Решение № 41 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20253100502309 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №409015/08.09.2025г. от ЕТ „Агро С.Д.“, ЕИК 103753164, с адрес: гр. Варна, *** срещу решение №875/12.03.2025г., постановено по гр.дело №20233110101517/2023г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на М. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, сумата о т п о 868,98 лева /общо 2606.94лв./, представляваща общ размер на дължимо арендно плащане за стопанската 2019/2020 г., стопанската 2020/2021 г., и стопанската 2021/2022 г. по договор за аренда на земеделска земя и анекс към договор за аренда на земеделска земя от 05.02.2007 г., вписан с вх. рег. №1598/28.02.2007 г. относно ПИ с идентификатор ***, находящ се в ****** с площ от 11500 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***,

*** и ПИ с идентификатор ***, находящ се в ******, ******, с площ от 9189 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, ***, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2022 г. до окончателното плащане.

1

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържат неправените възражения, че ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** не са собствени на ищццата, тъй като нейната наследодателка Р.М.К. ги е продала на В.В. Г.ев с нот. акт от 18.12.2014г. В тази връзка ищцата е загубила качеството си арендодател считано от 18.12.2014г. и не е страна по процесния договор за аренда на земеделска земя и анекс към него от 05.02.2007г., вписан с вх. рег. №1598/28.02.2007г.

С нот. акт №19/15.01.2015г. В. Г.ев и С.И.Х. продават двата недвижими имота на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ. От тази дата дружеството е придобило качеството на арендотадел по договора за аренда.

За стопанските години 2019/2020г. и 2020/2021г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е отдавало имотите по едногодишни договори за наем на „Троя Авто“ ЕООД от 05.06.2019г. и 26.05.2020г. Тези доказателства не са обсъдени от районния съд при постановяване на атакуваното решение. Не е съобразено и обстоятелството, че „Троя Авто“ ЕООД /свързано лице с въззивника, тъй като собственик на капитала на това дружество е „Октопод инвест холдинг“ ЕАД, чийто едноличен собственик е С.И.Д., той и ЕТ/ е заплатило всички арендни вноски за тези стопански години на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ.

Не се дължи и плащане за стопанската 2021/2022г. на ищцата, тъй като с нот. акт №93, том 3, рег. №2409/21.09.2021г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е прехвърлило процесните имоти на „Слънчев Дар“ АД.

По отношение на решенията по гр. дело №359/2023г. на РС – Никопол и по гр. дело №320/2023г. на РС – Никопол се излагат доводи, че въззивникът не е страна по тях, поради което не обвързан от силата на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу „Слънчев дар“ АД, нито от силата на пресъдено нещо по иска срещу В. Г.ев.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М. Д. К., в който е изложено становище за неоснователност на подадената жалба. Излага се, че ищцата има качеството на арендодател, в качеството си на наследник на Р. К.. За това обстоятелство е уведомен ответникът, който е издал служебни бележки за липсата на арендни плащания. С решенията по гр.

2 дело №359/2023г. на РС – Никопол и по гр. дело №320/2023г. на РС – Никопол е установено, че ищцата е единствен собственик на процесните недвижими имоти, като сделките обективирани в нот. акт №6, том 14, рег. №7586, нот. дело №2105/2014г. са обявени за недействителни. В тази връзка имотите не са напускали патримониума на ищцата.

Излагат се аргументи по приложението на чл.75, ал.1 от ЗЗД, като се акцентира, че осъщественото плащане от страна на въззивника в полза на трети лица не го освобождава от отговорността да заплати на правоимащото по договора за аренда лице.

Отправено е искане за потвърждаване на съдебното решение.

В съдебно заседание страните, редовно призовани призовани, въззиваемата страна подържа подадения отговор, въззивникът не изпраща представител.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.8, ал.1 от Закон за аренда в земеделието да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1049.53лв. за стопанската 2019/2020 г., сумата от 1049.53лв. за стопанската 2020/2021г., сумата от 1049.53лв. за стопанската 2021/2022 г., които суми представляват дължимо арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя и анекс към договор за аренда на земеделска земя от 05.02.2007г., вписан с вх. рег. №1598/28.02.2007г. с предмет ПИ с идентификатор ***, находящ се в ****** с площ от 11500 кв.м, ПИ с идентификатор ***, находящ се в ******, ****** с площ от 9189 кв.м и ПИ с идентификатор ***, ******, ******, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че е наследник на Р. М. К., нейна майка, починала на 08.01.2019г.

Бил е сключен договор за аренда от 05.02.2007г., вписан под №94, том IV, вх. рег. №1598/28.02.2007г. в Служа по вписванията между ЕТ „Агро – С.Д.“, в качеството на арендатор и Р. М. К., в качеството на арендодател с предмет ПИ с идентификатор ***, находящ се в ****** с площ от 11500 3 кв.м, ПИ с идентификатор ***, находящ се в ******, ****** с площ от 9189 кв.м и ПИ с идентификатор ***, ******, ******.

Ответникът не заплатил дължимото арендно плащане за процесните три стопански години при 42 лв. на декар.

Формулиран е петитум за осъждане на ответника да заплати процесните суми.

