Решение № 1473 от 31.10.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1473

Варна, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20237050701029 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от Ф.К.Ф., ЕГН **********,***, против заповед № 54/21.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „директор“ на дирекция „Бюро по труда“ – Варна в Агенция по заетостта.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона.

Твърди се, че заповедта не е връчена на оспорващия на посочената в констативния протокол дата – 20.03.2023 година. Аргументира се, че по силата на чл. 65, ал.

2 от Конституцията на Република България, когато едно лице загуби качеството си на кандидат за народен представител, се възстановява на заеманата от него длъжност по силата на служебното си правоотношение. Сочи се, че след като разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от Изборния кодекс ИК) предоставя временна закрила по отношение на наказателно преследване на регистрираните кандидати за народни представители за периода от регистрацията им до приключване на изборите, то по аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че няма правно основание да се счита, че е допустимо прекратяване на служебното правоотношение през този период. Навеждат се доводи, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон, тъй като преди постъпването му на държавна служба в Агенцията по заетостта, Ф. е бил народен представител в 45-то и 46-то Народно събрание, както и два мандата кмет на Община Провадия, което по същество представлява заемане на държавна служба, поради което счита, че е недопустимо при назначаването му за директор на дирекция „Бюро по труда“ – Варна отново да бъде назначен с изпитателен срок и служебното му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски по делото.

В съдебно заседание оспорващият, лично и чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Сочи, че заповедта не е съобразена с целта на закона, тъй като през целия период Ф. има положителни атестации и е получавал допълнително възнаграждение във връзка с постигнатите резултати. Твърди, че липсват доказателства, които да подкрепят изложеното от регионалния директор по отношение на предложението за уволнение. Излага съображения, че свидетелските показания не следва да се кредитират, тъй като са от заинтересована страна. Сочи, че е налице злоупотреба с право, доколкото се използва едно формално безвиновно основание за прекратяване на служебното правоотношение, което прикрива друго основание за прекратяване на служебното правоотношение, свързано с дисциплинарни нарушения.

Ответната страна – Изпълнителен директор на Агенция по заетостта, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в депозирано писмено становище, излага съображения за недопустимост на жалбата поради просрочие. В условия на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, считайки че са налице предпоставките за издаване на процесната заповед.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 89/25.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, считано от 01.04.2022 г., Ф.К.Ф. е назначен за държавен служител на длъжност „директор“ на дирекция „Бюро по труда“ – Варна в Агенция по заетостта. Сред посочените правни основания за издаване на заповедта за назначаване е и нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, която въвежда едногодишен изпитателен срок, установен в полза на органа, при постъпване за първи път на държавна служба.

Видно от представените по делото болнични листове и заповеди за отпуск през периода на изпитване оспорващият е използвал законоустановен отпуск общо в размер на 58 работни дни, в т.ч. платен годишен отпуск – 35 дни, неплатен отпуск – 3 дни, и отпуск поради временна неработоспособност – 20 дни.

От служебната книжка на Ф.К.Ф. от 01.04.2022 г. се установява, че единственият му служебен стаж е този на длъжността директор на дирекция „Бюро по труда“ – Варна в Агенция по заетостта.

С оспорената Заповед № 54/21.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Ф.К.Ф. на длъжност „директор“ на дирекция „Бюро по труда“ – Варна, считано от 22.02.2023 година. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване.

В хода на съдебното дирене по преписката е приобщена докладна записка № 30-03-1498/16.02.2023 г. от директор на дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Варна към Агенция по заетостта (л. 32 от делото), с която е направено предложение за прекратяване на служебното правоотношение на Ф.Ф. – директор на дирекция „Бюро по труда“ – Варна. Предложението е мотивирано с неупражняване от страна на Ф., през периода на изпълнение на длъжността, в достатъчна степен на контрол и непредприемане на спешни действия по преодоляване на изоставането в обработката на плащания, както и в неизпълнение на по-голямата част от плановите показатели на дирекция „Бюро по труда“ – Варна за 2022 година. Посочено е, че е допуснато да бъдат подавани жалби от безработни лица по отношение на обслужване и неправомерно издаване на решения за прекратяване на регистрации на безработни лица, които са отхвърлени с ново решение на ДРСЗ.

Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от ответния административен орган формуляри за оценка за определяне на допълнително възнаграждение, фишове за заплати, заповед № РД-11-00-1861/26.07.2022 г. за определяне на основната месечна заплата, формуляр за годишно оценяване, вътрешни правила за определяне на заплатите (л. 33-69 от делото).

