г. по адм.д.№5988/2004г. на ВАС и определение от 23.06.2006г. по адв.д.№3969/2005г. на ВАС, от които се установявало, че към 11.03.2003г., съответно 21.12.2004г. и 23.06.2005г., ответниците не са били във владение имота на ищците. Молят атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената претенция бъде уважена.

Въззиваемите са депозирали отговор, с който вземат становище по неоснователността на въззивната жалба.

Ищците са депозирали частна жалба и срещу определение №2161/05.10.2022г., с което е отхвърена като неоснователна молбата им за изменение на решението в частта за разноските.Обжалваното определение се явявало неправилно, поради което претендират отмяната му и постановяване на друго, с което решението в частта за разноските бъде изменено, като бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар на ответниците общо в размер на 500лв., тъй като благото, което се защиталави, е едно.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна по жалбата е депозирала становище по неоснователността й-съдът се бил съобразил не само с фактическата и правна сложност на делото, но и с броя и времетраенето на проведените заседания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от отразеното в нотариален акт №12, т.ІV, д.№ 876/1990г. на ШРС, на 2

12.07.1990г., М.И.М. закупил от Р.Л.Х. и И.А.Х. овощна градина от 500 кв. м., находяща се в м.“Пчелина“ в землището на гр.Шумен, при граници: И.Т., Н.Х., път, заедно с всички подобрения и насаждения, включена в зоната за задоволяване на здравини и курортни нужди на населението, за сумата 346лв.. При съставянето на акта са представени протокол за замяна по ЗТПС №34/31.03.1965г., влязъл в сила, удостоверение за оценка, удостоверение №168/90г. от АПК-Шумен.

Съгласно отразеното в имотна ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти, под № 497 на името на М.И.М. е вписан имот-овощна градина от 0.500 декара, парцел № 3306, при граници: И. Т., Н. Х. и път, като в забележка е отразено: „покупка от Р-66 с н. а. № 12, д. № 876/90 г.“.

Видно от протокол от 22.03.1965г. за извършени заменки на земите на частни стопани, работници и служители във връзка с цялостното земеустрояване на гр. Коларовград, Р.Л.Х. е отстъпил овощна градина в местността „Куванлъка“ с площ 0.500 декара, като в замяна е получил лозе в същата местност с площ 0.500 декара, парцелен № 3303 „а“, който имот съгласно имотна ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти на името на Хараланов под номер 66 е отразен като продаден през 1990 г. с парцелен № 3306.

Видно от удостоверение за наследници изх. №1111/10.04.2014 г., издадено от Община Шумен, М.И.М. е починал на 31.03.2014г., като е оставил за свои наследници: Л. М. С. – дъщеря и С. И. М. – съпруга. Съгласно удостоверение за граждански брак №493/05.12.1956г., М. и М. са сключили граждански блак на сочената дата.

Съгласно удостоверение изх. № УТ-37-200/19.07.2021г, издадено от община Шумен, с приложена извадка от земеустройствен план от 1964г., както и удостоверение изх. № УТ-37080/14.03.2022г, налице била идентичност между лестност „Пчелина“ и местност

„Куванлъка“ , а поземленият имот, описан в нотариален акт № 12, т. IV, д.№876/1990, съставлявал парцел № 3306 - овощна градина, с площ от 500 кв. м., по плана за земеустрояването на землището на гр. Шумен от 1964 г., при граници: от изток и юг - път, от запад - парцел № 3303 на И. Т. Т. и от север - парцел № 3305 на Веселин Недев, като попадал в границите /в югоизточната част/ на ПИ, с идентификатор *** по КК на гр. Шумен.

Видно от писмо изх.№ 24-13055-13.05.2021г., по описа на АГКК, в отговор на заявление вх.№ 01- 421876-29.10.2018г., подадено от Л. М. С., за поправка на КККР от 2018г., бил постановен отказ за отстраняване на явна фактическа грешка в КК на гр. Шумен, за ПИ с идентификатори *** и *** и обособяване на нови ПИ с идентификатори *** и ***, поради наличие на спор за материално право.

Съгласно имотна ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти в местност „Куванлъка“, на името на В.Х.Н. към 24.10.1967 г., е отразено притежанието на земя с обща площ 2.100 дка, както следва: лозе с площ 0.400 дка - парцел № 3299; овощна градина с площ 1 дка - парцел № 3300 и лозе с площ 0.700 дка - парцели № 3302 и № 3305, които съгласно скица /л. 14/ са съседни на парцел № 3306.

