Решение № 5505 от 29.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5505 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Гражданско дело № 20241100109799 по описа за 2024 година

Иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за собствеността.

Предявен от С. Т. К., ЕГН ********** от гр.София, ж.к.**** против Г.

Т. К., ЕГН ********** от гр.София, ж.к.****. Моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик на АПАРТАМЕНТ № 38 в гр.София, ж.к. ****, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 19 с полезна площ 5,37 кв.м. и 0,372% ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който апартамент е с идентификатор ***, с административен адрес гр.София, район ****. Не претендира съдебни разноски.

Ответникът Г. Т. К. оспорва иска и моли съда да го отхвърли, тъй като страните са съсобственици по наследство при равни права. Претендира съдебни разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В подадената искова молба ищцата ищецът твърди, че от 25.01.1992 г.

1 живее и е установил фактическа власт/владение върху процесния апартамент № 38 в гр.София, ж.к. **** по силата на Протоколно решение от 25.01.1992 г., постановено по гр.д.№ 3395/1990 г. от Пети районен съд София, ГК, 12 състав, като той получил апартамента в свой дял и изключителната собственост. До момента го владеел необезпокоявано, поради което го придобил по давност, но въпреки това ответникът и негов брат считал себе си за собственик на половината апартамент и искал от ищеца да му го заплати, като така оспорвал правото му на собственост.

Ответникът оспорва заявеното и сочи, че видно от диспозитива на съдебното решение на 9-ти състав на Пети районен съд, постановено по гр.д.

№ 922 от 1992 г., влязло в законна сила на 13.08.1992 година, съдът развалил сключения на 25.01.1991 г. договор спогодба по гр.д.№3395/1990г на V PC, 12 състав, по силата на който ищецът бил получил в дял и изключителна собственост ап.№38, като по този начин апартаментът отново станал съсобствен между страните и баща им, а след неговата смърт бил наследен от двете страни при равни квоти. Ответникът бил този, който поддържал апартамента и през 2024г се снабдил и с констативен нот. акт за собствената му 1/ 2 идеална част от апартамента по наследство. Твърди също, че използвал апартамента, като бил поставил в него свои вещи и това никога не било оспорвано от ищеца. Според ответника от ищеца не били извършвани действия, с които да е отблъснал владението на своя брат и да е установил собствено владения върху целия апартамент, като ищецът винаги бил само държател на собствената на ответника половина. Твърди извършени от ищеца действия по ползване на апартамента, които излизат извън грижата на добрия стопанин.

При така изложените становища от страните, с изготвения по делото проект за доклад, съдът прие за допустим предявения от ищеца установителен иск за собственост при надлежни твърдения, обосноваващи правен интерес, както и прие, че по делото не се спори, че страните са братя, както и че баща им е починал през 2009г. Със същото определение разпредели доказателствената тежест между страните, като указа на ищеца, че е в негова тежест да докаже упражнявано непрекъснато и необезпокоявано владение с начална дата 25.01.1992 г., като е демонстрирал това владение през годините 2 пред другите собственици на апартамента и е отблъсвал тяхното владение, а в тежест на ответника е да докаже, че необезпокоявано е ползвал апартамента и го е поддържал, без правата му да са били оспорвани от ищеца. За установяване на твърденията на страните, им бяха допуснати поисканите от тях гласни доказателства. Ответникът не ангажира изслушване на свидетелски показания, за което съдът му даде възможност, поради което съдът ги заличи с протоколно определение от 17.06.2025г.

От представените по делото писмени доказателства - съдебното решение на 9-ти състав на Пети районен съд, постановено по гр.д. № 922 от 1992 г., влязло в законна сила на 13.08.1992г се установява, че с него е била развалена съдебната спогодба от 25.01.1991г по гр.д.№3395/1990г на V PC, 12 състав, с която в изключителен дял на ищеца е бил предоставен процесния апартамент № 38. Следователно, след тази дата - 13.08.1992г, съсобствеността върху апартамента между двете страни и баща им е била възстановена.

Ответникът представя и издаден му констативен нот. акт за придобиване на половината от апартамента на основание наследствено правоприемство – н.а.

№ 30, том Ш, per. № 15103, н.д. № 391/2024г. на нотариус Р.Р., с рег.№ 104 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, вписан в СВ - София с акт № 87, том CCVII, дело № 68620 от 11.11.2024 г. По делото не се спори по настъпилото наследствено правоприемство и обемът права на страните, но ищецът твърди придобити от него права на собственост, изключващи твърдяните права от ответника следствие наследяването, тежестта за което се носи от ищеца и съгласно дадените разрешения с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК, съгласно което, страната, неразполагаща с документ за собственост, удостоверяващ твърдените от нея права, дължи да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право на собственост по реда на чл. 587 от ГПК.

