Решение № 143 от 24.03.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Търговище, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Ст. Й. Й. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20253530101931 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 от ГПК по предявени искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, чл.128, чл.224,ал.1 и чл. 225,ал1. от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П. Л. П. от гр.Т., действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат мл. адв.Л. П. -САК, твърди в исковата молба, че между него и ответника „И. С.Д.-** ЕИК ******** с. Д. Л., общ. И. обл. Пл., представлявано от А. А., било налице валидно трудово правоотношение, като по силата на трудов договор от 15.12.2022г. бил назначен на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650лв. със срок на изпитване от шест месеца, като трудовото правоотношение било пракратено едностранно от работодателя, считано от 28.04.2023г. на осн. чл.325,ал.1,т.1 от КТ. Твърди, че за целия период на трудовото правоотношение не му било заплащано трудово възнаграждение, което възлиза на 3425лв. за периода от 15.12.2022г. до 28.04.2023г.Излага, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение в нарушение на закона, доколкото не е искал, нито ищецът е инициирал прекратяването му по взаимно съгласие на страните, поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му, както и да предяви обективно съединени с него искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода 15.12.2022г. - 28.04.2023г. в размер на 1751,17 евро(3425лв.), и иск за заплащане на обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ за 1 неползван годишен отпуск за 7дни за 2022г. и 2023г. в размер на 126,80 евро(248лв.); обезщетение за оставане без работа за периода от 28.04.2023г. до 17.08.2023г. в размер на 1475,59 евро(2886лв.); претендират се законната лихва и обезщетение за забава върху главниците в общ размер на 715,81 евро(1400лв.), претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично, като поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение против ответника при наличие на предтоставщите за това.

В срока по чл. 131 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил.

В съдебно заседание същият, редовно призован, неизпраща представител, не е направил и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази направеното искане, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, поради следните съображения:

Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание, не е поискал и делото да се разгледа в отсъствието му, то съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

Видно от съдържанието на разпореждане по чл. 131 от ГПК (л.18) , на ответника е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в съдебно заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието на негов представител, срещу него може да се постанови неприсъствено решение, поради което съдът приема, че е налице и предпоставката по чл.

239,ал.1,т.1 от ГПК.

Видно от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 15.12.2022г., справка от НАП за актуално състояние от единен електронен трудов запис за ищеца, както и предвид обстоятелството, че върху ищеца не пада доказателственатата тежест да установява отрицателния факт на незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношении, нито на отрицателния факт на неплащане на дължимите суми от ответника, съдът приема, че исковете са вероятно основателни, по см. на чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК.

Поради изложеното и като счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, а именно-формалните предпоставки по чл. 238,ал.1 от ГПК, както и тези по същество-по чл. 239,ал.1 от ГПК, съдът приема, че на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, като се признае уволнението на ответника, извършено със заповед на работодателя от 28.04.2023г. за незаконосъобрадно и същото се отмени, а на ищеца се присъдят претендираните суми в размер на 1751,17 евро(3425лв.) трудово възнаграждение за периода от 15.12.2022г. 28.04.2023г., обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ за неползван годишен отпуск за 7дни за 2022г. и 2023г. в размер на 126,80 евро(248лв.); обезщетение за 2 оставане без работа за периода от 28.04.2023г. до 17.08.2023г. в размер на 1475,59 евро(2886лв.); ведно със законната лихва върху главниците, както и сумата от 715,81 евро(1400лв.), представляваща обезщетение за забава върху главниците, за периода от изискуемостта на всяка до датата на исковата молба17.11.2025г., на осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, чл.128, чл.224,ал.1 и чл. 225,ал1. от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 614 евро платено адв. възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, а по сметка на РС Търговище държавна такса върху уважените искове в размер на 25,56 евро по иска за отмяна на незаконно уволнение, 70,05 евро по иска за трудово възнаграждение, 25,56 евро по иска за неползван платен отпуск, 59,02 евро по иска за обезщетение за оставане без работа и 25,56 евро по иска за обезщетение за забава или общо 204,75 евро, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на осн. чл. 239,ал.2 от Г П К прекратяването на трудовото правоотношение по трудов договор от 15.12.2022г., сключен между ищеца П. Л. П. с ЕГН ********** от гр.Т., кв З., бл. **,вх.*,ап.**, и ответника „И. СД-**“ ЕООД, ЕИК *******, с.Д. Л., общ.И., обл.Пл., представлявано от А. А., считано от 28.04.2023г. на осн. чл.

325,ал.1,т.1 от КТ и го отменя, на осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ.

ОСЪЖДА на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК „И. С.Д.-** ЕИК ******** с. Д. Л., общ. И. обл. Пл., представлявано от А. А. да заплати на П.

