Решение № 96 от 03.02.2012, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

03.02.2012 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Хасковският районен съд Четвърти граждански състав на десети ноември през две хиляди и единадесета година в публичното заседание в следния състав:

Съдия : Нели Иванова секретар Десислава Вълканова прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1953 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от В.Ж.П. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес гр.Хасково, ул.”Преслав” №24, партер, адв.Митко Цветков, против ”Бяла мечка” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Извор” №17, представляван от управителя Николай Христов Атанасов, обективно съединени искове с правно основание чл.128; чл.221 ал.1; чл.224 ал.1 и чл.226 ал.1 и ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че в ответното дружество започнал работа по трудово правоотношение като шофьор на 08.12.2008г. /трудов договор №129 от 08.12.2008г./, като от 01.01.2010г. трудовото му възнаграждение било в размер на 375лв. От 01.07.2010г. уговореното трудово възнаграждение заедно с добавките не му било изплащано от работодателя. Поради това на 30.03.2011г. подал молба с правно основание чл.327 т.2 от КТ и прекратил трудовото си правоотношение едностранно и без предизвестие. От момента на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на подаване на исковата молба ответното дружество не било издало заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, нито пък било оформило трудовата книжка на ищеца. На 18.04.2011г. ищецът подал жалба до Д „ИТ”-Хасково за неизплатените му възнаграждение и отпуски за 2 години и след извършена проверка му било отговорено, че спорът следва да се реши по исков ред. Предвид изложеното ищецът твърди, че работодателят му дължи пълното трудово възнаграждение за девет месеца /от месец юли 2010г. включително до края на месец март 2011г. включително/; неизплатени отпуски по 20 дни за 2009г. и 2010г. и 5 дни за 2011г., т.е. дължими му били неизплатено възнаграждение в размер на 3375лв. за девет месеца и неизплатени отпуски за 45 дни в размер на 805лв. Всяко месечно трудово възнаграждение се дължало на ищеца непосредствено след изтичане на календарния месец и за забавата работодателят дължал мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба общо сумата от 188,22лв. Върху дължимата сума за неизплатени отпуски в размер на 805лв. работодателят дължал мораторна лихва от датата на прекратяване на трудовия договор до датата на завеждане на иска в размер на 17,35лв. Освен това при прекратяване на трудовия договор по реда на чл.327 ал.1 т.2 от КТ съгласно чл.221 от КТ работодателят дължал и обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение или сумата от 375лв.

Вследствие на неиздаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и неоформянето на трудовата книжка на ищеца бил лишен от момента на прекратяване на трудовия договор да се регистрира като безработен и да получава обезщетение за безработица или пък да започне друга работа. Това се дължало на противоправното поведение на работодателя, с което носил отговорност и за тези вреди – за два месеца – април и май 2011г. в размер на по 300лв. месечно. Тази отговорност се ангажирала съгласно разпоредбата на чл.226 ал.1 вр.ал.3 от КТ. Съгласно същия текст работодателят носел отговорност за неимуществените вреди, които ищецът претърпял, които оценявал на 500лв. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца 3375лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец юли 2010г. до месец март 2011г.

/включително/; 805лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 45 дни за 2009г., 2010г. и 2011г.; 188,22лв. – мораторна лихва върху сумата за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2010г. до 16.06.2011г.;

17,35лв. – мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 31.03.2011г. до 16.06.2011г.; 600лв. – имуществени вреди по чл.226 ал.1 вр.ал.3 от КТ и 500лв. – неимуществени вреди по чл.226 ал.1 вр.ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до изплащането им, както и да се присъдят разноските по делото. На основание чл.214 от ГПК по искане на ищеца съдът допусна изменение на иска за неизплатено трудово възнаграждение, като увеличи размера на същия от 3375лв. на 3465,75лв.; иска за неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ увеличи от 805лв. на 921,84лв. и иска за неизплатено обезщетение по чл.221 от КТ – от 375лв. на 396лв.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва по основание и размер предявените искове. Не оспорва, че между страните през периода от 08.12.2008г. до 30.03.2011г. е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор и впоследствие прекратено на основание чл.327 т.2 от КТ. Съгласно сключения трудов договор за положения от ищеца труд следвало да получава месечно трудово възнаграждение в размер на 375лв. От приложения списък на работниците, получили заплата за месец юли 2010г., се установявало, че през този месец ищецът е получил сума в размер на 2080лв., срещу което същият положил подпис. Тази сума произтичала от дължимото на ищеца трудово възнаграждение и била изплатена преди да е изготвена разплащателната ведомост. При това положение иска в претендирания размер от 5860,57лв. се явявал неоснователен. Във връзка с претенцията за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ответникът твърди, че ищецът е използвал част от полагащия му се платен отпуск, което било отразено в таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2010г. Неоснователен бил и иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на задържане на трудовата книжка на ищеца, след като трудовото правоотношение било прекратено.

