Решение № 151 от 10.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110208914 по описа за 2023 година

Производството е по реда на §5, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията, вр. чл.177, ал.3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ред. към 02.11.2022г.), вр. глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Г. П. срещу Наказателно постановление (НП) № НП-61 от 26.05.2023г., издадено от А.Т.С. – за Председател на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на основание чл.24, ал.1, чл.53, вр. чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.173, ал.1, вр. чл.177, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), на жалбоподателя Т. Г. П. е наложена „глоба“ в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.2, вр. чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Т. Г. П.. Той подава жалба срещу това Наказателно постановление като заявява, че НП е необосновано, неправилно и издадено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателя твърди, че на три последователни конгреса, през 4 години, е избиран за Зам. председател на политическа партия /ПП/ „***“, като последно това е станало на 25.06.2022г. и доколкото продължава да има това качество, попада сред лицата по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ. П. посочва, че е подавал встъпителни и ежегодни декларации. В жалбата се обяснява, че ПП „***“ в продължение на около 10 години е участвала в изборите за народни представители като 1 партньор на Коалиция „****“, но партията не била участвала нито самостоятелно, нито в коалиция на изборите за Народно събрание, проведени на 02.10.2022г. и това било видно от Решение № 1295-НС от 17.08.2022г. на ЦИК. Поради това жалбоподателят застъпва мнението, че не е било налице правно основание в 1-месечния срок по чл.37, ал.1, т.1-6 и т.9 от ЗПКОНПИ, след провеждане на парламентарните избори на 02.10.2022г. да подава каквато и да било декларация. Според жалбоподателя не е установен фактът на извършеното нарушение по несъмнен начин, нито вината на П.. В жалбата се заявява, че никъде в ЗПКОНПИ няма разпоредби, свързващи подаването на декларации във връзка с провеждането на каквито и да е избори и поради това се твърди, че не е налице нарушение на чл.38, ал.1, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ и не бил осъществен съставът на чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление.

Пред СРС жалбоподателят Т. Г. П. се явява лично. В съдебно заседание на 10.10.2023г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 10.10.2023г. П. посочва, че поддържа всички съображения, изложени в жалбата. Според жалбоподателя никъде, нито в ЗПКОНПИ, нито в Изборния кодекс съществуват някакви задължения за подаване на встъпителни и на финална декларация, както е цитирано в Наказателното постановление. Доколкото ПП „***“ не е участвала в изборите на 02.10.2022г. и П. лично в каквото и да е качество не бил участвал, а в Протокол № 1022 от 2021г. е записано, че за лицата, за които няма промяна на заеманата длъжност след провеждане на парламентарните избори не възниква задължение за подаване на финална или встъпителна декларация, жалбоподателят счита, че не произтича задължение за подаване на каквато и да е декларация. Поради това той иска СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление, както и да се прекрати наказателното производство поради допуснато неправилно приложение на материалния закон.

Въззиваемата страна Председател на КПКОНПИ се представлява пред СРС от юрк.

Цачева. В съдебно заседание на 10.10.2023г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 10.10.2023г. юрк. Цачева моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и съответно да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.52 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган в рамките на неговите пълномощия, а констатираното нарушение е изчерпателно описано. Твърди се, че задължението на господин П. за подаване на финална декларация произлиза от разпоредбата на чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ. Посочва се, че към 10.10.2023г. няма подадена декларация, поради което не е налице закъснение, а цялостно неизпълнение на задължението. Претендира се Наказателното постановление да е издадено изцяло в съответствие с материалния закон и Протокол № 1022 от 24.11.2021г. Изтъква се, че нарушението е формално, на просто извършване, осъществено чрез бездействие и трае докато бъде установено или преустановено, а отговорността е лична. Иска се и присъждане в полза на Комисията на 2 юрисконсултско възнаграждение.

По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 285080/12.10.2023г. от юрк. ***.

В тях се твърди, че Т. П. в качеството си на Зам. Председател на ПП „***“ е задължено лице по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ и не е подал декларация за имущество и интереси в страната и чужбина за предходната календарна година по чл.37, ал.1, т.1-6, т.9 от ЗПКОНПИ в законоустановения срок по чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ. В писмените бележки се преповтарят доводите на юрк. Цачева, изложени по време на съдебните прения пред СРС на 10.10.2023г. Извън тях се твърди, че е настъпила промяна в заеманата от П. длъжност след провеждане на парламентарните избори. Според юрк. *** в кръга на лицата, които попадат в обхвата на чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ са председателите, техните заместници и лицата, които съгласно устава представляват политическите партии, но само за политическите партии, получаващи държавни субсидии. Поради това лицата от политическите партии, за които след провеждане на парламентарни избори отпада основанието да получават държавни субсидии не са задължени по ЗПКОНПИ и не дължат подаване на декларации, като дължат единствено подаването на финална декларация по чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ.