Л. П. с ЕГН ********** от гр.Т., кв З., бл. **,вх.*,ап.**, сумата от 1751,17 евро(3425лв.) трудово възнаграждение за периода от 15.12.2022г. 28.04.2023г., на осн. чл. 128 от КТ; сумата от 126,80 евро(248лв.), представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск за 7дни за 2022г. и 2023г., на осн. чл. 224,ал.1 от КТ; сумата от 1475,59 евро(2886лв.), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 28.04.2023г. до 17.08.2023г., на осн. чл. 225,ал.1 от КТ; ведно със законната лихва върху всяка от главниците, до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 715,81 евро(1400лв.), представляваща обезщетение за забава върху главниците, за периода от изискуемостта на всяка до датата на исковата молба17.11.2025г.,на осн. чл.86,ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „И. С.Д.-** ЕИК ******** с. Д. Л., общ. И. обл. Пл., представлявано от А. А. да заплати на П. Л. П. с ЕГН ********** от гр.Т., кв З., бл. **,вх.*,ап.**, разноските по делото в размер на 614 евро, на осн. чл.

78,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „И. С.Д.-** ЕИК ******** с. Д. Л., общ. И. обл. Пл., 3 представлявано от А. А. да заплати по сметка на РС Търговище държавна такса върху уважение искове в размер общо на 204,75 евро, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 от ГПК .

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Търговище, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Ст. Й. Й. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20253530101931 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 от ГПК по предявени искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, чл.128, чл.224,ал.1 и чл. 225,ал1. от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П. Л. П. от гр.Т., действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат мл. адв.Л. П. -САК, твърди в исковата молба, че между него и ответника „И. С.Д.-** ЕИК ******** с. Д. Л., общ. И. обл. Пл., представлявано от А. А., било налице валидно трудово правоотношение, като по силата на трудов договор от 15.12.2022г. бил назначен на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650лв. със срок на изпитване от шест месеца, като трудовото правоотношение било пракратено едностранно от работодателя, считано от 28.04.2023г. на осн. чл.325,ал.1,т.1 от КТ. Твърди, че за целия период на трудовото правоотношение не му било заплащано трудово възнаграждение, което възлиза на 3425лв. за периода от 15.12.2022г. до 28.04.2023г.Излага, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение в нарушение на закона, доколкото не е искал, нито ищецът е инициирал прекратяването му по взаимно съгласие на страните, поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му, както и да предяви обективно съединени с него искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода 15.12.2022г. - 28.04.2023г. в размер на 1751,17 евро(3425лв.), и иск за заплащане на обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ за 1 неползван годишен отпуск за 7дни за 2022г. и 2023г. в размер на 126,80 евро(248лв.); обезщетение за оставане без работа за периода от 28.04.2023г. до 17.08.2023г. в размер на 1475,59 евро(2886лв.); претендират се законната лихва и обезщетение за забава върху главниците в общ размер на 715,81 евро(1400лв.), претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично, като поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение против ответника при наличие на предтоставщите за това.

В срока по чл. 131 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил.

В съдебно заседание същият, редовно призован, неизпраща представител, не е направил и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази направеното искане, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, поради следните съображения:

Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание, не е поискал и делото да се разгледа в отсъствието му, то съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

Видно от съдържанието на разпореждане по чл. 131 от ГПК (л.18) , на ответника е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в съдебно заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието на негов представител, срещу него може да се постанови неприсъствено решение, поради което съдът приема, че е налице и предпоставката по чл.

239,ал.1,т.1 от ГПК.

Видно от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 15.12.2022г., справка от НАП за актуално състояние от единен електронен трудов запис за ищеца, както и предвид обстоятелството, че върху ищеца не пада доказателственатата тежест да установява отрицателния факт на незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношении, нито на отрицателния факт на неплащане на дължимите суми от ответника, съдът приема, че исковете са вероятно основателни, по см. на чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК.

Поради изложеното и като счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, а именно-формалните предпоставки по чл. 238,ал.1 от ГПК, както и тези по същество-по чл. 239,ал.1 от ГПК, съдът приема, че на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, като се признае уволнението на ответника, извършено със заповед на работодателя от 28.04.2023г. за незаконосъобрадно и същото се отмени, а на ищеца се присъдят претендираните суми в размер на 1751,17 евро(3425лв.) трудово възнаграждение за периода от 15.12.2022г. 28.04.2023г., обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ за неползван годишен отпуск за 7дни за 2022г. и 2023г. в размер на 126,80 евро(248лв.); обезщетение за 2 оставане без работа за периода от 28.04.2023г. до 17.08.2023г. в размер на 1475,59 евро(2886лв.); ведно със законната лихва върху главниците, както и сумата от 715,81 евро(1400лв.), представляваща обезщетение за забава върху главниците, за периода от изискуемостта на всяка до датата на исковата молба17.11.2025г., на осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, чл.128, чл.224,ал.1 и чл. 225,ал1. от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.