Определение № 4115 от 25.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4115 гр. Варна, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501839 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 вр.чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4246/26.06.2024 г. от „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, чрез пълномощник, срещу Определение № 339/30.05.2024 г., постановено по гр. д. № 277 / 2022г по описа на Районен съд – Девня, с което е оставена без уважение молба на въззивника вх.№ 559/26.01.2024г. /именувана въззивна жалба/ с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 215/22.12.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане на сторените в производството по гр.дело № 277 / 2022г по описа на Районен съд – Девня разноски в размер на заплатена държавна такса – 268.50лв. и заплатено възнаграждение на един адвокат в размер на 666.00лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК .

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че ответникът – В. Б. С. е заплатил претендираната по делото сума след завеждане на исковата молба и по аргумент от противното от чл.78 ал.2 от ГПК, той дължи и следа да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски, доколкото с поведението си е станал повод за завеждане на производството. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че ищеца не е доказал надлежно уведомяване на ответника за дължимата от него по регреса сума. Твърди , че на ответника са изпратени две регресни покани на 30.06.2017г. и на 27.11.2017г. , които са върнати неполучени от получателя.

Освен това с писмо изх.№ 92-2644/07.04.2016г. е поискано съдействие от собственика на увреждащия автомобил, което обаче не е оказано, поради което според ищеца, същия е положил инициатива в достатъчно висока степен за извънсъдебно уреждане на спора и уведомяване на С..

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал отговор на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби, 1 регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения.

Производството по гр. д. № 277 / 2022г по описа на Районен съд – Девня е образувано по искова молба на „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София против В. Б. С., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 712, 33 лева, представляваща сбора от стойността на заплатената щета и стойността на ликвидационните разходи по щета № 43012951600156, представляващи регресно вземане на платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди на л. а. марка „БМВ Х7” с рег. № ****** от ПТП, настъпило на 11.03.2016 г., причинено от водач на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност ” л. а. марка „Фолксфаген голф“ с рег.

№ ****** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане, на основание чл. чл. 411 вр. чл. 500 ал. 2 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

С Решение № 215/22.12.2023 г., постановено по гр. д. № 227/2022 г. по описа на РС – Девня, съдът е отхвърлил предявените искове поради извършено от ответника след получаване на съобщението по чл.131 от ГПК в едно с исковата молба и приложенията към нея, плащане на претендираната сума. Относно разноските, съда е изложил мотиви, че същите следва да останат за страните така както са направени поради недоказаност от страна на ищеца на надлежно предявяване на регресната претенция към ответника С., както с аргумента, че ответникът не е направил признание на предявения иск, напротив – оспорва го чрез своя процесуален представител.

С обжалваното определение, съда е поддържал изложените в решението мотиви и е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.248 от ГПК.

С оглед характера на предявения от ищеца иск – регресно вземане за платено обезщетение , вземането на застрахователя по регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение.

Видно от материалите по делото, преди завеждане на иска, ищеца е изпратил на 30.06.2017г. и на 27.11.2017г. две регресни покани до ответника на адрес – **********, които са върнати неполучени. Ищеца – въззивник, не твърди, че това е адреса на ответника, напротив излага , че това е адреса на Р. А. – лицето сключило застраховка „Гражданска отговорност ” за л. а. марка „Фолксфаген голф“ с рег. № ********. По делото няма представени доказателства , че към дата м.06.2017г. и м.11.2017г. ответника е имал постоянен или настоящ адрес в ***********, т.е. покани за плащане на адрес на ответника от ищеца не са изпращани. Изпратеното писмо с изх.№ 92-2644/07.04.2016г., с което е поискано съдействие от собственика на увреждащия автомобил , също не може да се счете за отправена до делеквента покана за изпълнение.

Отговорността за разноските е обусловена от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК въвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска.

При положение, че към датата на предявяване на иска вземането не е било изискуемо, но по-късно, в хода на процеса е станало такова и именно тогава ответникът е изпълнил / каквато е разглежданата хипотеза/, тогава последният няма вина за предявяване на иска. В този случай, по аргумент от чл.78 ал.2 от ГПК ищецът е този, който ще отговаря за 2 разноски./ така в Определение № 646 от 07.11.2017г. на ВКС , по ч.т. д № 2565/2017г. II т.о. , Определение № 381 от 30.05.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 645/2023 г., I т. о. които настоящия състав споделя/.

Поради съвпадане на мотивите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено , като правилно и законосъобразно.

Разноски в настоящото производство не са претендирани.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 339/30.05.2024 г., постановено по гр. д. № 277 / 2022г. по описа на Районен съд – Девня, с което е оставена без уважение молба на "ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ,ЕИК 121718407 ,със седалище -гр.София вх.№

559/26.01.2024г. /именувана въззивна жалба/ с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 215/22.12.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане на сторените в производството по гр.дело № 277 / 2022г по описа на Районен съд – Девня разноски в размер на заплатена държавна такса – 268.50лв. и заплатено възнаграждение на един адвокат в размер на 666.00лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3