За установяване на твърденията на ищеца, от него бяха ангажирани гласни доказателства - свидетелите Л.Ц.К. и К.И.У.. Първият от тях е съсед на ищеца, живеещ в същия блок, в същия вход и на същия етаж от 1980 г. и към настоящия момент, а вторият свидетел, род. на 28.09.1975 г. живее от дете в съседен вход на процесния апартамент. Свидетелят К. дава показания, че когато той отишъл да живее в блока, страните и баща им вече живеели там. До 2009 г. в процесния апартамент са живели само С. и баща му, а след като през 2009 г. баща им починал, само С. живеел там, без брат му да е идвал въобще.

3

Свидетелят си спомня и разговор между двамата братя на погребението на баща им, в който „С. каза: „само аз ще живя тук, от тук нататък само аз ще живея в този апартамент, а ти нямаш работа тука, ти си имаш твое жилище“ и Г. се бил съгласил, без да има претенции, без оттогава да е посещавал апартамента.

В същия смисъл са и дадените показания от свидетеля У., който живее в блока, от преди 2000-та година и познава С., който винаги е живял в този блок и апартамент, там е живял и със съпругата си, а след като са развел, продължил да живее с дъщеря си, необезпокоявано, като правел ремонти н не знае някой друг да е идвал в апартамента и да е предявявал претенции за ползването му – на целия или част от него. И двамата свидетели са гостували на ищеца, влизали са в апартамента и не са видели друг, освен него, да го ползва.

От тях съдът намира, че ищецът не доказва да е владял процесния апартамент за себе си, с намерение да го свои, докато баща му е бил жив, но след неговата смърт през 2009г е заявил явно и недвусмислено пред ответника намерението си да продължи ползването на целия апартамент като негов собствен, като изключва изцяло ползването на ответника. От този момент той е демонстрирал пред ответника намерението си да превърне държането на чуждата 1/ 2 идеална част от апартамент във владение, по смисъла на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК, ВКС, като е поставил началото на 10-годишната придобивна давност, изтекла пред 2019г. За целия този период от ответника не бяха ангажирани доказателства да се е противопоставил, да е прекъснал или да е оспорил по какъвто и да било начин владението на ищеца, като първото действие на противопоставяне от ответника е снабдяването му с констативен нотариален акт на 11.11.2024 г, когато правата му вече са били изключени от придобитото от ищеца право на собственост на основание 10-годишно давностно владение, легитимиращо го като собственик на основание чл.79, ал.1 от ЗС.

Предвид тези доказателства, съдът намира, че ищецът доказа твърденията си да е собственик на целия процесен апартамент, което прави установителният му иск основателен и същият следва да бъде уважен. Като последица от уважаването на иска, в съответствие с ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. на ОСГК и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, процесният 4 констативен нотариален акт следва да бъдат отменен и без съдът да е сезиран с изрично искане в този смисъл.

Ищецът не претендира присъждане на съдебни разноски по делото, поради което и съдът не присъжда такива.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между С. Т. К., ЕГН ********** от гр.София, ж.к.**** и Г. Т. К., ЕГН ********** от гр.София, ж.к.****, че С. Т.

К., ЕГН ********** е собственик, на основание изтекла в негова полза 10годишна придобивна давност, на АПАРТАМЕНТ № 38, с идентификатор 68134,604.58.1.226, находящ се в гр.София, ж.к. ****, състоящ се три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 90,49кв.м, заедно с прилежащото ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 19 с полезна площ 5,37 кв.м. и 0,372% ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен нотариален акт № 30, том Ш, per. № 15103, н.д. № 391/2024г. на нотариус Р.Р., с рег.№ 104 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, вписан в СВ - София с акт № 87, том CCVII, дело № 68620 от 11.11.2024 г., с който Г. Т. К., ЕГН ********** е признат за собственик на 1/ 2 идеална част от недвижим имот на основание наследство, а именно: АПАРТАМЕНТ № 38, с идентификатор 68134,604.58.1.226, находящ се в гр.София, ж.к. ****, състоящ се три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 90,49кв.м, заедно с прилежащото ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 19 с полезна площ 5,37 кв.м. и 0,372% ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5