Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1159 от 12.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1031/2023
Вид
Определение № 1159
Подписан
12.05.2023
В сила
12.05.2023
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1159 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501031 по описа за 2023 година Производството е образувано е по жалба подадена от И. Д. Т. с ЕГН-**********, чрез процесуалния представител адв.Й. Д., с адрес за кореспонденция: гр.П., ул.“М.“ №., срещу Определение №2658/03.03.2023г постановено по гр.д.№11409/2022г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с., с което е върната искова молба на И. Д. Т., ЕГН ********** против ОД МВР – Пловдив, като недопустима и нередовна, и е прекратено производството по гражданско дело № 11409 по описа за 2022 г. на Районен съд- Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения изложени в частната жалба. Моли се въззивният съд да отмени постановеният от първоинстанционния съд акт, с който се прекратява производството по делото, като се върне делото за ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в частната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени

1 осъдителни искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД предявени от И. Д. Т., ЕГН ********** против ОД МВР – Пловдив за присъждане на сумата от общо 600 лева – направени разноски в приключило производство по АНД № 502/2022 г. на ПРС, както и обезщетение за забава върху нея от деня на последното съдебно заседание на 12.05.2022 г. до окончателното плащане. Ищецът навежда твърдения в исковата молба, че претендираните разноските представлявали сторени такива от 530 лева за снабдяване със сертификат за съответствие на МПС, ведно със 70 лева, представляващи направени разноски за превод на документа от чужд език на български език. Твърди се, че направените от ищеца разноски не били присъдени по АНД №502/2022г. по описа на ПРС, шести наказателен състав, поради което и доколкото последният е направил тези разноски, поради виновно поведение на служителите на ОД на МВР, съставяйки му АУАН и наказателно постановление, то за ищецът е налице правен интерес да претендира посочената сума от ОД на МВР гр.Пловдив.

Първоинстанционният съд е приел главният иск за недопустим, доколкото редът за присъждане на разноските, сторени в производството по АНД, е чрез искане и провеждане на такава процедура в самото дело, а не чрез предявяване на отделен иск. По отношение на акцесорния иск за обезщетение за забава, съдът е приел, че същият не подлежи на разглеждане като обусловен. Позовал се е на трайната и непротивиречива съдебна практика, в която се приема, че не може в самостоятелно исково производство да се претендира присъждане на разноски, сторени в друго съдебно производство.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че са налице доказателства за сторени от него разноски в производство по АНД № 502/2022 г. на ПРС, поради което за последният е възникнал правен интерес да получи парите си, които е изразходил, поради незаконосъобразните действия на полицията.

С оглед на това обстоятелство, сочи, че в компетентност на съда е да прецени как да квалифицира претенцията му - като направени разноски или причинена вреда от страна на МВР.

Настоящият неоснователни. съдебен състав намира наведените оплаквания

Безспорно е, че претендираната от ищеца сума от

2 за

530 лева, представлява направени от последния по АНД №502/2022г. по описа на ПРС, шести наказателен състав - разноски за снабдяване със сертификат за съответствие на МПС, а сумата от 70 лева, представлява направени по същото делото разноски за превод на цитирания сертификат от чужд език на български език.

В теорията и в практиката се приема, че отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тя представлява едно гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените по делото разноски. Практиката на ВКС е безпротиворечива по въпроса, че отговорността за направените по делото разноски, представляващи: внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатено възнаграждение на вещо лице, изплатено възнаграждение за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, изплатен хонорар на преводач и всички суми изплатени на някое от тези основания, които страната прави по повод на делото/ каквато и е настоящата претенция/, може да съществува само по висящ процес и не може да се търси в отделно производство. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото /чл. 78, ал.

1 ГПК/ и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав споделя направения от първоинстанционния съд извод, че да се претендират като вреди, разходите за водено друго дело между страните, е недопустимо, поради което предявения главен иск се явява недопустим, а акцесорния иск за обезщетение за забава, не подлежи на разглеждане като обусловен. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба подадена

3 от И. Д. Т. с ЕГН-

**********, чрез процесуалния представител адв.Й. Д., с адрес за кореспонденция: гр.П... ул.“М.“ №.., срещу Определение №2658/03.03.2023г постановено по гр.д.№11409/2022г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4