Решение № 3517 от 21.11.2025, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 454/2025
- Вид
- Решение № 3517
- Подписан
- 21.11.2025
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- Виолета Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 163, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112, ал.2 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 113, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.114, ал.1 изр.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 3 изр.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 т.1- 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал.1 т.1- 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал.1 т.1- 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал.1 т.1- 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал.1 т.1- 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал.1 т.1- 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал.1 т.1- 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал.1 т.1- 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал.1 т.1- 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал. 1 т.2, 4 и 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал. 1 т.2, 4 и 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал. 1 т.2, 4 и 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 ал.2 т.15 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 147, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.8, ал.1, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 115 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 115, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.117 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 117, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 123 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 163 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 163, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 163а ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 163а, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 163в · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68 - чл.72 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68 - чл.72 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68 - чл.72 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68 - чл.72 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 71, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68 - чл.72 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.92, ал.11 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.92, ал.3 т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 93, ал.3 т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
- чл. 79, ал. 7 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 3517
Плевен, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20257170700454 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е въз основа на жалба от „ПТЗК Единство“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Левски, [улица], представлявано от А. А. А., против Ревизионен акт № Р-04001524002826-091-001/08.01.2025г., издаден от Б. И. Б. на длъжност началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и С. Д. Ц. – ръководител на ревизията, в частта в която е потвърден с Решение №45/17.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - гр.В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, поправен с Решение № 45А/24.04.2025г., с който на „ПТЗК Единство“ ЕООД за данъчен период 01.04.2024г- 30.04.2024г. е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 811 лв. и са определени лихви в размер на 30,48 лв. Посочва се, че издадения ДРА е неправилен и се иска отмяната му.
В срока по чл. 163, ал.2 от АПК вр. пар.2 от ДР на ДОПК отговор от ответника не е депозиран.
В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от А. А. А., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“-В.Търново, се представлява от юрисконсулт Т. Х., който излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения страната излага в писмена защита с вх.№6588/25г. Претендира юрисконсултско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК.
Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 156, ал. 1 от АПК, доколкото Решение №45/17.04.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на дата 29.04.2025г. по електронен път. Жалбата е подадена на 08.05.2025г. чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно е по делото, че „ПТЗК Единство“ ЕООД е с последна му регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС от 22.12.2022г., както и е вписано в регистъра на земеделските стопани към МЗ за 2021, 2022, 2023 и 2024г.
Не се спори и относно обстоятелството, че със СД с вх.№ 15002081639/14.05.2024г. „ПТЗК Единство“ ЕООД е деклариран от данъчнозадълженото лице ДДС за възстановяване по реда на чл.92, ал.3 т. 2 от ЗДДС в размер на 811 лв., като данъчният кредит е формиран от следните фактури, включени от кооперацията в дневника за покупки и СД по ЗДДС, а именно фактури № **********/26.04.23г., издадена от „ М и М Агро“ ЕООД с данъчна основа 3840 лв. и ДДС с ПДК 768 лв. и фактура № 1 *********/ 27.04.23г. , издадена от ЕТ „****“ с данъчна основа 215 лв. и ДДС с ПКЗ 43 лв. При извършена проверка в информационната система на НАП за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица с получател „ПТЗК Единство“ ЕООД били установени за процесния период 01.04.24г.-30.04.2024г. декларирани следните фактури: № ********** от 05.04.2024г., издадена от „АСМ“ ЕООД, № **********/02.04.2024г., издадена от „Рапул България“ и № **********/04.04.2024г. , издадена от „ПТЗК ЕДИНСТВО И“. Установено било, че получената доставка от „Рапул България“ не е отразена в дневника за покупки за м.04.24г., не е включен Протокол по чл.117 от ЗДДС в дневниците за покупки и за продажби и не е начислил дължимо ДДС в размер на 1287 лв. При извършената в ИС на НАП се установило още, че „ПТЗК Единство“ ЕООД не е отразил в дневника за продажби и СД по ЗДДС издадена от него фактура № **********/04.04.2024г. с получател „ПТЗК Единство И“ ЕООД с [ЕИК] на стойност 312900 лв., като доставката не била документирана в съответствие с чл. 163в от ЗДДС.
С акт за прихващане или възстановяване по чл.92, ал.11 от ЗДДС № Р- 04001524002826-171-001/24.07.2024г., издаден от главен инспектор по приходите, било прието, че поради непредставяне на изискани документи – справка за извършените облагаеми доставки по чл. 93, ал.3 т.2 от ЗДДС и доказателства за заведено счетоводство, не може да се установи правомерността на ползвания данъчен кредит и реалността на получените доставки.
