Решение № 345 от 10.06.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000153 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 300357/09.12.2020 г., подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите чрез юр.к. В. Б. срещу решение № 261158/12.11.2020 г., постановено по гр. дело № 1485/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което Република България, представлявана от министъра на финансите, адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 102 е осъдена да заплати на „УП България 8“ ЕООД, гр. София, пл. „Позитано“ № 2, с ЕИК:200310652, както следва: - на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 7 КРБ, сумата от 138 304.28 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в приемане на разпоредба в закон, която е в съществено нарушение на правото на ЕС и противоречи на Конституцията и в неизпълнение на задължението да уредят отношенията, възникнали от прилагане на разпоредбата след обявяването й за противоконституционна, която вреда се изразява в удържани такси по чл.

35а ЗЕВИ за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., заедно със законната лихва от 31.01.2019 г. до окончателното плащане; - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42 150.20 лв., представляваща лихва за забава върху горната главница за периода 31.01.2016 г. - 31.01.2019 г.; - на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 7643.16 лв., представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд; като присъдените на ищеца суми могат да се заплатят по банкова сметка посочена на л. 83 от делото.

1

Жалбоподателят счита решението за недопустимо поради липса на процесуалноправна и материалноправна легитимация на държавата да отговаря по така предявения иск за обезщетение на вреди, настъпили вследствие на законодателната дейност на Народното събрание – Държавата и Народното събрание били различни правни субекти и доколкото оплакванията на въззиваемата страна касаят дейността на правен субект (Народното събрание), различен от ответника по иска, то на самостоятелно правно основание искът срещу държавата се явявал изцяло недопустим, респ. неоснователен.

В условията на евентуалност – в случай, че въззивният съд приеме постановеното решение за допустимо, жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Твърди, че били неправилни изводите на градския съд: че държавата следвало да отговаря за вреди от законодателната дейност на Народното събрание; че приемането на процесните норми от ЗЕВИ представлявали противоправно действие от страна на Народното събрание; че било налице противоправно бездействие от страна на Народното събрание, което следвало да преуреди последиците от действието на процесните разпоредби по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС; че било налице пряка причинно-следствена връзка между твърдяното за противоправно бездействие на Народното събрание и твърдените вреди; че било налице нарушение на общностното право. Също така, жалбоподателят възразява, че решението не било мотивирано и неправилно не било разгледано, съответно не било уважено своевременно релевираното от ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

По тези оплаквания, жалбоподателят моли въззивния съд на основание чл. 270, ал. 3, изр. Iво ГПК да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото, евентуално – да отмени съдебния акт като неправилен и да отхвърли предявените от ищцовото дружество искови претенции с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, а в случай, че съдът уважи искането и настъпят условията за произнасяне по евентуално предявените искове – същите да бъдат отхвърлени по изложените аргументи за тяхната неоснователност в отговора на искова молба. Жалбоподателят претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „УП България 8“ ЕООД чрез адвокат Р.М. от ВАК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение, а в случай, че бъдат разгледани евентуално предявените искове, то същите да бъдат уважени като основателни и доказани.

Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят - Държавата, представлявана от министъра на финансите чрез юр.к. Б., поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания, а от своя страна въззиваемата страна - „УП България 8“ ЕООД, гр.

София чрез адв. М. поддържа отговора си и направените с него искания.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

2

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „УП България 8“ ЕООД, гр. София, с която се предявени срещу Република България, представлявана от министъра на финансите няколко обективно евентуално съединени искове: държавата да бъде осъдена на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 7 от Конституцията на Република България (КРБ) да заплати на ищцовото дружество сумата от 138 304.28 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от събрана такса в периода 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. въз основа на разпоредбата на чл. 35б ЗЕВИ, която е обявена за противоконституционна, ведно с лихва за забава в размер на 42 150.20 лв., за периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите; а в условията на евентуалност: държавата да бъде осъдена на основание чл. 55 ЗЗД или на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на ищцовото дружеството сумата от 138 304.28 лв., ведно със законна лихва за забава в размер на 42 150.20 лв., за периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба - 31.01.2019 г.

