Решение № 3949 от 01.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3949 гр. Пловдив, 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330115106 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Р. Г. Т., ЕГН **********, срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде обявен за недействителен/нищожен Договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен между страните, поради противоречието му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на **** г. между него и ответната банка е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който му е предоставен кредит с главница 20 000 лв., като общият размер на кредита е посочен като 50 722,03 лв. Договорът предвижда погасяване на задължението на 48 вноски.

Посочено е, че в общата сума са включени застрахователна премия в размер на 7 487,46 лв., „Застраховка *** + ****“ в размер на 7 007,93 лв. и „Застраховка **** ****“ в размер на 479,53 лв.

Ищецът поддържа, че съотношението между предоставената главница от 20 000 лв. и общата сума, дължима от потребителя – 50 722,03 лв., води до 1 значително оскъпяване на кредита и противоречи на добрите нрави.

На следващо място се твърди, че договорът формално посочва ГПР от 39,26 %, но този процент не отразява действителния размер на разходите по кредита, тъй като в него не са включени всички разходи, които потребителят реално следва да понесе, включително разходите, свързани със застрахователните услуги и оценката на риска.

Според ищеца по този начин потребителят е поставен в положение, при което не може да установи ясно и точно действителното оскъпяване на кредита и да направи информиран икономически избор относно сключването му.

Ищецът поддържа също, че при формирането на ГПР следва да бъдат отчетени всички разходи, свързани с отпускането и използването на кредита, включително бъдещите разходи, които потребителят ще понесе във връзка с него.

Като допълнително нарушение се сочи противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото според ищеца под формата на застраховки се начисляват суми, които фактически представляват допълнително възнаграждение за предоставения финансов ресурс.

Ищецът твърди още, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно минималния размер на шрифта, както и че не му е предоставена необходимата преддоговорна информация в изискуемата форма.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответника, с който оспорва иска.

Предявеният иск е допустим.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който на ищеца е предоставен потребителски кредит с главница 20 000 лв.

По силата на чл. 10 и чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа определена по съдържание информация, предоставена на потребителя по ясен и разбираем начин. Изискванията имат за цел да гарантират прозрачността на договора и възможността потребителят да прецени икономическите последици от поемането на кредитното задължение.

2

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, включително лихви, комисиони, възнаграждения и други преки или косвени разходи, когато същите са част от разходите по кредита.

В конкретния случай договорът посочва ГПР от 39,26 %, но едновременно с това предвижда значителни допълнителни плащания, включително застрахователни премии и разходи, свързани с кредита.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че информацията относно действителните разходи по кредита не е представена по начин, който позволява на средния потребител да установи действителното икономическо отражение на договора и да го сравни с други кредитни предложения.

Самото цифрово посочване на определен процент ГПР не е достатъчно, когато от договора не може ясно и недвусмислено да се установи кои конкретни разходи са включени при неговото изчисляване и кои разходи потребителят реално ще понесе.

В този смисъл посочването на ГПР следва да се разглежда във връзка с общата сума, дължима от потребителя, както и с всички предвидени в договора плащания, които представляват разходи по кредита.

В случая е налице съществено несъответствие между размера на предоставената главница – 20 000 лв., и посочената обща сума, дължима от потребителя – 50 722,03 лв. В тази обща сума са включени и съществени по размер допълнителни плащания, свързани със застраховки.

Съдът намира, че тези обстоятелства не могат да бъдат преценявани изолирано от задължението на кредитора да предостави на потребителя ясна, точна и изчерпателна информация за всички разходи по кредита.

Отделно от изложеното, съдът съобразява и твърдението за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата и размера на шрифта на договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК при неспазване на установените в закона изисквания за съдържанието и формата на договора за потребителски кредит законът предвижда недействителност на договора.

В настоящия случай нарушението на императивните изисквания относно необходимото съдържание и прозрачността на договора, разгледано в 3 съвкупност с начина на формиране и представяне на ГПР и общите разходи по кредита, обосновава извода, че договорът не отговаря на императивните изисквания на ЗПК.

Не може да се приеме, че потребителят е получил достатъчно ясна и разбираема информация за действителната цена на кредита, когато от договора не може по недвусмислен начин да се установи кои разходи са включени в ГПР и кои допълнителни разходи следва да бъдат понесени от него.

Същественото нарушение на императивните разпоредби на ЗПК обуславя недействителността на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

Наред с това, доколкото договорните клаузи имат за предмет или резултат заобикаляне на императивни изисквания на закона, същите не могат да породят валидно договорно действие.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, доколкото същите са доказани и своевременно претендирани.

Размерът на присъдените разноски следва да бъде определен съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за действителното им извършване.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявения от Р. Г. Т., ЕГН **********, срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, Договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен между Р. Г. Т. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, поради противоречието му с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на Р. Г. Т., ЕГН **********, направените по делото съдебни разноски в размер на 460 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5