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. В процесуалното качество на свидетел по делото е разпитана Рени Р., която през процесния период е била пряк ръководител на Ф., заемайки длъжност директор на дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Варна към Агенция по заетостта. От показанията на този свидетел се установява, че същата е предложила Ф. за освобождаване, тъй като той не се е доверил на експертите от дирекциите „Регионална служба по заетостта“ и тази конфронтация е рефлектирала върху началниците на отделите в дирекция „Бюро по труда“ – Варна. Заявява, че е пряк и оценяващ ръководител на жалбоподателя, както и че за определен период от време е имало затруднения в работата на дирекция „Бюро по труда“ – Варна, тъй като служителите са били много натоварени с работа по различни проекти по оперативни програми, като тези затруднения са започнали преди назначаването на Ф.Ф. и са продължили и след неговото освобождаване. Към момента, когато жалбоподателят е работил в дирекция „Бюро по труда“ – Варна е имало пренасочени преписки към други, по-слабо натоварени, бюра. От показанията на свид. Р. се установява, че през процесния период всички служители, вкл. Ф., са получавали допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, на тримесечие. Сочи, че не е наясно през периода на работа на Ф. да има намаление на броя на изостаналите преписки, тъй като техният обем е голям. Свидетелства, че на жалбоподателя е давана оценка „добри резултати“, тъй като същата се поставя върху общата работа.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.

146 АПК, Административен съд – Варна намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице – адресат на акта, и пред надлежния да я разгледа съд. Неоснователно е възражението на ответния административен орган за недопустимост на жалбата поради нейното просрочие. Твърдението на органа е, че оспорената заповед е връчена на Ф.Ф. чрез нотариална покана на 20.03.2023 година. В материалите, представляващи административната преписка, се съдържа нотариална покана от 27.02.2023 г., с която директорът на дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Варна към Агенция по заетостта, чрез нотариус З.А., с район на действие Районен съд – Провадия, кани Ф.К.Ф. на 20.03.2023 г., в 11:00 часа, в нотариалната кантора на нотариус З.А. за връчване на следните документи: заповед №

54/21.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта и заповед № РД-11-00-1066/23.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта.

Върху нотариалната покана е отбелязано, че на 28.02.2023 г. адресатът е открит на посочения адрес, като същият е отказал да получи поканата, твърдейки че е в предизборна кампания и се ползва с имунитет. Съгласно констативен протокол *** г., съставен от Д.Д.– помощник-нотариус при З.А. – нотариус с район на действие Районен съд – Провадия, в уречения в нотариалната покана час – 11:00 часа, лицето Ф.К.Ф., не се е явило, за да вземе становище по направеното му в поканата предложение да му бъдат връчени посочените документи.

Съгласно чл. 592, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата произхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса. От данните, вписани при извършеното удостоверяване по чл. 592, ал. 1, изречение второ ГПК, не се констатира надлежно връчване на поканата на нейния адресат.

Върху самата нотариална покана е отбелязано, че Ф. е отказал да получи същата като видно от съставения констативен протокол същият не се е явил в нотариалната кантора на посочените в поканата дата и час за получаване на упоменатите в нея документи. При това положение за надлежното връчване на нотариалната покана е следвало да се спази процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК, според която правна норма за да се пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление, следва адресатът да не може да бъде намерен на адреса след търсене най-малко три пъти в рамките на един месец. В настоящия случай по делото не са налице данни, нито твърдения, адресът на Ф. да е посещаван след извършения от него отказ да приеме поканата. Поради това не може да се приеме, че нотариалната покана е редовно връчена. Следователно не е налице валидно съобщаване на оспорващия за издадената заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. От друга страна по административната преписка са налице доказателства за връчване на заповед № 54/21.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта на Ф.Ф. на 24.04.2023 г., след изрично подадено от него заявление рег. № 10-03-1246/11.04.2023 г. за нейното предоставяне. Предвид гореизложеното съдът намира, че подавайки жалбата срещу административния акт на 04.05.2023 г. (видно от печата, положен върху приложения на л. 10 от делото пощенски плик), Ф. е спазил 14-дневния преклузивен срок за оспорване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Съвкупната преценка на гореизложените съображения обосновава извод за процесуална допустимост на жалбата от Ф.К.Ф., поради което съдът дължи разглеждането й по същество.