Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1986 от 21.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6297/2022
Вид
Решение № 1986
Подписан
21.04.2023
В сила
21.04.2023
Състав
Иванка Иванова, Ванина Младенова, Петър Любомиров Сантиров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1, изр. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1986 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100506297 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20017170 от 27.02.2022 г., постановено по гр. д. № 47883/2019 г. по описа на СРС, 38 състав, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1225,55 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ и ликвидационни разноски, ведно с обезщетение за забава за периода от 05.06.2019 г. до дата на завеждане на исковата молба в съда – 19.08.2019 г. в размер на 25,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата от дара на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 745 лв. за разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД.

Излага съображения, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Поддържа, че решаващият съд неправилно е преценил събрания по делото доказателствен материал и е достигнал до неправилни правни изводи. Не е обсъдил подробно възраженията, направени с отговора на исковата молба, в т. ч. за съпричиняване и прекомерност, както и защо дава вяра на свидетелските показания, а не на отразеното в двустранния констативен протокол. Излага, че с оглед депозираните показания на свидетеля О., при започване на маневра на заден ход в ляво увредената част на лек автомобил „Киа Сийд“ не би била предна броня от дясната част, а от лявата. Счита, че показанията на свидетеля не отговарят на уврежданията. В едни документи по делото е посочено, че увреждането са „предна броня“ и „решетка“, а в други – само предна броня. Освен това в калкулацията за определяне на сумата, изплатена на сервиза, детайлите са повече. Съгласно изготвената скица за произшествието двата автомобила не са били паркирани един до друг, а застрахованото при ответника МПС е било паркирано на предна редица. Поддържа, че автомобил „Киа Сийд“ е използван като такси, поради което увреждането на предна броня е настъпило при други обстоятелства, а не при процесното ПТП, настъпило между роднини.

1

Освен това в описа на претенцията от 28.02.2019 г. е отразено единствено увреждане на облицовка предна броня, както и посочва вещото лице. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, евентуално да уважи исковете часично, с оглед възраженията за съпричиняване и прекомерност. Претендира разноски за производството.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца ЗД „Б.В.И.Г.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 27.02.2019 г., около 18,30 часа, водачът Н.К. О. паркирал лек автомобил марка „Киа“ модел „Сеед“, с рег. № ******* на паркинг на магазин Билла на бул. „Възкресение“. При извършване на маневра на заден ход лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № *******, управляван от К. О. ударил в предната част паркиралият лек автомобил марка „Киа“, в резултат на което по автомобила са нанесени щети. Към дата на събитието увреденият автомобил е застрахован по застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна полица № 47041880240001956, със срока на валидност от 12,00 часа на 04.07.2018 г. до 12,00 часа на 04.17.2019 г. при ищеца. Към датата на събитието гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника. Твърди, че щетите по МПС били описани в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис на претенция от 28.02.2019 г., като били увредени следните части: облицовка-предна броня, преден десен калник PVC, букса фар за мъгла преден десен, резервоар стъклоумивател, предна решетка. С доклад по щета №

470418191910920 от 25.04.2019 г. е била определена оценка на щетите в размер на 1200,55 лв. С платежно нареждане от 02.05.2019 г. е изплатено определеното застрахователно обезщетение в определения от застрахователя размер на оторизирания сервиз, извършил ремонта. Ответникът отказал да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. На основание чл. 411 КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредите. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1225,55 лв. - главница, включваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава за периода от 05.06.2019 г. до подаване на исковата молба в съда в размер на 25,87 лв. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Оспорва наличието на противоправно поведение на застрхования водач, настъпването на ПТП при описания в исковата молба механизъм и участници, както и вредите в резултат на това събитие. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и собственика на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № *******, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № *******. Оспорва всички елементи от правопораждащия фактически състав, включително и размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца автомобил. Оспорва констатациите направени в двустранния констативен протокол. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричинване, като твърди, че водачът на лек автомобил с рег. № ******* не е паркирал правомерно, с което е допринесъл за 2 настъпване на вредите. Оспорва като прекомерно завишени вложените в ремонта на МПС материали и труд. Поддържа, че уврежданията, описани в калкулацията по делото не са настъпили, евентуално, че не всички увреждания са настъпили. Ищцовото дружество е определило и изплатило обезщетение в завишен размер, който не съответства на средните пазарни цени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Между страните по делото е безспорно и от представената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е видно наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ******* за периода 06.12.2018 г. - 06.12.2019 г. при ответното дружество.

