Определение № 120 от 15.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. София, 15.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Георги Иванов

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 284965/12.12.2024 г. на „ВИТОША АУТО“ ЕООД срещу Разпореждане № 263312 от 21.11.2024 г., постановено по т.д. № 1597/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-2 състав, с което е върната въззивна жалба с вх. № 281686/28.10.2024 г., подадена от „ВИТОША АУТО“ ЕООД срещу постановеното по делото решение № 260162 от 18.09.2024 г., като подадена след изтичане на срока за обжалване.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалвания съдебен акт е връчен редовно на 05.12.2024 г., а жалбата е подадена на 12.12.2024 г.), чрез процесуален представител адвокат В. Б. с надлежно учредена представителна власт по делото съобразно пълномощно приложено на л.389 от том І на първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 23.12.2024 г., представен по делото с молба вх.№ 285599/27.12.2024 г.

С оглед на горното частната жалба е редовна и процесуално допустима.

Поддържа се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Развиват се подробни съображения. Твърди, че въззивната жалба е подадена по пощата на 23.10.2024 г., в срока за обжалване. Оспорва писмата на „Български пощи“ 1

ЕАД, изпратени по делото в изпълнение указанията на съда, като твърди че същите не удостоверяват датата, на която е приета пратката. Оспорва изводът на съда, че пратката е приета на посочената в писмата дата 24.10.2024 г.

Поддържа се, че неправилно съдът приравнява подаването и създаването на пратката.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-ответницата в първоинстанционното производство С. И. К. подава отговор чрез процесуалния си представител адвокат Ч..

Оспорва частната жалба като неоснователна и по подробни съображения изложени в отговора.

В открито съдебно заседание частният жалбоподател „Витоша Ауто“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа подадената частна жалба и моли съда да я уважи по подробни съображения изложени в депозирани по делото писмени бележки. Не претендира разноски. Заявява възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

В открито съдебно заседание ответницата по частната жалба С. И. К. чрез своя процесуален представител оспорва частната жалба като неоснователна по подробни съображения изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира сторените в настоящото производство разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд и след като се запозна със становището на страните, приложеното т.д. № 1597/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-2 състав, намира следното:

От фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е приключило с Решение № 260162/18.09.2024 г., с което исковете на „ВИТОША АУТО“ ЕООД са отхвърлени.

Препис от така постановеното решение е връчен редовно на ищеца „ВИТОША АУТО“ ЕООД на 09.10.2024 г.

Срещу постановеното решение „ВИТОША АУТО“ ЕООД е подало въззивна жалба с входящ номер на регистратурата на Софийски градски съд № 281686/28.10.2024 г. Върху исковата молба е отбелязан номер на пощенска пратка, както и че пощенското клеймо не се чете.

2

С разпореждане от 28.10.2024 г. съдията-докладчик е изискал справка от „Български пощи“ ЕАД относно датата на подаване/създаване на процесната пощенска пратка.

Видно от постъпилата информация по делото, препоръчана пратка с баркод № PS1252000IU47, с подател: С. Б. А., 1592, гр.София и получател:

Софийски градски съд, бул. „Витоша“ № 2, 1000, гр.София, е подадена в пощенска станция гр.София 52 (1252) на 24.10.2024 г.

При така установените по-горе факти с обжалваното разпореждане съдът е приел, че въззивната жалба е подадена след изтеклия на 23.10.2024 г. срок за обжалване и върнал същата на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.

Пред въззивната инстанция и във връзка със своевременно заявено оспорване на удостоверените от „Български пощи“ ЕАД факти във връзка с подаване на процесната пратка, са събрани доказателства.

Видно от писмо вх.№ 4387/18.02.2025 г. на „Български пощи“ ЕАД, препоръчана пратка с баркод № PS1252000IU47, с подател: С. Б. А., 1592, гр.София и получател: Софийски градски съд, бул. „Витоша“ № 2, 1000, гр.София, е подадена в пощенска станция гр.София 52 (1252) на 24.10.2024 г. в 15:56 часа. На 25.10.2024 г. пратката е експедирана от ПС гр.София 52 (1252) по местоназначение за доставка на получател. На 28.10.2024 г. препоръчана пратка с баркод № PS1252000IU47, е доставена на адрес срещу подпис в опис за доставка на препоръчани пратки и направени вписване-„П.“.

Разпитан свидетелят Т. Т. Л. установява, че има отношения с Адвокатско дружество „С. и Д.“, като от 2022 г. е адвокатски сътрудник и е вписан в съответния за това регистър. Известно му е, че Адвокатското дружество, в което работи е процесуален представител по дела на „ВИТОША АУТО“ ЕООД. Спомня си добре, че препис от процесното решение е връчено на 09.10.2024 г., като срокът за обжалване изтичал на 23.10.2024 г. Свидетелят установява, че на 23.10.2024 г. получил спешно обаждане по телефона от адвокат Р. В., който е поел друга част от делата срещу Г-жа К. с молба спешно да отиде до Локорско, да вземе документ, който да подаде по пощата. До там го закарал С., който е съпруг на секретарката Б. Д.. Когато пристигнали в Локорско свидетелят взел именно въззивната жалба по процесното търговско дело, като самият Р. му казал, че е оплескал нещата, защото днес трябвало да я пусне той, след като я финализирали, но му изникнала спешна работа в 3 с.Локорско и смятал да я пусне през пощенската станция в Локорско, където и живее, но същата била затворена и за това се обадил на свидетеля. Свидетелят заедно със С. отишли в Световрачене. Пратката била подадена от С.. В тази част свидетелските показания кореспондират с информацията подадена от „Български пощи“ ЕАД.