Установява се още от данъчната преписка по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04001524002826-020-001/12.06.2024г. е възложена ревизия на „ПТЗК Единство“ ЕООД. Ревизията била възложена на С. Д. Ц. – Главен инспектор по приходите ( ръководител на ревизията) и И. Д. С. – Ч. – главен инспектор по приходите, като предмет на ревизията били задълженията за ДДС за периода от 01.04.2024г.-30.04.2024г. бил определен срок на ревизията – 3 месеца от връчване на ЗВР. Заповедта била връчена на 25.06.24г. на „ПТЗК Единство“ ЕООД.
Със заповед за изменение на ЗВР № Р- 04001524002826-020-002/20.09.2024г., срокът на ревизията бил удължен до 25.10.2024г., като било указано в 14 дневен срок да бъде издаден ревизионен доклад.
В хода на ревизията били направени насрещни проверки на други задължени лица, както и е отправено искане за извършване на насрещна проверка от други ОП № Р- 04001524002826-141-001/16.07.2024г.
С искане № Р- 040011524002826-040-001/11.07.24г., връчено на 19.07.24г., били изискани от „ПТЗК Единство“ ЕООД представяне на документи.
С искане № Р-040011524002826-040-002/20.08.24г., връчено на 30.08.24г., били изискани от „ПТЗК Единство“ ЕООД извлечения от банковите сметки на дружеството за процесния период, както и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК. В предоставения 14 дневен срок по двете искания, данъчнозадълженото лице не представило документи, не дало писмени обяснения, както и не депозирало изисканите декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК по образец.
В хода на ревизията били изискани документи , сведения и писмени обяснения от „ПТЗК Единство И“ ЕООД и „Рапул България“ ЕООД, като последното дружество предоставило информация във връзка извършените доставки – л. 69 – л.120. С Протокол за извършена насрещна проверка № П- 22220224130121-141-001/08.08.2024г. на „Рапул България“ ЕООД било установено, че фактура с №**********/02.04.24г. и кредитно известие с № **********/01.06.24г., с получател ПТЗК Единство“ ЕООД са отразени в отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС на дружеството и в СД по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчни периоди – м.04.24г. и м.06.24г.
Видно от заверено копие на фактура № **********/04.04.2024г. – л. 71 от делото, с получател „ПТЗК Единство И“ ЕООД с [ЕИК], издател оспорващия, е документирана доставка на 420000 кг. слънчоглед – реколта 2023г., с единична цена 0,745 лв., на стойност 312 900 лв., като в графата ДДС не е отбелязана сума, а като основание за неначисляване на ДДС е отбелязано „обратно начисляване по чл. 163, ал.2 от ЗДДС“.
С уведомление № Р- 04001524002826-113-001/20.08.2024г. и уведомление № Р- 04001524002826-139-001/20.08.2024г. на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК „ПТЗК Единство“ ЕООД е уведомено, че с в хода на ревизионното производство са установени обстоятелства по чл.122, ал. 1 т.2, 4 и 5 от ДОПК. Уведомленията са връчени на данъчнозадълженото лице на 30.08.2024г. – л.55 и л.59 от делото.
Установява се от приобщената по данъчната преписка справка - л. 63- 68 от делото, че към 24.07.2024г. оспорващият има задължения общо в размер на 19790,80 лв. по изпълнително дело *********/2023г. при публичен изпълнител.
С Ревизионен доклад (РД) № Р-04001524002826-092-001 от 11.11.2024г. , органите по приходите приели за установено, че през периода 01.04.24г. – 30.04.2024г. задълженото лице е получило доставка по глава XIXа от ЗДДС, като не е изпълнило задължението си по чл.117 от ЗДДС в 14 дневен срок да изготви протокол, с който да начисли дължимия от получателя по доставката ДДС. „ПТЗК Единство“ ЕООД не е отразило фактура №**********/02.04.24г., издадена от „Рапул България“ ЕООД в дневника за покупки за м.04.24г., не е включил протокола по чл.117 от ЗДДС в дневниците за покупки и за продажби за м.04.24г., с което не е начислил дължимото ДДС в размер на 1287 лв. за царевица с данъчна основа 6435 лв. Ревизионният екип установил, че на 01.06.24г. е издадено кредитно известие към издадената фактура и е издадена нова фактура на „ПТЗК Единство И“ ЕООД, заплатена на 13.06.24г. по банков път. Като не е включил в дневника за покупки за м.04.24г. протокол за обратно начисляване на ДДС по чл.117 от ЗДДС за получената доставка на царевица от „Рапул България“ ЕООД на 02.04.2024г. , на 18.04.2024г. дължимото ДДС в размер на 1287 лв. е станало изискуемо.