Ищецът твърди, че бил производител на електрическа енергия от възобновяем източник – вятър, като продавал електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която била изкупувана от „Енерго-Про Продажби“ АД съгласно договор за изкупуване на електрическа енергия № 97 от 26.08.2009 г., сключен между ищцовото дружество и „Е.ОН България Продажби“ АД. „Енерго-Про Продажби“ АД изкупувало ежемесечно произведената електрическа енергия, на база издадени от ищеца фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с решение № Ц010/30.03.2011 г. ВяЕЦ на ищцовото дружество била присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД на основание сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-242/08.10.20073077/10.10.2007-4041-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г., между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД.

С нормата на чл. 35а ЗЕВИ била въведена нова „такса“, приложима единствено по отношение на производителите на енергия с енергиен източник вятър и слънце в размер от 20 на сто върху приходите от преференциалната цена за произведената електрическа енергия от възобновяем източник. Съгласно чл. 35б ЗЕВИ таксата се удържала и внасяла в държавния бюджет от обществения или от крайните снабдители. С решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС на РБ по к.д. № 1/2014 г. били обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.(ДВ бр. 109/2013 г), с които били създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1,2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ и същото било влязло в сила считано от 09.08.2014 г. Ищецът издал на ЕПП фактура № 1000000066 от 31.01.2014 г. за сумата от 130 037.59 лв. с ДДС за произведената през м. януари 2014 електрическа енергия от неговата ВяЕЦ.

Също така твърди, че на 24.02.2014 г. „Енерго-Про Продажби“ АД извършило плащане на дружеството ищец по фактурата за м. 01/2014 г. за сумата от 108 364.66 лв. с ДДС, което представлявало първоначалната сума за произведена електрическа енергия по преференциална цена, намалена с новата такса от 20 %. По същия начин, през следващите месеци ищецът издавал съответните фактури за произведената електрическа енергия по преференциална цена, но получавал от „Е.ОН България Продажби“ АД плащане, намалено с 20 %, подробно описани. Така ищецът претърпял преки и непосредствени загуби (вреди) от неоснователно платени суми в общ размер от 138 304.28 лв. Налице било противоправно поведение на длъжностни лица, 3 съставляващи колективния държавен орган - Народно събрание, които се изразявали в приемането на противоконституционен закон - разпоредбите чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ и последващо бездействие - неуреждане на правните последици, възникнали в резултат на прилагането на тези норми по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС в двумесечния срок предвиден в ПОДНС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - Република България, представлявана от министъра на финансите чрез юр.к. В. Б., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като недопустими, както и по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че процесните такси били събрани законосъобразно и на ищеца не се дължало обезщетение за заплащането им, защото КРБ съдържала забрана за придаване на обратно действие на обявените за противоконституционни разпоредби. По евентуалния иск, счита че не следвало да отговаря за действията на народните представители, че действията им не били виновни и противоправни. Оспорва и наличието на причинна връзка.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено от съдебния състав, който е разгледал делото в рамките на общата компетентност на съдилищата. Разгледани са по същество, (въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства), така предявените главни искове, които са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 7 КРБ и чл. 86 ЗЗД и са процесуално допустими, а съответно, поради уважаването им, не са разгледани предявените в условията на евентуалност искове по чл. 55 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Пред настоящата инстанция не се поддържат направените с отговора на исковата молба възражения за подведомственост на делото на административния съд, поради което апелативният съд не излага съображения в тази насока.

Неоснователни са оплакванията по жалбата за недопустимост на решението поради липса на процесуалноправна и материалноправна легитимация на държавата да отговаря по така предявените искове. Народното събрание е държавен орган, а народните представители са длъжности лица и поради това на основание чл. 7 КРБ държавата е процесуално легитимирана да отговаря по искове, предявени за обезщетяване на вреди, причинени от тяхната дейност.

Относно законосъобразността на обжалваното решение по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищцовото дружество „УП България 8“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – вятър.

По силата на договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-242/08.10.2007-3077/10.10.2007-4041-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г.

Разпечатката съдържа 35 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ecbd591-0a21-401f-b482-7bf3b7832a18