Решение № 45 от 26.06.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Шумен, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20223600900012 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е по иск предявен о т „Булгарконф“ АД, ЕИК-825211098 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“, № 1Д, представлявано от С.Н.а против „Рейт Р8“ ЕООД, ЕИК 202887019, със седалище и адрес на управление – гр. Върбица, общ. Върбица, обл. Шумен ул. „Герила“ №1, представлявано от управителя А.Д. и Е.В.Г., ЕГН ********** с адрес в гр. Пловдив, ул.

„...., № 19, ет.4, ап.8. В ИМ се сочи, че ищецът и дружество с предмет на дейност включваща производство, дизайн и реализация на облекла и трикотаж, модна конфекция и аксесоари.

Дружеството е ползвало и шивашки услуги на други дружества, на които Булгарконф е предоставяло разкроени дрехи и шивашки материали и срещу заплащане е получавало ушити продукти. Ответникът „Рейт Р8“ ЕООД е предоставял такива шивашки услуги на ищеца, като двете дружества са били в трайни търговски отношения за период от 2017 г. до 2019 г. Дружествата не са имали сключен нарочен договор за това, но отношенията при поръчка между тях са се развивали така: Ищецът е определял вида, модела, броя и размерите на дрехите, които ще бъдат ушити, техните принадлежности, набавял е всички материали за ушиването им, осъществявал е разкрояването и е изготвял, скици, по които друхите да бъдат ушити; след ушиването ответника е предоставял дрехите на ищеца, ведно с останалите неизползвани материали и платове, а представител на ищеца е инспектирал продукцията за дефекти и я е приемал; след това ответника издавал фактури, а ищеца е заплащал сумите по тях. За възлагане на поръчките и контролът им ищецът о т „Булгарконф“ АД използвал специален софтуер (AS400). В този софтуер отделните поръчки получавали уникален номер, а отделните модели също имали уникални номера. Твърди, че в този софтуер била отразявана всяка една поръчка към ответника. Сочи, че при проверка по този софтуер извършена в началото на 2021 г. за период от четири години назад било установено, че по всички поръчки към ответника „Рейт Р8“ ЕООД били заплатени сумите по издадените фактури. Но било установено, че след извършените плащания по издадените фактури ответника отново фактурирало същите услуги за същите модели дрехи и ищеца „Булгарконф“ АД отново е извършвало плащане по вече дублиращите фактури. По този 1 начин „Рейт Р8“ ЕООД получавали два или дори повече пъти плащане за една извършена услуга. Сочи освен това, че това се случвало не само с фактури издадени от ответното дружество, но и с фактури на „Евротекстилс“ ЕООД, ЕИК 115768487, което дружество било свързано с „Рейт Р8“ ЕООД, като от момента на регистрирането си през 2016 г. двете дружества („Евротекстилс“ ЕООД и „Рейт Р8“ ЕООД) имали един и същ адрес на управление, както и управител им било едно и също лице (Е.А.Д. или А.А.Д. По този начин ищецът заплатил по-големи суми от дължимите, за услуги, които били извършени от ответника или „Евротекстилс“ ЕООД. Твърди, че ответника бил издал неоснователно следните фактури: 1).Фактура №13/18.09.2017 г. на стойност от 32 208 лева с ДДС за шивашки услуги, които били фактурирани и заплатени от „Булгарконф“ АД съгласно фактура №12/28.08.2017 г., издадена от „Рейт Р8“ ЕООД; 2).Фактура №14/04.10.2017 г. на стойност от 40 537.20 лева с ДДС за шивашки услуги, които били фактурирани и заплатени от „Булгарконф“ АД съгласно фактура №13/18.09.2017 г., издадена от „Рейт Р8“ ЕООД и фактура №335/19.09.2017 г., издадена от „Евротекстилс“ ЕООД. Намира, че по този начин ответника се е обогатил без да има основание за това със сумата от 72 745.20 лв. с ДДС.

Намира, че това е вреда за ищеца, която е причинена не само от дружеството, но и един от тримата членове на съвета на директорите и втори ответник в производството – Е.В.Г..