Свидетелят сочи, че в деня на подаването, т.е. на 23.10.2024 г. лично той заплатил стойността на услугата около два лева. Подали пратката около 16 часа. Видно обаче от приетото по делото копие на системен бон № 00025816, представен с писмо на „Български пощи“ ЕАД вх.№ 10156/14.04.2025 г. препоръчана пратка с баркод № PS1252000IU47, с подател: С. Б. А., 1592, гр.София и получател: Софийски градски съд, бул. „Витоша“ № 2, 1000, гр.София, е подадена в пощенска станция гр.София 52 (1252) на 24.10.2024 г. в 15:56 часа, като за предоставената услуга е заплатена цена в размер на 2,05 лв. на 24.10.2024 г., за което плащане е издаден системен бон № 00025816 на 24.10.2024 г.

Това писмено доказателство не е оспорено от частния жалбоподател, относно удостоверената дата на плащане, поради което съдът не кредитира показанията на свидетеля относно датата на подаване на пощенската пратка, тъй като същите противоречат със събраните по делото писмени доказателства.

От приетото по делото заключение на СТЕ, както и от разпита на вещото лице се установява, че с пощенското клеймо на Световрачене, са положени две клейма, едното на предната страна на процесния плик с дата „24.10.24 г.-17 ч.“, а другото на задната страна в центъра с дата „23.10.24 г.-17 ч.“ При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, а частната въззивна жалба-неоснователна.

С оглед събраните пред настоящата инстанция доказателства, въззивният съд намира, че въззивната жалба срещу постановеното по делото решение е подадена на 24.10.2024 г., т.е. след изтичане на срока на 23.10.2024 г. по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК.

4

Константна е съдебната практика на касационната инстанция, съобразно която при спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху нея. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 252/21.05.2009 г. по ч. гр. дело № 102/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 714/20.12.2010 г. по ч. гр. дело № 635/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в които е прието, че датата на подаване на пощенската пратка може да се установи не само чрез плика и поставеното на него пощенско клеймо, но и чрез друг издаден от пощенския оператор документ - известие за доставяне на препоръчана пратка, разписка, фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290, ал.1 ГПК решение № 440/31.05.2010 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 1504/2009, в което е прието, че при спор относно датата на подаване на пощенска (куриерска) пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда.

В конкретния случай безспорно и със заключението на СТЕ се установява, че са положени две клейма, едното на предната страна на процесния плик с дата „24.10.24 г.-17 ч.“, а другото на задната страна в центъра с дата „23.10.24 г.-17 ч.“

Съгласно чл. 77 ЗПУ за удостоверяване на датата на пощенската услуга пощите използват датни клейма, представени за сведение в КРС, което не позволява отклонение в предвидения ред за удостоверяване.

При положение, че са сложени две датни клейма с различни дати, то безспорно не може да се установи датата на подаване на въззивната жалба, поради което и с оглед цитираната по-горе съдебна практика тази дата се удостоверява с приетия по делото и неоспорен от страните фискален бон от 24.10.2024 г., удостоверяващ заплащането на предоставената услуга.

В същия изрично е посочен бар кода на пратката, който напълно съвпада с процесния, както и подател и получател.

Съгласно чл.69, ал.1 от ЗПУ, цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите, т.е. няма как да се приеме, че жалбоподателят е подал процесната пратка на 23.10.2024 г., а пък я заплатил на следващия ден.

5

Съгласно чл. 25, ал. 6 вр., ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Извършеното на 24.10.2024 г. плащане на пощенската услуга, обосновава извод, че и самата пощенска услуга е била предоставена на 24.10.2024 г., т.е. че жалбата е била предадена на пощенския оператор след изтичане на срока за обжалване. Изцяло в този смисъл Определение № 1178 от 09.05.2024 г. по т.д. № 745/2024 г., Т.К., І Т.О. на ВКС.

Косвено доказателство, че срокът за подаване на въззивната жалба е пропуснат в следствие на действия от страна на жалбоподателя, са и свидетелските показания на Л., адвокатски сътрудник в кантората на дружеството, който при разпита си заявява: „Когато отидох, взех от Р. въззивната жалба по това дело-№ 1597 от 2020 г. Той ми каза, че е оплескал нещата, защото трябвало да я пусне днес (23.10.2024 г.)…., излязла му спешна работа в с.Локорско, ….отишъл брат му в с.Локорско, смятал да я пусне през пощенската станция в с.Локорско, при което пощенската станция не работела, била затворена.“

При извършена от съда справка на официалните сайтове на пощенските станции, достъпни на https://www.oink.bg/biz/poshtenska_stanciya69 и Пощенска станция 1849 - Локорско | Актуална информация, работно време и контакти, се установява, че и двете приключват работа по едно и също време, а именно в 17:00 часа.

Свидетелят Л. установява, че Р. не могъл да подаде въззивната жалба в пощенската станция на с.Локорско, защото била затворена, т.е. минало е 17 часа. Следователно към този момент е била затворена и пощенската станция в с.Световрачене.

С оглед на горното съдът не кредитира показанията на свидетеля Л. относно датата на подаване на въззивната жалба. Същите включително и с оглед качеството му на адвокатски сътрудник са показания на заинтересован свидетел дадени с оглед необходимостта да се осигури благоприятен изход от настоящия процес за жалбоподателя.