Решение № 36 от 01.07.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Бургас , 2***.06.202*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 202***2000500200 по описа за 202*** година

С Решение № 43*** от 2***.***2.2020 г., пос тановено по т.д. 662/ 20****** г., Окръжен съд Бур гас е осъдил З.Д.Б.З.е“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: грС. ******72, район И., ж.к. Д. бул Г.М.Д № ***, представлявано от Б.Г.И. Р.В.М. и Ж.С.К. – заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплат и на А. К. Б., ЕГН **********, с адрес: област Б. община С., с. К. сума в размер на 40 000 лв., представляваща частично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 7.0***.20***8 г. пътнот ранспортно произшествие (ПТП), причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил - Й. Ш. Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***2.******.20***8 г., до окончателното изплащане, и сума в размер на 478,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от

***2.******.20***8 г. до окон чателното изплащан е , като искът за

1 обезщетение за неимуществени вреди над уважения до претендирания размер от 50 000 лв., кат о частичен от целия размер на неимуществените вреди от ***50 000 лв., е отхвърлен, както и искът за обезщетение за имуществени вреди над уважения до претендирания размер от ***48 лв. Отхвърлени са и претенциите за присъждан е на лихва от датата на увреждането – 7.0***.20***8 г. до ***2.******.20***8 г.

Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи:

„ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК **, със се далище и адрес на управление: грС. ***000, район О., бул. „.К.А.Д. № ***, представлявано от А.Б.А. П.Д.П., Й.К., В.В.А и Е.Н. - заедно от всеки двама от изпълнителните директори, и Й. Ш. Б., ЕГН **********, с адрес: с. К. община С., област Бургас.

Постъпила е въззивна жалба от А. К. Б., с адрес за връчване: грС., ул. „П.“ № ***, вх.*, ет.*, офис *** – адв. П. С., срещу постановеното решение, в която същото се оспорва, над уважените до претендираните размери по исковете за обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди.

Сочи се, че решението, по отношение на неимуществените вреди, е, в обжалваната част, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.

Излагат се съображения, че определеният от съда раз м е р на дължимото в полза на въззивницата - ищца обезщетение е необосновано занижен, в отклонение от визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и дадените със задължителната съдебна практика насоки. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил и анализирал цялостно и задълбочено установените по делото обстоятелства, и не е направил обоснован извод за реалния интензитет на търпените от ищцата болки и страдания.

В жалбата са развити оплаквания, че приетите изводи не почи ват на събрания по делото доказателствен материал , като неправилно съдът не е кредитирал част от свидетелските показания и съдебно-психологичната експертиза. Акцентира се на установените от показанията на всички свидетели изключителни физически неудобства, които е изпитвала 2 пострадалата след инцидента и отражението им върху психиката й.

Оспорва се изводът на съда относно продължителност та на оздравителния процес, по повод т равмите на ищцата, възразява се срещу игнорирането от съда на данните за оплаквания на ищцата от нарушения на съня и ограничаване на социалните контакти.

Във връзка със заключението на депозираната по делото съдебно – психологическа експертиза, се релевират доводи, че съдът неправилно не е кредитирал същото в неговата пълнота.

Изразява се несъгласие с подхода на съда от първа инстанция да не изясни, при определяне справедливия раз м е р на обезщетението, какво е значението на всяко едно взето предвид обстоятелство и го подложи на анализ – поотделно и в съвкупност. Не са отчетени, според въззивницата – ищца нейната възраст, невъзможността й да се обслужва и да полага труд за продължителен период от време, както и психологическата травма. Не е била съобразена в достатъчна степен икономическата конюнктура към датата на увреждан е т о както и практиката на съдилищата по аналогични случаи, според въззивницата.

По мнение на въззивницата- ищца, неправилно е прието от съда от първа инстанция, че същата е пътувала без поставен обезопасителен колан, респективно, че е налице съпричиняване от нейна страна в настъпването на вредоносния резултат. Подчер тава се, че заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза е кредитирано от съда в противоречие с процесуалните правила, тъй като експертът не е разполагал с компетентност да прави извод относно връз ката на увреждането с употребата или неупотребата на предпазен колан от ищцата. На следващо място се изтъква, че не е бил съобраз е н фактът, че средната седалка в процесния автомобил е бил с фабрично монтиран двуточков колан.

Навеждат се аргументи за липса на доказан конкретен и р еален принос на увреденото лице, обосноваващ приложението на правната норма на чл.5***, ал.2 ЗЗД. При условия та на евентуалност, се претендира редуциране на приетия от първата инстанция размер на съпричиняването от ***/ 5.

3

Претендира се присъждан е на пълния размер на обезщетението за имуществени вреди, при отхвърляне възражението за съпричиняване.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от З.Д.Б.З.е“ АД, чрез юрисконсулт Боян Милев, в който съ щата се оспорва, като неоснователна.

Въззиваемият поддържа, че оплакването, че въззивницата - ищца е получила сериозни травми от ПТП, които са свързани с интензивни и продължителни болки и страдания, не почива на доказателствата, събрани по делото. Акцентира се на обстоятелството, че възстановителният процес на жалбоподателката е приключил, както и същата не продължава да изпитва болки, физически и психически дискомфорт.