Сочи, че за период от 22.04.2016 г. до 29.09.2021 г. последният е бил член на съвета на директорите на ищцовото дружество, а от 01.04.2016 г. е бил сключен договор между ищеца и Е. Г. за оперативно управление на цялата дейност на дружеството. Намира, че към онзи момент ответника Г. е имал възможността да следи специализираният софтуер AS400, внедрен за проследяване на всички аспекти на производствената дейност на ищеца, както и да провери дали действително са били извършени услугите описани в издадените дублиращи фактури. Твърди, че при вътрешна проверка на 01.03.2021 г. ответника Г. е предоставил на дружеството декларация, в която е посочено, че в годините на неговото управление на дружеството са открити случаи на направени по-големи разходи на „Булгарконф“ АД към трети лице – доставчици на услуги. Предвид това акценитра, че до тези по-големи разходи е нямало да се стигне, ако от една страна „Рейт Р8“ ЕООД не беше издавало дублиращи фактури, а от друга ответника Е. Г. беше положил дължимата грижа при осъществяване на управителните си функции в дружеството. Намира, че дружеството ответник е действало в противоречие с (л.63 от ЗЗД и чл.113, ал.1 от ЗДДС, а ответника Г. в разрез с чл.237, ал.2 от ТЗ. Предвид това в условията на евентуалност предявява следните два иска: На основание чл. 237, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 45 и чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъдат осъдени солидарно Е. Г. и „Рейт Р8“ ЕООД да заплатят на „Булгарконф“ АД сума в размер на 72 745.20 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди, вследствие виновно противоправно поведение на Е. Г. и „Рейт Р8“ ЕООД , изразяващо се в неоснователното издаване от Рейт Р8 ЕООД на фактури 13/18.09.2017 г. и 14/04.10.2017 г. за услуги, които не са били предоставени реално или вече са били заплатени от Булгарконф АД и извършването на плащания по тях, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност, в случай, че бъде установено, че вредата за Булгарконф АД не е причинена от виновните противоправни действия на Е. Г. и „Рейт Р8“ ЕООД , на основание чл. 55, предл. първо от ЗЗД (изначална липса на основание) във връзка с чл. 86 от ЗЗД да бъдат осъдени разделно Е. Г. и „Рейт Р8“ ЕООД да заплатят на Булгарконф АД следните суми: Е. В. Г. сума в размер на 1 000 лева, представляваща част от сума в размер на 72 745.20 лева, с която той се е обогатил за сметка на Булгарконф АД след извършването от Булгарконф АД към Рейт Р8 ЕООД на неоснователни плащания по фактури №№ 13/18.09.2017 г. и 14/04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, изчислена за периода от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане; „Рейт Р8“ ЕООД да заплати на Булгарконф АД сума в размер на 71 745.20 лева представляваща част от сума в размер на 72 745.20 лева, с която дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на Булгарконф АД след извършването 2 от Булгарконф АД към Рейт Р8 ЕООД на неоснователни плащания по фактури №№ 13/18.09.2017 г. и 14/04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, изчислена за периода от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане.

От страна на ответника „Рейт Р8“ ЕООД е депозиран писмен отговор на ИМ. В него се твърди, че ИМ не е ясна и следва да бъде уточнено в евентуалният иск дали от ответника „Рейт Р8“ ЕООД сумата от 71 745.20 лева се претендира като частичен иск от иск с общ размер от 72 745.20 лева. Намира ,че поради това ИМ следва да бъде оставена без движение.

