Решение № 2471 от 26.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2471 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110208308 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***срещу НП № 517555-F539934/11.06.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.

33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от министъра на финансите, вр. чл.

118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП, като се излагат конкретни твърдения за липса на административно нарушение предвид наличието на хипотеза по осъществявана разносна търговия, както и за неизяснена в тази връзка от страна на наказващия орган фактическа обстановка, конкретни доводи за процесуална незаконосъобразност, както и - в условията на евентуалност – конкретни доводи за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказващият орган претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, намирайки жалбата за неоснователна, като излага конкретни доводи за процесуална и материална законосъобразност на постановлението.

От писмените доказателствени материали (ангажирането и на свидетелски показания и въобще на гласни доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила) се установява (безспорно, като нито един елемент на доказателствената съвкупност, поне що се отнася до тази фактическа обстановка, която е от значение за решаване на делото, не буди логично съмнение досежно достоверността на 1 съдържанието си, в това число при съобразяване на източника на информацията и липсата на вътрешни противоречия и такива между отделните доказателствени материали) - освен оправомощаването на наказващия орган да издава НП от процесния вид - още описаната в НП фактическа обстановка, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за каквото препращане като начин на излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба).

При това положение следва да бъдат споделени и правните изводи на наказващия орган, към които съдът също препраща (забрана за използването на какъвто метод за излагане на правното становище на съда също липсва в релевантната нормативна уредба). Без да обсъжда въпроса доколко удачна е съответната подзаконова нормативна уредба, същата уредба – визирайки горепосочената наредба – не може да се тълкува по друг начин, освен че относно осъществяването на разносна търговия не е предвидено изключение от правилото по чл. 33, ал. 1 от наредбата, независимо от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от същата наредба.

Смисълът на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от министъра на финансите, е в създаването на гаранции, че това, с което търговецът образно казано разполага реално като налични пари при извършване на съответната търговска дейност, ще отговаря на това, което е отразено във ФУ, което означава, че при издаване на фискална касова бележка при условията на чл. 25, ал. 2 от наредбата по смисъла на чл. 33, ал. 1 от същата наредбата е налице извеждане на пари извън касата, защото съгласно съответния електронен запис съответната парична сума следва да е налице, но в действителност предвид изискванията по чл. 25, ал. 2 визираната сума все още не е налична (а когато постъпи, то не остава нищо друго освен да бъде служебно въведено това, което по-рано служебно е било изведено, защото въвеждането му в случай на продажба вече е било извършено /т. е. покрива се хипотезата „извън случаите на продажби“/, по който начин ще се постигне изравняване на касовата с фактическата наличност). В тази връзка не е налице релевантна фактическа обстановка, която да е подлежала на установяване от страна на наказващия орган и да е останала неустановена. Наличието на нетълкувателна съдебна практика по други производства няма как да обвърже настоящия съдебен състав при настоящото произнасяне. Следва да се има предвид, че съставът на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС изначално изключва увреждането на фиска, поради което липсата на такова увреждане няма как да представлява аргумент за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като действително случаят не се отличава дотолкова от обикновения за съответния вид административни нарушения, че да е оправдано от гледна точка целта на закона несанкционирането съгласно чл. 28 от ЗАНН, имайки предвид и относително немалката разлика между фактическа и касова наличност и самия смисъл на изискването по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от министъра на финансите, касателно хипотезите, когато действителната касова наличност е по-малка от отразената от ФУ, който смисъл е свързан с проследяването на съответните парични потоци. Включително във връзка с изложеното до този момент от правна страна, описанието на административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, съгласно АУАН и НП е напълно достатъчно от гледна точка на съответните изисквания по ЗАНН и 2 дава пълна възможност за упражняване на процесуалното право на защита по същество. В акта и постановлението са отразени и всички релевантни нормативни разпоредби от гледна точка на правното квалифициране на административното нарушение, което правно изложение също е позволило упражняването на процесуалното право на защита по същество, като съдът при всяко положение не констатира съществено нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или за изменение на атакуваното НП, респективно съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено, при който изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди в тежест на въззивника и в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение (имайки предвид наличието на действително участвал процесуален представител – юрисконсулт) в размер, близък до минимума по последната посочена разпоредба, имайки предвид конкретната степен на фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 517555-F539934/11.06.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на НАП сумата от 90 лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3