По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК от ответната страна, в който оспорва предявения иск по основание. Оспорено е качеството на арендодател у ищцата, тъй като същата не е собственик на трите недвижими имота. Отделно от това „Троя Авто“ ЕООД /свързано лице с ответника, тъй като собственик на капитала на това дружество е „Октопод инвест холдинг“ ЕАД, чийто едноличен собственик е С.И.Д., той и ЕТ/ е заплатило всички арендни вноски за тези стопански години на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, собственик на имотите през процесните арендни периода.

Моли съдът да отхвърли предявения иск.

Решение

№875/12.03.2025г., постановено по гр.дело

№20233110101517/2023г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 2606.94лв. до пълния предявен размер от 3150.00лв., арендно плащане е влязло в законна сила.

При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивно обжалване, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.8, ал.1 от ЗАЗ.

Съгласно материално правната норма на чл.2, ал.1 от Закона за аренда в земеделието, относима към процесните отнощения с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.

По делото е установено, че е сключен договор за аренда от 05.02.2007г., вписан под №94, том IV, вх. рег. №1598/28.02.2007г. в Служа по вписванията 4 между ЕТ „Агро – С.Д.“, в качеството на арендатор и Р. М. К., в качеството на арендодател с предмет ПИ с идентификатор ***, находящ се в ****** с площ от 11500 кв.м, ПИ с идентификатор ***, находящ се в ******, ****** с площ от 9189 кв.м и ПИ с идентификатор ***, ******, ******. Уговорено е арендно възнаграждение в размер на 8.00лв. на декар за съответната стопанска година. Договорът е сключен за седем стопански години до 2012/2013г., включително.

С анекс към договора за аренда от 19.12.2016г. е изменено арендното възнаграждение от 8 на 42лв. на декар ползувана земя, собственост на арендодателя. Срокът на договора се удължава до 01.10.2022г.

Договорът е действителен, сключен в изискуемата писмена форма с нотариално заверени подписи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за аренда в земеделието, поради което е породил своето действие между страните. Земите са били предоставени за обработване на ответника, за който от своя страна е възникнало задължението да заплаща по него.

Спорният въпрос повдигнат във въззивната жалба е по отношение на материално правната легитимация на ищцата и качеството й на арендодател.

С отговора на исковата молба въззивникът е направил възражение, че собствеността на арендуваните имоти не принадлежи на ищцата. Това възражение се поддържа и пред настоящата инстанция.

Във връзка с това възражение съдът съобрази, че съгласно нот. акт №6/17.12.2014г., нот. дело №2105/2014г., обективиращ договор за покупко – продажба на земеделски земи, Р. К. чрез пълномощник В.В. Г.ев е продала на В.В. Г.ев ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.

С договор за покупко – продажба по нот. акт №19/15.01.2015г. В. Г.ев и С.Х. са продали на „Адванс Терафонд“ АД гореописаните два имота на „Слънчев Дар“ АД на 21.09.2021г., съгласно нот. акт №93, том 3, нот. дело №417/2021г.

С влязло в сила решение №16/24.02.2023г. по гр. дело №359/2022г. по описа на Районен съд – Никопол е прогласен за нищожен договор за покупко – продажба на земеделски земи по нот. акт №6/17.12.2014г., нот. дело №2105/2014г., с който Р. К. чрез пълномощник В.В. Г.ев продава на В.В. Г.ев коментираните в предходните абзаци два поземлени имота поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.

5

С влязло в сила решение №10/16.01.2024г., постановено по гр. дело №320/2023г. по описа на Районен съд – Никопол е признато за установено, че ищцата М. К., в качеството и на наследник на Р. К., починала на 08.01.2019г.

/факт установен и от представеното удостоверение за наследници/ е собственик на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по отношение на последния приобретател „Слънчен дар“ АД и е осъдено дружеството да предаде владението на двата имота.

Следователно за процесният аренден период ищцата на основание наследяване се явява собственик на двата недвижими имота. Нищожната сделка няма вещни последици, поради което и последващите приобретатели не са станали носители на правото на собственост върху процесните имоти.

От това следва, че те, в това число и „Адванс Терафонд“ АД не могат на основание чл.17, ал.2 от Закона за аренда в земеделието да станат страна по договора и да получат арендното плащане .

„Адванс Терафонд“ АД, заявявайки се пред въззивника/арендатор, като собственик на имотите за заместване в арендния договор на основание чл.17, ал.3 от Закона за аренда в земеделието, има качеството на мним кредитор.

В този случай арендаторът на основание чл.75, ал.2 от ЗЗД би се освободил от отговорност само ако беше изпълнил добросъвестно задължението си към „Адванс Терафонд“ АД и дружеството въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението – плащането на арендните вноски. Наличието на тази хипотеза би обусловила възникването на правото на иск на истинския кредитор – ищцата да предяви иск срещу мнимия кредитор.

Въззивникът обаче не твърди и по делото не са събрани доказателства, които да сочат, че същият е заплатил арендните вноски, предмет на исковия период, на „Адванс Терафонд“ АД.

Защитната теза за освобождаване от отговорност за плащане към ищцата се основава само на плащане на наемна цена по договори за наем от 05.06.2019г. и 26.05.2020г. между „Адванс Терафонд“ АД и „Троя Авто“ ЕООД с предмет двата земеделски имота със срок стопанските 2019/2020 г., и 2020/2021г. Тази теза не почива на фактическа и правна обосновка.