Не оспорва наличието на трайни търговски отношения между страните. Намира, че в случая не може да се ангажира деликтна отговорност на ответниците (по чл.45 от ЗЗД), тъй като отношенията между тях са въз основа на договори. Намира освен това, че отговорността по чл.45 от ЗЗД не може да се носи от юридическо лице. Намира, че поради изложените съображения искът е неоснователен. Намира, че освен това липсват елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че двамата ответници не може да са солидарно отговорни по реда на чл.53 от ЗЗД. По отношение на иска предявен с основание чл.55, предл.1 от ЗЗД сочи, че твърденията на ищеца са неверни. Твърди, че издадените фактури са издадени за действително изработена продукция. Сочи, че по ф-ра №13 артикулите са предадени на ищеца със стокови разписки №6/31.08.2017 г. и №7/12.09.2017 г. и №8/13.09.2017 г., а по фактура №14 стоките били предадени със стокови разписки №9/29.09.2017 г. И №10/03.10.2017 г. Твърди, че стоките по ф-ра №12 пък са предадени със стокови разписки №4/11.08.2017 г. и №5/23.08.2017 г. По отношение на ф-ра №335/19.09.2017 г., издадена от „Евротекстилс“ ЕООД, твърди, че описаните в нея стоки били предадени със стокови разписки №32/07.09.2017 г. и №33/18.09.2017 г. Моли да бъдат отхвърлени предявените против „Рейт Р8“ ЕООД искове с правно основание чл.55 от ЗЗД и този с правно основание чл.53, във вр. с чл.45 от ЗЗД.

От страна на ответника Е. Г. също е постъпил отговор на ИМ. В него се сочи, че предявеният иск с правно основание чл.237, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.45 и чл.53 от ЗЗД е недопустим и моли производството по него да бъде прекратено. В тази връзка твърди, че претенцията във връзка с деликт касае поведение на дружеството ответник, а не на него като физическо лице. Намира, че се търси отговорност за деликт при налично договорно основание, като намира, че това е недопустимо. Твърди, че ИМ не е редовна, тъй като не са изложени обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права. Намира, че твърдението за дублиране на плащанията по едни и същи поръчки не отговаря на действителността, тъй като нито една от твърдените в ИМ дублиращи фактури не се припокрива по съдържание с дублираните фактури. Твърди, че тъй като дублиращи и дублирани фактури са посочени в ИМ само с номера и дата на издаване и не може да се направи преценка дали действително с тях има едни и същи доставки. Намира, че този пропуск засяга редовността на ИМ. Сочи, че всъщност стойността на претенциите би следвало да се определя не от стойността на фактурите, а в стойността на отделните услуги, описани във фактурите, за които може да се установи, че има дублиране. Намира, че предмет на установяване в производството следва да е именно това дублиране на услуги, а не твърдяното дублиране на фактури. Намира, че освен това в ИМ не е пояснено точно кои са съгласуваните противоправни действия на ответниците, твърдени в ИМ. Поради изложеното желае да бъде оставена без уважение ИМ като бъдат уточнени посочените по-горе обстоятелства. Във връзка с основателността на предявените главен и евентуален иск – намира, че са неоснователни. Сочи, че въпреки, че Е. Г. е бил член на съвета на директорите на дружеството ищец за период от 22.04.2016 г. до 29.09.2021 г. той не е имал качеството на представляващ на дружеството, като сочи, че към 2017 г. тези задължения е изпълнявало друго физическо лице. Оспорва твърдението, че може да носи отговорност по реда на чл.237, ал.2 от ТЗ, по подробно изложени в отговора съображения (л.4-5 от отговора).

Оспорва твърденията в ИМ, че е налице дублиране на услуги, извършени от „Рейт Р8“ ЕООД и заплатени от „Булгарконф“ АД. Намира, че реално извършените услуги могат да 3 бъдат проследени по издадените между дружествата стокови разписки. Излага твърдение, че различните фактури са издадени въз основа на различни стокови разписки. Намира, че твърденията, че се дублират доставки на ответника Рейт Р8“ ЕООД и третото по спора лице - „Евротекстилс“ ЕООД намира, че е ирелевантно по спора, тъй като не се установява каквото и да е основание, в светлината на което да може да се направи заключение, че двете дружества са имали възможност да издават фактури към ищеца за едно и също. Сочи, че по отношение на ответниците не са изпълнени фактическите състави на предявените към тях искове. Не е налице нито деликт, нито неоснователнообогатяване за сметка на ищеца.

Твърди освен това, че от данните по делото не се установява и обедняване за последния.