В РД било отбелязано още, че задълженото лице има доставки на стоки в процесния период, които не е отразил в дневника за продажби и СД по ЗДДС, а именно доставка по фактура № **********/04.04.24г. с получател „ПТЗК Единство И“ ЕООД на стойност 319 000 лв.
В РД било прието, че на основание чл. 122 ал.2 т.15 от ДОПК не се признава правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 811 лв. по фактури с № **********/26.04.25г. с контрагент „М и М Агро“ ЕООД и фактура № **********/27.04.2023г. с контрагент „Джори – Л.Л.“ ЕТ, като резултатът – ДДС за внасяне възлиза на сумата от 1287 лв. на основание чл.175 от ДОПК вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва в размер на 30.48 лв.
Въз основа на РД бил издаден РА № Р- 04001524002826-091-001/08.01.25г. от Б. И. Б. – Началник на сектор, възложител на ревизията и С. Д. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, с който били възприети изцяло фактическите и правни изводи на екипа и потвърдени констатациите в РД.
РА е връчен по електронен път на данъчнозадълженото лице на 17.01.2025г.-л. 25 от делото.
Срещу РА била подадена жалба с вх.№ 2303/29.01.2025г. от „ПТЗК Единство“ ЕООД по електронен път.
С уведомление изх.№ 55-0005-5/07.02.2025г. ДЗЛ е уведомено за отстраняване на нередовност по жабата. В срока по чл. 147, ал.2 от ДОПК нередовността е отстранена.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 45/17.04.2025г. директорът на Дирекция „ОДОП“- В.Търново потвърдил РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 811 лв. за данъчен период м.04.24г., но относно начисления ДДС в размер на 1287 лв. счел РА за незаконосъобразен. Органът приел, че съгласно чл. 163а ал. 1 от ЗДДС, при доставки на стоки, изброени в Приложение № 2, задължението за начисляване на ДДС е на получателя, който следва да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС. В хода на ревизионното производство от дружеството доставчик е представено КИ № **********/01.06.2024 г. по извършената към жалбоподателя доставка, което на практика анулира първоначалната фактура и заличава задължението за начисляване на ДДС. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, когато след издаване на фактура възникне основание за корекция на данъчната основа или при разваляне на доставката, доставчикът следва да издаде кредитно известие. В случая „Рапул България“ ЕООД е изпълнил това свое задължение, като през м. 06.2024 г. е издал кредитно известие № **********/01.06.2024 г. на „ПТЗК Единство“ ЕООД към фактура№ *********/02.04.2024 г. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че жалбоподателят не отразил това кредитно известие в дневника за продажби/покупки за м.06.2024г., нито в следващи данъчни периоди. Директорът на Дирекция „ОДОП“ установил, че за данъчен период м. 06.2024 г. няма подадена справка-декларация по ЗДДС. Приел, че жалбоподателят не е отразил за данъчен период- м.04.2024 г. доставката по фактура № *********/02.04.2024 г., издадена от „Рапул България“ ЕООД, в дневника за продажби, като не е съставил протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и не е начислил данък, съгласно изискванията на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и чл. 163 т. 1 от ЗДДС, с което е допуснал нарушение на горните изисквания. Впоследствие обаче през м.06.2024 г. на жалбоподателя е издадено кредитно известие № **********/01.06.2024 г. на същата стойност към фактура № *********/02.04.2024 г. И по това КИ от жалбоподателя не е издаден протокол, с който да сторнира/намали начисления данък, както и да го включи в дневника за продажби за данъчен период м. 06.2024 г. С оглед на така установените факти, приел, че дължат единствено лихви в размер на 30,48 лв. върху сумата на дължимия ДДС в размер на 1 287,00 лв. за периода между изискуемото начисляване и корекцията му чрез издаване на кредитното известие (15.05.2024г. - 15.07.2024г.). В обжалвания РА законосъобразно са определени дължимите лихви за просрочие в размер на 30,48 лв. В частта на начисления ДДС в размер на 1 287 лв. обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Предвид изложеното отменил РА № Р-0400152400826-091-001/08.01.2025 г., издаден от Б. И. Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и С. Д. Ц., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, в обжалваната част за данъчен период м.04.2024 г., в която е начислен ДДС в размер на 1 287,00 лв. , както и потвърдил РА № Р-0400152400826-091-001/08.01.2025 г. в останалата обжалвана част за данъчен период м.04.2024 г., в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 811,00 лв. и са определени лихви в размер на 30,48 лв.