Решение № 409 от 24.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. П., 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500645 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс във връзка с чл.17 от Закона за защита от домашното насилие.

С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 590 по описа на съда за 2022 година е издадена заповед за защита на основание чл.

15 ЗЗДН на пострадалото лице В. Ц. Т., ЕГН *********** от гр.Р., ул.„В.Л.“ № 54, срещу Я. Ц. Т., ЕГН ********** от гр.Р., ул. „В.Л.“ № 54, КАТО:Задължен е на основание чл. 15 вр. чл. 5. ал.1. т. 1 от ЗЗДН Я. Ц. Т., ЕГН ********** от гр.Р., ул. „В.Л.“ № 54, да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на В. Ц. Т., ЕГН *********** от гр.Р., ул.

„В.Л.“ № 54.;Забранено е на основание чл. 15 вр. чл. 5. ал,1. т.3 от ЗЗДН Я. Ц. Т., ЕГН ********** от гр.Р., ул. „В.Л.“ № 5, да приближава пострадалото лице В.

Ц. Т., ЕГН *********** от гр.Р., ул.„В.Л.“ № 54, жилището, където живее, местоработата и места й за социални контакти и отдих, на разстояние помалко от 1 0 метра, във всяка една посока от тях, за срок от дванадесет месеца.Задължен е на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, Я. Ц. Т., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „В.Л.“ № 54 да посещава специализирана програма за лица извършили домашно насилие, която включват социални и 1 психологически консултации, към Фонд за превенция на престъпността ИГА, с адрес: гр. П., ул. “А.С.” № 8.Насочена е на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН, В. Ц. Т., ЕГН *********** от гр. Р., ул. „В.Л.“ № 54 да посещава специализирана програма за лица пострадали от домашно насилие, които включват социални и психологически консултации, към Фонд за превенция на престъпността ИГА, с адрес: гр. П., ул. „А.С.” № 8.

Наложена е на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на Я. Ц. Т. , ЕГН ********** от гр. Р., ул. „В.Л.“ № 54, глоба в размер на 200 (двеста) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Велинград.

Предупреден е Я. Ц. Т. , ЕГН ********** от гр. Р., ул. „В.Л.“ № 54, че при неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

Присъдени са в тежест на ответника държавна такса и разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Я. Т. , чрез адв.

Апостолов.

Решението било необосновано постановено при допуснати нарушения на материално и процесуално-правните норми.

Съдът неправилно и превратно възприел събраните по делото доказателства. Установено било по делото , че отношенията между страните са влошени.

При изслушване на записа от Център 112 в съдебно заседание на свидетелката С. Т. съвсем ясно проличало, каква е била фактическата обстановка на процесната дата и, в кой момент молителката В. Т. е държала теслата и е замахвала срещу ответникът и неговия кон. Това станало преди пристигане на полицейските служители.

Показанията на свидетелите , посочени от противоречиви и съдът не следвало да ги кредитира. молителката били

Между описаните наранявания от д-р Т. в Медицинското свидетелство и посочените от свидетелите - очевидци имало съществени разлики.

В свидетелските си показания свид. П. установявал, че пристигайки на мястото на инцидента, никой от присъстващите не е направил оплакване за 2 физическо насилие. Даже заявил, че ако някой е бил споменал за подобно физическо насилие, по съвсем друг начин са щели да подходят при взимането на отношение по случая. Свидетелят Г. заявил, че молителката му била казала, че ответникът й се бил заканвал с насилие и я бил дръпнал.

Действията на молителката били в отговор на молба от ответника за причиненото му физическо насилие, по повод на което е образувано също производство по ЗЗДН и предприети мерки.

Евентуално , ако съдът приеме, че домашно насилие е извършено , то счита ,че не следва да бъдат налагани всички предприети от съда мерки и в частност ,постановеното задължение на ответника да посещава специализирана програма.

Прави искане делото да бъде върнато на първоинстанционния съд .

Направени са и доказателствени искания - за изслушване обаждането до 112 и преразпит на свидетелите – полицейски служители.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответницата по жалбата я намира за неоснователна.

Правилно първоинстанционният съд приел, че е налице извършен акт на домашно насилие от Я. Т., като датата на неговото извършване и неговото авторство се доказвали от приложената по делото Декларация по чл. 9, ал.З от ЗЗДН, от разпитите на свидетелите Д. Т., доктор А. Т., Х.Т. и Д. Т. ,както и от приетите писмени доказателства - 2 бр фишове за спешна медицинска помощ, 2 бр медицински свидетелства за пред съд, записа от приложения компакт диск, както и от телефонните обаждания на 112 на В. Т. и дъщеря и Д. Т..

Показанията на свидетелите били логични, последователни, кореспондирали помежду си ,както и с писмените доказателства.

Правилно съдът не кредитирал показанията на свидетелката С. Т., тъй като те се опровергавали от останалите доказателства по делото.

Противопоставят се на доказателствените искания.

С нарочно определение съдът е оставил без уважение доказателствените искания, приемайки ,че чрез уважаването им няма да се допринесе за изясняване на фактическата обстановка по спора.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

3

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на В. Т. против Я. Т. с искане за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.

В молбата се твърди, че Я. Ц. Т. е брат на съпруга на молителката.