По делото е безспорно и видно от представената по делото застрахователна полица от 04.07.2018 г. между „ОББ И.“ ЕАД и ищцовото дружествто е сключен договор по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ за лек автомобил марка „Киа“, с рег. № *******, със срок на действие на договора 04.07.2018 г. - 04.07.2023 г.

В първоинстанционното производство е представен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 27.02.2019 г., съгласно който на посочената дата в 18,30 часа, на паркинг Билла на бул. „Възкресение“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № *******, управляван от О.К. и лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“, с рег. № *******, управляван от Н. О.. Отразена е схема на произшествието, с която е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Киа“ е посочено предна броня и предна решетка. Протоколът е подписан от двамата водачи и се съдържа признанието на вина от страна на водача на лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № *******.

Съгласно заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 28.02.2019 г., подадено от водача на лек автомобил „Киа“, на 27.02.2019 г., около 18,30 часа паркирал автомобила на паркинг на магазин Билла на бул. „Възкресение“, като при тръгване на другия автомобил го ударил на заден ход. Отразена е схема с разположението на МПС.

Посочени са увредени детайли – предна броня от дясно и предна решетка.

В представения опис на претенция № 50-01300-2510/19/28.02.2019 г. е посочена „облицовка на предна броня“ за подмяна.

Съгласно изготвения доклад по щета въз основа на калкулация на претенция стойността на застрахователното обезщетение възлиза 1200,55 лв.

По делото не се спори и видно от представените възлагателно писмо, приемопредавателен протокол от 26.03.2019 г., фактура № 0000006902/4.4.2019 г., издадена от „Е.С.С.“ АД, и платежно нареждане от 02.05.2019 г., че на автосервиза, извършил ремонта, била изплатена стойността на ремонта в размер на 1200,55 лв.

Ищецът е изпратил до ответника регресна покана за заплащане на сумата от 1225,55 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418191910920.

С писмо, получено на 03.07.2019 г. , ответникът е уведомил ищеца, че липсва основание да заплати претендираната сума.

В първоинстанционното производство е изслушано заключение на основна съдебна атотехническа експертиза, съгласно което при маневра на заден ход от водача на лек автомобил марка „Пежо 206“, с ДК № ******* настъпил удар с автомобил марка „Киа Сийд“, с рег. № *******, с инициален контакт за лек автомобил „Пежо“ в задната част, а за лек автомобил „Киа“ - в предната част. Описаните щети по МПС „Киа“ са вследствие реализираното ПТП, а стойността за възстановяването им към дата на произшествието възлиза в размер на 1200,55 лв. по средни пазарни цени. В заключението е посочено, че по делото няма данни за точното място и разположение на автомобилите към момента на настъпването на ПТП.

3

В първоинстанционното производство е прието допълнение към заключението на вещото лице, изготвено въз основа на свидетелски показания и представен снимков материал, съгласно което лек автомобил марка „Пежо 206“ с ДК № ******* е спрял до паркирания лек автомобил марка „Киа Сийд“, с рег. № ******* на паркинг на магазин Билла. Водачът на първия автомобил предприел маневра за излизане от паркинга на заден ход и поради неупражнен достатъчен контрол над управляваното от него МПС, реализирал ПТП с лек автомобил „Киа Сийд“, като с предна дясна част го удрил в областта на предна броня в дясно. Съгласно заключението по-вероятен е описаният механизъм на настъпване на произшествието от свидетеля.

В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Н.К. О.. Установява, че управлявал автомобил „Киа“, който бил служебен. Колата била ударена в паркирано състояние. Ударът бил в предната част на автомобила и предната броня била леко напукана, като не си спомня други увреждания. Паркирал автомобила в предната част на паркинга към бул. „Възкресение“, като предната част на автомобила била в посока булеварда. Лицето, управлявало другия автомобил, било баща му. Заявява, че баща му паркирал, като предната част на неговата кола сочела задната част на управлявания от свидетеля автомобил, към магазин Билла. Баща му излизал от паркинга на заден ход, като закачил с неговата броня предната част на управлявания от свидетеля автомобил. Ударът по колата бил с предната част на другата кола. Заявява, че подписът положен в двустранния констативен протокол е негов.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.