При това положение, за да се приеме, че е възникнала отговорността на работодателя било необходимо да са налице кумулативно следните юридически факти – прекратен трудов договор, незаконно задържане на трудовата книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. В този случай достатъчно било обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение. Размерът на вредите бил определен от закона – обезщетявали се претърпените имуществени вреди, които се съизмерявали с брутното трудово възнаграждение на работника за времето на задържане на трудовата книжка. Вредите били нормативно определени в разпоредбата на чл.226 ал.2 от КТ – те били само имуществени и били в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, респ. до предявяване на иска за заплащане на обезщетение.

С оглед на изложеното безспорно било, че в конкретния случай не са налице основанията за ангажиране на отговорността на работодателя по горепосочената разпоредба. След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът се явил в счетоводството на предприятието, но отказал да подпише и да получи издадената заповед №159/07.04.2011г., като отказал да предаде и трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяването. Същият заявил, че това щял да стори след консултация с адвокат, но така и до момента на депозиране на отговора на исковата молба не се бил явил в предприятието.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор №129/08.12.2008г. От представеното копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че размера на договореното месечно възнаграждение е изменен от 01.01.2010г. на 375лв. На 30.03.2011г. ищецът е подал заявление до работодателя, че поради системно неизплащане на трудовите му възнаграждения е принуден да напусне работа съгласно чл.327 т.2 от КТ. В същото заявление ищецът е визирал, че не е получил трудово възнаграждение от 01.07.2010г. до момента на подаването – 30.03.2011г. Със жалба от 18.04.2011г. ищецът е сезирал инспекцията по труда за неполучените трудови възнаграждения от 01.07.2010г. до 30.03.2011г.; неизплатен отпуск за 2009г. и 2010г. и командировъчни от 08.12.2008г. След извършената проверка инспекцията по труда е отговорила на ищеца, че при поискване работодателят е представил ведомост за заплати, от която е видно, че му е начислено, но не му е изплатено трудово възнаграждение. При проверка на личното трудово досие на ищеца не били намерени писмени доказателства да е искан, разрешаван и ползван платен годишен отпуск за 2009г. и 2010г., както и доказателства, удостоверяващи неговото изплащане. За констатираните нарушения на трудовото законодателство инспекцията по труда сочи, че са приложени принудителни административни мерки със срок на изпълнение – 18.06.2011г. От показанията на св.М Ж П, която е сестра на ищеца, се установява брат й не е вземал заплата за последните 9 месеца, през които работил в ответното дружество. Те двамата ходили заедно и подали молбата за напускане, а те отказали да я приемат. Свидетелката твърди, че чакали няколко часа, те отказали, като накрая приели молбата. Подали и жалба в инспекцията по труда, които установили, че действително за тези месеци ищеца не е получавал заплата. Изчакали известно време и отишли в счетоводството на фирмата да вземат документ за освобождаване от работа, но той не бил готов. Оставили телефон и те им казали, че ще им се обадят, но и до този момент не им се били обадили.

Според свидетелката, това било в края на месец април 2011г. Твърди, че нищо не е изпращано на брат й по пощата. Ищеца не се бил регистрирал в Бюрото по труда като безработен, тъй като нямал заповед за освобождаване и трудовата му книжка не била попълнена и не можел да започне работа. При ходенето им до фирмата те носили трудовата книжка. В момента брат й не работел, бил в депресия, тъй като девет месеца работил без заплата. От показанията на св.Д Ж Х се установява, че е счетоводител и той обслужва счетоводно ответното дружество. Твърди, че ищеца работил в дружеството, като го освободили през месец април. Той подал молба за освобождаване по чл.327 т.2 от КТ, с която искал да бъде освободен от първи.

Самата молба пристигнала малко по-късно при тях и те го освободили в 7-дневния срок по члена, по който той желаел. Св.Х твърди, че ищецът дошъл в офиса, носел си трудовата книжка, която поискали да му я оформят. Той попитал как го освобождават, дали му заповедта да я види и казал, че ще се консултира с адвокат, като повече не се върнал. От тогава св.Х не го бил виждал. Твърди, че бил с някакво момиче, която говорела повече по неговите проблеми, а той повече мълчал. Тя го представлявала, но свидетелят не разбрал дали е негова сестра или приятелка. По отношение начина на изплащане на трудовите възнаграждения на работниците в ответното дружество, св.Х твърди, че всеки месец оформят разплащателната ведомост. Преди това, понеже колектива бил голям и при собственика идвали хора, поради настъпили при тях обстоятелства, да искат авансови суми по различни поводи. Собственика на фирмата им давал, но като не била готова разплащателната ведомост, правел саморъчно написана ведомост, в която било отбелязано на кой колко е дал и работниците се подписвали.

Свидетелят твърди, че те когато били готови с ведомостта за заплатите, тогава я поднасяли за подпис на работниците. Това не било редовно, но ставало. В този документ – ръчно написаната ведомост били изписани имената, сумата и подписа на работника, но този документ не стоял при тях в счетоводството, той си бил негов и стоял при него /собственика на фирмата/. Въз основа на него той после поднасял ведомостта за подписване. Св.Х бил виждал документа и горе-долу това представлявал – имената, сумата и подпис. Тази ведомост собственика си я правил, когато работниците искали авансово суми по различни поводи, като някой път даже искали повече от дължимото, но той подхождайки човешки им давал.