Живеели в имоти с обща ограда.

На 25.06.2022 г., следобед в двора се появил Я. Ц. Т. с коня си. Опитвал се да вземе оградна мрежа , собственост на семейството на молителката.

Молителката по съвет на съпруга си ,който отсъствал се обадила на телефон 112. Наблюдавала около 20-30 минути ,как ответникът се подготвя да изтегли мрежата с коня си. Тя отишла при него и го предупредила да не пипа мрежата. Той я нападнал с думи и дори замахнал да я удари.

Когато ответникът тръгнал , като коня влачел мрежата , молителката отишла в дъното на двора и тогава била ударена от него. Причинени и били от ударите хематоми/отоци в лявата и дясната мишнични области и шията.

Пристигналите полицейски служители заварили Я. Т. в имота на молителката с коня и закачената мрежа.

Свидетели на случилото се били дъщеря и Д. Т. ,свекър и и свекърва и.

Дъщеря и също се обадила от своя телефон на номер 112 и също била удряна от ответника , когато се притекла на помощ на майка си.

Случилото се било записано от камерата в двора. Прегледани били с дъщеря си в ЦСМП Велинград, където били установени травмите им и издадени Фишове за спешна медицинска помощ.

Моли на ответника да бъдат наложени да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН - да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея, както и да му се забрани да приближава нея, жилището и, местоработата и, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 15 месеца. Претендира разноски. Към молбата е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и писмени доказателства. Направени са и други доказателствени искания.

На ответника Я. Т. е предоставена правна помощ , като е определен адвокат А. да го представлява в производството.

Ответникът е оспорил молбата , като конкретни доводи в съдебното заседание не е изложил. Направил е доказателствени искания и е представил доказателства за състоянието на ответника и съпругата му , констатирано от медицински специалист, след инцидента.

В хода на съдебното производство се подържа , че молителката с тесла 4 заплашвала да удари коня и съпругата на ответника , която през цялото време на инцидента била там и я видяла .Тя също се обаждала на телефон 112.

Тук е необходимо да се отбележи следното: Ответникът , чрез своя процесуален представител се е съсредоточил , реализирайки защитата си в установяване на поведението на молителката – какви думи му е отправила ,носила ли е или не тесла. Следва да се посочи ,че каквото и да е поведението на молителката , за конкретното производство то е без значение. За разлика от наказателното производство, в производството по ЗЗДН няма никакво значение, дали причинилия насилието е бил предизвикан , заплашен или дали е отговорил на упражнено спрямо него насилие с насилие.

Този закон има за цел единствено да предпази определен кръг лица от домашно насилие, чрез предприемане на предвидените в него мерки от една страна , а от друга – да се реализира предупредително и възпиращо действие по отношение извършителя на домашно насилие.

Следователно – какво точно е било поведението на молителката и какво е съдържанието на сигнала , отправен от близки на ответника на телефон 112 е без значение за това производство.

ЗЗДН предвижда задължително подаване от молителя на декларацията по чл.9 ал.3 от Закона с оглед възможността изобщо да се развие производството пред съда. Законът придава значение на тази декларация като доказателствено средство за посочените в нея обстоятелства на извършеното домашно насилие, а при липса на други доказателства по изричната разпоредба на чр.13 ал.3 от само въз основа на нея може да бъде издадена заповед за защита. Съдържащите се в тази декларация обстоятелства са доказателства в производството, а при тяхно оспорване от страна на ответника, в негова тежест е да проведе доказване, като обори доказателствената сила на декларацията и изложеното в нея и докаже своите възражения. Следователно – от такава гледна точка следва да се обсъдят събраните по делото доказателства , за да се прецени опровергана ли е доказателствената стойност на представената декларация.

В показанията на всички разпитани свидетели , които са близки на страните няма противоречие относно обстоятелството , че ответникът е влезнал в имота на молителката с коня си , с цел да вземе метална мрежа/спора е чия собственост е мрежата/ .Това е предизвикало непосредствения конфликт между страните, като е дал повод на близки и на двете страни да търсят съдействие чрез обаждане на телефон 112.

На този телефон са се обаждали както молителката , така и нейните деца и съпругата на ответника.

Свидетелката Д. Т., дъщеря на молителката, твърди, че при опит на майка и да спре ответника, който се опитвал да изнесе от двора мрежа,т ой я ударил по ръката и по шията. Тази свидетелка твърди още, че съпругата на ответника и сина му, както и нейните баба и дядо дошли по-късно, когато 5 дошли и полицейските служители. След инцидента посетили с майка си Бърза помощ , като ръката на молителката била синя.

Съпругата на ответника като свидетел ,твърди, че молителката била с тесла , дори и по време на идване на полицейските служители. Тя също сочи, че съпругът е и бил в двора на молителката с цел да вземе мрежа. От показанията и е видно ,че отношенията между страните – двамата братя и родителите са обтегнати ,като в основата са имуществени спорове и не за първи път се налага намеса на държавни органи. Нейните показания няма как да бъдат кредитирани , при положение ,че не се подкрепят от останалите гласни доказателства – показанията на двамата служители на МВР , които са незаинтересовани и от съдържанието на записа от камерата в двора на молителката. А и както вече беше посочено поведението на молителката в рамките на това производство е без значение.