В писмените бележки се посочва още, че с цел да бъде правилно определен кръгът на задължените лица по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ след провеждане на съответните парламентарни избори в Комисията постъпва справка от Министерство на правосъдието за предоставената част от годишната държавна субсидия на политическите партии и коалиции.

Въз основа на предоставена от Министерство на правосъдието информация и на Указ № 231 от 01.08.2022г. на Президента на Р. България за насрочване на избори за Народно събрание се определя кръга на лицата по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ, както и началната дата, от която за тях възниква задължение да подадат финална декларация. Уточнява се, че няма промяна на заеманата длъжност след провеждане на парламентарни избори за лицата, които продължават да бъдат в политически партии и коалиции, получаващи държавни субсидии и за тях не възниква задължение за подаване на финална или встъпителна декларация. Във връзка с доводи от жалбата, в писмените бележки се уточнява, че Решение на КПКОНПИ по Протокол № 1022 от 24.11.2021г. представлява вътрешен акт на Комисията, свързан с дейността й, който не подлежи на публично оповестяване. Освен това решението възпроизвеждало действителното правно положение, уредено в ЗПКОНПИ, а не установявало ново правно задължение за лицата по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ.

Извършеното от П. административно нарушение от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Същото е довършено с факта на неизпълнение на предвиденото задължение без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. Законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения – предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва още, че продължителността на забавата при изпълнение на задължение, обвързано със срок, е критерий за степента на укоримост на противоправното поведение.

Извършеното нарушение не било преустановено. Застрашени били обществените 3 отношения, свързани с обезпечаване прозрачността в публичната сфера относно имуществото и интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности. При преценяване тежестта на нарушението и определяне размера на наказанието е взето предвид, че изискуемата декларация не е подадена, въпреки че лицето е уведомено, че дължи подаването й. Твърди се, че не е снижена обществената опасност на извършеното.

Претендира се фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието да са установени в хода на административно-наказателното производство, поради което на основание чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ на Т. П. е наложена „глоба“ в размер на 1600 лева.

Твърди се тази санкция да е справедливо определена и съответна, като с нея ще се допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. В случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски, юрк. *** прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заедно с това иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер по преценка на съда, както и потвърждаване на процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

На 02.11.2023г. жалбоподателят П. е получил лично препис от писмените бележки на юрк. ***.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателят Т. Г. П. е Зам. председател на ПП „***“.

С Решение, обективирано в Протокол № 1022 от 24.11.2021г. на КПКОНПИ е взето решение, че за лицата по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ, считано от датата, предхождаща деня на насрочените парламентарни избори, възниква задължение за подаване на финална декларация в 1-месечен срок от тази дата, а за лицата, за които няма промяна на заеманата длъжност след провеждане на парламентарните избори, не възниква задължение за подаване на финална или встъпителна декларация.

С Решение № 1295-НС от 17.08.2022г. на Централна избирателна комисия /ЦИК/ е регистрирана за участие в изборите за народни представители на 02.10.2022г. Коалиция „****“, образувана между ПП „Българска социалистическа партия“, ПП „Политически клуб „Екогласност“ и ПП „Политически клуб „Тракия“.

До изборите за народни представители на 02.10.2022г. ПП „***“ получавала държавна субсидия, поради членството й в Коалиция „****“. В тази връзка Т. П., като Зам. председател на ПП „***“, подавал ежегодни декларации пред КПКОНПИ на 17.05.2021г., 16.05.2022г. и 26.04.2023г., но не подал финална декларация в 1-месечен срок от деня преди провеждане на изборите на народни представители на 02.10.2022г., в които избори ПП „***“ не участвала.

След направена справка на 23.01.2023г. в Дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПКОНПИ да подават декларации 4 за имущество и интереси по чл.37, ал.1, т.1-6, т.9 от ЗПКОНПИ в едномесечен срок от освобождаването от длъжност, свидетелят Р. М. К. установил, че жалбоподателят Т. Г. П. не е подал в законоустановения срок декларация за имущество и интереси по чл.38, ал.1, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в едномесечен срок, считано от датата, предхождаща деня на насрочените парламентарни избори, а именно от 01.10.2022г. до 01.11.2022г. поради настъпила промяна на заеманата длъжност след провеждане на парламентарните избори.