О т зак л юч е н и е т о на съдебномедицинската експертиза се установява, сочи въззивникът - ответник, че ищ цата не е провеждала лечение и не е извършвала рехабилитация за уврежданията.

Претендира се потвърждаван е на първоинстанционното решение, в обжалваните части, като правилно и законосъобразно.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице – по магач „ЗАД А.Б.“ АД, с адрес за връчване: грС., ул. „банат“ № ******-***3, офис № 5 - адв. Вукова, в който въззив ната жалба се оспорва, като неоснователна, и се прави искан е за оставянето й без уважение, с потвърждаван е на решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Застъпва се позиция, че в обжалвания съдебен акт е направен анализ на свидетелските показания, кат о са взети предвид всички релевантни към предмета на делото обстоятелства. При определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, са взети предвид както тежестта на уврежданията, периода на възстановителния процес, необходимост та от чужда помощ за обслужване на битови и хигиенни нужди, така и промяната, настъпила при ищцата, след инцидента - психическа и физическа.

Акцентира се на обстоятелството, че в медицинската документация няма данни за настъпили усложнения и необходимост от по-продължително 4 носене на шийна яка при ищцата.

Подчертава се, че приетата по делото съдебно психологич на експертиза не следва да се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението по нея следва да бъде ценено във връз ка с останалите доказателства по делото.

Изразява се становище, че ангажираните доказателства са обсъдени съвкупно от съдебния състав и не би могло да се приеме с категоричност за доказано, че депресивното състояние на ищцата е в пряка връзка с процесното ПТП.

Посочва се, че определеното от първата инстанция обезщетение, дължимо от застрахователя, е съобразено с принципа за справедливост, както и с икономическата конюнктура, без да са налице основания за присъждане на по-висок размер обезщетение.

По мнение на този въззиваем, съдът правилно е възприел изводите на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, относно обстоятелствата по употребата на предпазен колан от ищцата, като правилно е остойностено съпричиняването на ***/ 5.

Постъпила е въззивна жалба от З.Д.Б.З.е“ АД, срещу частта от постановеното решение, с която претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е уважена над размера от ***5 000 лв., като се въвежда искан е за отменяван е на решението в таз и час т , като незаконосъобразно необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Изтъква се неправилно приложение на материал н и я закон, с присъждан е на обезщетение в зав и ш е н размер, некореспондиращ о на практиката на съдилищата по аналогични случаи, с оглед релевантните критерии, запълващи съдържанието на понятието справедливост, по смисъла на чл.52 ЗЗД, и характеристика на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респективно интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата, както и обстоятелството, че същата се е възстановила бързо и в обичайния за това срок.

Инвокират се доводи, че присъденият размер на обезщетението не 5 кореспондира с приноса на пострадалата за настъпван е на вредоносните последици от процесното ПТП. Претендира се оразмеряван е на съпричиняването в раз м е р на 4/ 5, изразяващо се в нар у ш ен и е на изискванията на ЗДвП за използван е на обезопасителната система, с която моторното превозно средство е било оборудвано.

В жалбата се прави позоваван е на допуснат о нарушение на процесуалния закон от съда от първа инстанция, поради необсъждан е на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тях ната съвкупност.

Не е отчетено, по мнение на въззивника – ответник, че по-голямата част от травматичните увреждан и я на ищцата се характеризират като временно разстройство на здравето, неопас н о за живота. Акцентира се на обстоятелството, че тя не е извършвала лечение на претендираните увреждания, нито рехабилитация, както и че към настоящия момент се е възстановила напълно и без усложнения, по дан н и на вещото лице по изготвената съдебно - медицинска експертиза.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че повдигнатото възражение за съпричиняване от въззивника – ответник, изразяващо се в знан и е на ищцата, че е предприела пътуване в технически неизправен автомобил, е преклудирано. Сочи се, че възражението е въведено още с отговора на исковата молба, поради което съдът неп равилно не го е отчел като принос на пострадалата в настъпването на вредоносните последици.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че по делото е било безспорно установено че водачът Й. Ш. Б. не е имал изключителна вина за настъпване на процесното ПТП, като горното обстоятелство се потвърждава и от заключението по съдебната автотехническа експертиза. Излагат се съображения, че деянието, в резултат на което са настъпили уврежданията, е случайно, доколкото поведението на други водачи е било изненада за водача на МПС, в което се е намирала увредената, и последният не е бил длъжен и не е могъл да предвиди изненадващите действия на другите водачи, вследствие на което ПТП е настъпило. Акцентира се на обстоятелството, че изслушаната по делото експертиза е категорична, че процесното ПТП не е било възможно да бъде избегнато от водача Й.Б.. Сочи се, че неп равилно първоинстанционният съд не е отчел наличието на съпричиняване в процесното ПТП от останалите участници в движението.

6

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от А. К. Б., в който същата се оспорва, като неоснователна.

Сочи се в отговора на въззивната жалба, че за доказване виновното и противоправно поведение на водача и Й.Б. по делото са били приети автотехническа експертиза, основна и допълнителна задача, установяващи по несъмнен нач и н нарушенията на правилата за движение по пътищата на водача, поради движение с несъобразени скорост и дистанция, и именно това негово поведение е довело до настъпване на процесния инцидент. Твърди се, че водачът не се е съобразил с поставените в зоната на местопроизшествието предупредителни знаци и ограничителни такива.