3

Въз основа на заявление вх.№3221/29.12.1991г. до ОПК-Шумен, подадено от В.Х.Н., за възстановяване на 2.2дка земеделска земя, с решение №10А/26.11.1997 г. на ПК – Шумен, на основание чл.18ж, ал.1 чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протокол №01.01. от 28.09.1992г. по чл.18г, №1.1. от 28.09.1992г. по чл.18д и №5 от 09.06.1992г. по чл.18е от ППЗСПЗЗ, на наследниците на В.Х.Н. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски земи, в землището на гр. Шумен, местност „Сусурлука“, както следва: 0.700дка, ІІІ кат., замяна с протокол от 09.02.1965 г. на И. Т. Т. и 1.000дка, ІІІ кат. категория, замяна с протокол 25/22.03.1965 г. на Р.Л.Х. и впоследствие прехвърлен на трето лице. В това решение няма посочени граници на възстановената собственост, като в него е отразено, че възстановяването на имотите разположени в територии по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28, като имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.

С Решение № 10-1/30.03.1999 г. на ПК – Шумен, е допълнено и изменено Решение № 10А/26.11.1997 г., като на същите наследници е възстановено право на собственост в м-т „Куванлъка“ на лозе с площ 2.235дка, имот №010029 по картата на землището на гр.Шумен.

И към двете решения липсват издадени скици по преписката.

По делото е представена цялата реституционна преписка по заявление вх.

№3221/29.12.1991г..

Съгласно удостоверение за наследници изх. № 07227/15.08.2016 г., издадено от община Столична, В.Х.Н. е починал на 01.05.1993г., като негови наследници по закон се явяват: С.

Д. Н. – съпруга и Р. В. Х. – син/ответници по делото/.

По делото от ответната страна е представен и протокол №10В/18.05.2001г. за въвод във владение на имоти в землището на гр.Шумен, съгласно който наследниците на В.Х.Н., били въведени във владение на имотите, описани в решение №10а/26.11.1997г. и заверена скица № Ф00048/18.05.2001г. за имот №010029 по КВС-Шумен.

Представена е и скица № Ф00048/18.05.2001г., но същата касае имот №010489 с площ 4.380дка, като е отразено, че същият бил образуван от имотите 010028 и 010029..

Съгласно протокол от 31.10.2001 г., комисия длъжностни лица при община Шумен, в изпълнение на заповед № РД – 25- 1950/18.10.2001г., посетила имот № 010489, като констатирала, че маркировъчните колчета не са налице, по реперните точки нямало трайни знаци и имотът не е идентифициран еднозначно. Имотът се намирал в района на предвидените в ППЗСПЗЗ, съгласно чл.28, райони за изработване на кадастрални планове по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и комисията е зкалючила, че няма правно основание за прилагане на чл.34 от ЗСПЗЗ.

С решение от 16.03.2004г. по адм.д.№422/2003г. на ШОС е отхвърлена жалбата на Р. В.

Х. и С. Д. Н. против отказ на кмета на община Шумен с писмо №94-00-55/29.04.2003г. да издаде заповед за изземване на земеделски имоти по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. В решението е отразено, че с искане №94-00-55/11.04.2003г. жалбоподетлите са сезирали кмета на община 4

Шумен да издае заповед на основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на част от възстановените им имоти, за които при извършения въвод във владение било констатирано, че се владеят от трети лица/като едно от тези лица е М.И.М., владеещ парцел ІV с площ 0.557дка по силата на нотариален акт №12/1990г./. Решението е било обжалвано и оставено в сила с решение №10753/21.12.2004г. по адм.д.№5988/2004г. на ВАС.

Съгласно заключението по допуснатата от първоинстанционния съд СТЕ, имот с площ от 500 кв. м., описан в нотариален акт №12, т.IV, дело 876/12.06.1990 г., с пл. № 3306 /придобит след земеустрояване/ съответствал на имот с пл. № 2979 /преди земеустрояване/, за който имот преди земеустрояване в разписен лист от 1964г., като собственик бил посочен В.Х.Н., но в имотна ведомост на стр. 15 от материалите по делото той не бил посочен като собственик. Протоколът за замяна по ЗТПС № 34/31.03.1965г. бил влязъл в сила. От извършения оглед вещото лице установило, че пътят който е граничен на процесния имот е неточно начертан в кадастралната карта, според която следвало да е 18 метра, а според вещото лице е не повече от 4,50 до 6 м..