Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 30.10.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 236/2024
Вид
Решение № 163
Подписан
30.10.2024
В сила
03.07.2025
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.107, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.108, ал.1, т.23 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.157, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.321, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500236 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор И. В. С., срещу решение № 230/06.03.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 136/2022г., с което са отхвърлени предявените от Комисията срещу К. И. Г., Ж. С. Г. и И. К. Г. искове с право основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 7 500лв., както следва: от К. Г. – 50 дружествени дяла от капитала на „Фит Мобайл“ ЕООД, всеки от които по 1лв., на обща стойност от 50лв., сума в размер на 6693,78 лв., представляваща намерени и иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 16.12.2019г. по ДП № 19/2019г. по описа на ТСБОП, пр.пр.№1750/2019г. на Специализирана прокуратура; от К. Г. и Ж. Г. – сума в размер на 1500лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване/ 06.08.2021г./ на л.а.“ Фолксваген“, „Голф“, рег. № В 4218 НТ, л.а. „Опел“, модел „Астра“, рег. № В 0746 НР.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се оспорват изводите на първоинстанционния съд за липса на изискуемото се несъответствие. В тази връзка се твърди, че съдът е дал разширително тълкуване на постановките на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и в противоречие с легалната дефиниция на §1, т.3 от ДР на закона. Посочва 1 се, че имуществото, чието отнемане се иска е било налично към края на проверявания период. Поддържа се становище, че за направата на извода дали е налице несъответствие следва да се отчете придобитото имущество през целия проверяван период, а не само наличното в края на този период.

Изложени са доводи, че с оглед целта и логиката на закона, значителното несъответствие следва да се преценява с оглед нетния доход, в който се включват и разходите на проверяваното лице, а не само съпоставяне на наличното имущество в началото и края на проверявания период. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Депозирана е и частна жалба от КОНПИ срещу постановеното по гр.д.

№ 136/2022г. определение № 1293/05.04.2024г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в размер на 6 569,88лв. за оказана безплатна правна помощ на ответниците по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Счита се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид размера на предявения иск, вида и количеството на извършената от процесуалния представител работа и фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка се позовава и на приетото в решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, че съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемите К. Г., Ж. Г. и И. Г. са депозирали отговори на въззивната и частна жалба, в които е изразено становище за неоснователност на същите. Молят обжалваните съдебни актове да се потвърдят като правилни и законосъобразни. Претендират присъждане на разноските.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу К.

И. Г., Ж. С. Г. и И. К. Г. искове с правно основание чл.153 /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./ за отнемане на незаконно придобито имущество, подробно посочено и индивидуализирано в исковата молба и суми на обща стойност 164 793,78лв.

В подаденото въз основа на Решение № 80/12.01.2022г. на КОНПИ мотивирано искане до съда, са изложени твърдения, че по повод уведомление на Специализирана прокуратура с рег.№ УВКПКОНПИ-50-1/10.01.2020г. за привличането на К. И. Г. като обвиняем по ДП №19/2019г. по описа на ТСБОП Варна, за извършено от него престъпление по чл.321, ал.3 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 ЗПКОНПИ, Комисията е образувала 2 проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 30.01.2010г. – 30.01.2020г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от страна на проверяваното лице, несъответно на реализирания от него доход, като несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на проверявания период, извършените от ответника и свързани с него лица придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите му сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в размер на 164 793,78 лева - значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от ответника имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата на подробно посочено имущество. В хода на процеса е заявен отказ от част от исковите претенции и производството по същите е прекратено с влязло в сила определение от 27.10.2023г. С оглед на това предмет на искането за отнемане е имущество на обща стойност 9634,78лв., а именно: от К. Г.-50 дружествени дяла от капитала на „Фит Мобайл“ ЕООД, всеки от които по 1 лв., на обща стойност 50 лв.; сума в размер на 6 693лв., представляваща намерени и иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 16.12.2019г. по ДП № 19/2019г. по описа на ТСБОП Варна; от К. Г. и Ж. Г.- сума в размер на 1500 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждавана на л.а.

“Фолксваген“, „Голф“, рег.№ В4218 НТ; от И. Г.- л.а. “Опел“, „Астра“, с рег.№ В0746 НР с пазарна стойност 1400лв. По това искане се е произнесъл и първоинстанционния съд с обжалваното пред настоящата инстанция решение.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответниците оспорват исковете като неоснователни.

Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от Специализирана прокуратура с рег.№ УВКПКОНПИ-50-1/10.01.2020г. за повдигнато по ДП №19/2019г. по описа на ТСБОП Варна обвинение срещу К.

Г. за извършено от него престъпление по чл.321, ал.3 НК, с Протокол № ТД 04 ВА/УВ-1109/30.01.2019г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на К. И. Г.. Периодът на проверката е 30.01.2010г. – 30.01.2020г., съответен и на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението, за което е повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.23 ЗОНПИ.

3

Ответницата Ж. Г. е съпруга на К. Г., считано от 08.09.2017г., а И. Г. е баща на К. Г., поради които същите имат качеството на „свързани лица“. В хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ на проверяваното лице и свързаните с него лица. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 2684/29.09.2021г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Отговорът на въпроса как следва да бъде направен извода за несъответствие се извежда от задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на §1, т.3 вр. §1, т.2, т.4 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.

По тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с наличното към края на периода имущество.

Съдът не споделя изложените във въззивната жалба доводи, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лева. В съдебната практика, както и в посоченото ТР, безпротиворечиво се приема, че при извършването на преценка налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ 4 първо трябва да се направи извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказани законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това разрешение се обосновава с аргументи, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество и се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване ще е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на периода. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, съответно липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което размера на несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/. Законът не поставя ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лева, поради това, че е възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на средствата за придобиването му или поради погасяване по давност на правата на Комисията/. Подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на общо стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие.