Решение № 168 от 14.09.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 457/2023
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 14.09.2023
- В сила
- 13.10.2023
- Състав
- Зорница Донкова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.125, ал.1 и ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. Търговище, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20233530200457 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Х.Г., ЕГН ********** от ****** против Наказателно постановление № 700746 - F700201 / 25.04.2023г., издадено от Директора на офис за обслужване –Търговище в ТД на НАП – Варна.
Считайки, че обжалваното НП е незаконосъобразно, жалбоподателката желае отмяната му. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник, който прави и искане за присъждане на разноски. Представя и допълнителни писмени бележки с аргументи за маловажност на нарушението, санкционирано с обжалваното НП.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, алтернативно – жалбоподателката да бъде предупредена по реда на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
1
На 16.02.2023 г. при извършена проверка в Информационната система на НАП инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, офис –Търговище констатирал, че жалбоподателката Д.Х.Г. като данъчно задължено регистрирано по ЗДДС лице, не е подало справка –декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м.януари 2023г. - до 14 - то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Срокът за подаване бил до 14.02.2023г. В посочения срок въпросната справка – декларация не била подадена. Предвид констатираното, контролният орган съставил на жалбоподателката АУАН № F 700201/ 21.03.2023г. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателката, която го подписала с отбелязване, че има възражение. Подала такова в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН с молба – нарушението да бъде прието за маловажно.
Приемайки възражението за неоснователно, въз основа на съставения АУАН, Директорът на офис за обслужване - Търговище в ТД на НАП – Варна издал Наказателно постановление № 700746 - F700201 / 25.04.2023г., с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателката глоба в размер на 500 лв.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на св.Х. и св.С. и приложените писмени доказателства.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. При съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. От приложената към делото покана № 654/16.02.2023г. се потвърждава обстоятелството, че нарушението е установено на 16.02.2023г. АУАН е съставен на 21.03.2023г. в присъствието на жалбоподателката, чието право на защита не е било нарушено. Същата е имала възможност да го упражни в пълен обем.
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, а и не се спори, че в процесния период жалбоподателката като земеделски производител е била регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно чл.125, ал.1 и ал. 5 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице е 2 длъжно да подава справка - декларация, като срокът за подаване на същата е до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Следователно за данъчен период м. януари 2023 г. срокът за подаване на справка – декларацията е бил до 14.02.2023 г. включително. От писмените материали по делото и от показанията на св. Х. се установи, че в посочения срок жалбоподателката не е подала справка- декларация за м. януари 2023 г. в ТД на НАП Варна, офис Търговище. Такава била подадена на 30.03.2023г. - с нулеви данни. При тези данни е обоснован изводът, че с бездействието си жалбоподателката е нарушила чл.125, ал.5 от ЗДДС и е осъществила нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДДС, който гласи: .“Лице, което, като е длъжно, не подаде справка- декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв“.
Наказващият орган е приел, че липсват основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, който извод съдът не споделя и приема, че деянието разкрива белезите на маловажен случай. На първо място – не са налице данни и доказателства жалбоподателката да е санкционирана с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения по ЗДДС. Обстоятелството, че на същата е издадено Предупреждение № 564400 –F586125/ 08.03.2021г. за същото нарушение не изключва възможността за приложение института на маловажност, тъй като предупреждението е влязло в сила на 28.04.2021г. Т.е. процесното нарушение е извършено след изтичане на едногодишния срок, визиран в чл.28 от ЗАНН. Същевременно от материалите по делото е видно, че нарушението е отстранено чрез подаване на съответна справка – декларация преди издаване на обжалваното НП – девет дена съставяне на АУАН. Самата справка – декларация е с нулеви данни, като няма сведения за настъпили вредни последици, включително несъставомерни, доколкото нарушението е формално. При преценка на обществената опасност на деянието и на дееца не може да се пренебрегне и факта, че макар задължението по чл.125, ал.5 от ЗДДС /респ. и отговорността за неизпълнението му/ да е за жалбоподателката, същата надлежно е била упълномощила лице – счетоводител за извършване на тази дейност, от което следва, че е имала и субективната увереност, че задължението й ще бъде 3 изпълнено.
Предвид изложените обстоятелства, съдът приема, че процесното нарушение се отличава с по -ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, случаят се явява маловажен по см. на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН и не следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.
Несъобразявайки тези обстоятелства наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено. С оглед разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът намира, че жалбоподателката следва да бъде предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такова искане е своевременно направено в с.з.
С оглед представения договор за правна защита и съдействие, според който на жалбоподателката е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че в полза на адвокат Н. Л. – АК – Търговище следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лв. Така определеният размер на възнаграждението съответства на минимума, определен по реда на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същият следва да се възложи в тежест на НАП – София. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 700746 F700201/
25.04.2023г., издадено от Директора на офис за обслужване –Търговище в ТД на НАП – Варна, с което на Д.Х.Г., ЕГН ********** от ************ на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 500лв.
4
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.Х.Г., ЕГН ********** от ************, че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на адв. Н. Л., вписана в АК – Търговище сумата от 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5