Определение № 2887 от 20.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2887 гр. Варна, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501280 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 ГПК, вр. с чл.274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба от М. П. К., ЕГН ********** с адрес гр. *, ул.* № *, ет. *, ап. * против определение №451 от 13.05.2025г., постановено по гр.д. №634/2025г. по описа на РС-Провадия, в частта, с която поисканото обезпечение е допуснато при условията на парична гаранция в размер на 2282 лева.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Твърди, че съдът не е обсъдил вероятната основателност на предявените искове и липсват мотиви по каква причина гаранцията е определена в този размер. Счита, че са налице всички изисквания на чл.391, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като се представя подписан с обикновен електронен подпис договор, от който са видни уговорките между страните и платежен документ от банка за реалното предоставяне на заемната сума. Въпросът каква линия на защита срещу иска ще предприеме ответникът – дали ще оспори съществуването на договора за заем или ще твърди друго основание за получаване на сумата, е предмет на обсъждане по същество. Гаранция би била дължима единствено за възнаградителната и законната лихва. Прави искане за отмяна на определението в частта за гаранцията, евентуално за редуцирането й до 282 лева.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС-Провадия е образувано по предявени от М. П.

К., ЕГН ********** с адрес гр. *, ул. * № *, ет. *, ап. * срещу „Култура, образование и традиции“ АД, ЕИК 205500812 със седалище и адрес на управление с. Ветрино, ул. Георги С. Раковски № 3, искове с правно основание 1 чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите, както следва: 20 000 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните на 23.02.2024г. договор за заем, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението;

2 400 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва по договора;

417,25 лева, представляваща лихва за забава за периода 05.03.2025г. до 01.05.2025г., съединен в евентуалност с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща получена от ответника при изначална липса на основание сума, от която 10 000 лева на 23.02.2024г. и 10 000 лева на 26.02.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 23.02.2024г. с ответника са сключили неприсъствено чрез размяна на изявления по електронен път договор за паричен заем, по който като заемодател е предоставил на ответното дружество сумата от 20 000 лева, с парични преводи от 23.02.2024г. и 26.02.2024г. от по 10 000 лева всеки. Уговорено е, че сумата подлежи на връщане в 7-дневен срок, считано от датата, на която договорът изтича 23.02.2025г., т.е в срок до 04.03.2025г., ведно с възнаградителна лихва от 12% върху отпуснатата в заем сума. Страните са уговорили и лихва за забава в размер на законната лихва. Въпреки настъпилия падеж за връщане на сумата ответното дружество е в неизпълнение. С оглед осуетяване на евентуални затруднения по реализиране на правата си при благоприятен изход от спора, моли за допускане на поисканото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземания” на ответника по банкови сметки в изрично изброени банкови институции.

С обжалваното определение поисканото обезпечение е допуснато при условията на гаранция от 2282 лева.

Определението е правилно в обжалваната част.

Разпоредбата на чл.391, ал.2 от ГПК предоставя възможност за преценка на съда, дори при наличието на писмени доказателства, да определи парична гаранция.

Предвид сериозното ограничение, което обезпечителната мярка ще създаде по отношение на възможността на ответника да се разпорежда със средствата по неговите банкови сметки във всички банки, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.391 ал.2 ГПК за определяне на парична гаранция.

Вероятната основателност на предявените искове правилно не е била обсъдена от решаващия съдебен състав, доколкото исковото производство е висящо пред него и формирането на изводи по същество би означавало предрешаване на спора. Съдът, който е сезиран с искане за допускане на обезпечителни мерки, не може да навлиза в същината на спора и да се произнася по основателността на предявените искове, когато същите са висящи за разглеждане пред него.

Размерът, определен от районния съд, съответства на цената на иска и вида на наложеното обезпечение. В случая гаранцията е определена в приетия за обичаен от константната съдебна практика размер от 10% от материалния интерес.

Обжалваният съдебен акт осигурява справедлив баланс в интересите на страните, като от една страна допуснатото обезпечение гарантира интереса на 2 ищеца при евентуално осъдително решение, а от друга осигурява защита на засегнатия от обезпечението ответник за евентуални вреди, които може да понесе, предвид сериозното ограничение, което обезпечителната мярка внася в неговата правна сфера.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №451 от 13.05.2025г., постановено по гр.д. №634/2025г. по описа на РС-Провадия, в частта, с която поисканото обезпечение е допуснато при условията на парична гаранция в размер на 2282 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3