Решение № 1357 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501296 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.41 от ЗС във вр. с чл.48 ал.7 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от В. П. Х., ЕГН **********, чрез адв. Д. Т., против Решение № 1157/14.03.2024г., постановено по гр.д.№ 5615/2022г. от Районен съд - Пловдив, XIV гр.с., в частта, с която е осъдена да заплати на В. С. Т., ЕГН **********, сумата от 6643,68 лв. главница, представляваща припадащата се част от стойността на разходи за ремонт на покрив на сграда с ИД *** по КК на гр. **********, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда на 18.04.2022г. до погасяването на задължението; както и е осъдена да му заплати сумата от 1701,09 лв. - разноски по съразмерност. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло насрещната исковата претенция.

Въззиваемата страна В. С. Т., ЕГН **********, чрез адв.С. Я., 1 депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от В. С. Т. против В. П. Х. е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение /на л.32/ към нея, неразделна част, с която посочва, че с ответницата са собственици в сграда в общо 6 обекта в нея, като тя притежавала 1/2 ид.ч. от общите части. През 2021 г. направил ремонт на покрива на сградата поради течове и лошото му състояние. Претендирано е осъждането на ответницата да плати сумата от 7754,40 лв., представляваща половината от стойността на ремонта, както и 299,41 лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2021 г. до 18.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата.

Към исковата молба прилага Покана за доброволно участие, отправена от В. С. Т. до В. П. Х., Покана за Общо събрание, съгласно чл.13 от ЗУЕС, за избор на фирма изпълнител от представените оферти за ремонт на покрив, Договор от 18.10.2021г. за извършване на СМР, ведно с опис Приложение №1, сключен с „********ЕООД, 2 бр. фактури, изд. на 08.11.2021г. и на 01.12.2021г. от „********“ ЕООД, Протокол от 01.12.2021г. за приемане на извършени СМР.

Ответницата В. П. Х. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който се оспорва претенцията. Възразява, че ищецът не е представител на етажната собственост, както и за нищожност на взети решения. Изтъква, че притежава общо 7/12 ид.ч. от общите части на сградата. Оспорват се подписи върху протоколи от ОС, договор за СМР и акт 19 да са изпълнени от М. Х.

Твърди, че сградата е представлява паметник на културата, като ремонти и изменения по тях следвало да са извършват с разрешение на НИПК. Ремонтът не бил съгласуван с НИНКН и без одобрени проекти и строителна документация. Оспорва ремонта да е неотложен. Поддържа, че на покрива на сградата през 1993 г. било извършено ново строителство, като ответницата нямала достъп до него и не знаела какво представлява. Водопроводните тръби ползвани от ищеца преминавали през външната страна на сградата и комите, в следствие на което имотът бил заливан многократно. През 1999 г. покривът 2 отново бил разкрит без уведомяване на ответницата, като падналият дебел сняг се свлякъл в жилището на ответницата. Твърди, че е искала да участва в ремонта, но упълномощеният от нея представител не бил допуснат от ищеца.

Оспорва извършването на ремонта, количеството и цената на СМР.

Към Писмения отговор прилага документи за собственост за притежаваните от нея общо 7/12 ид.ч. от общите части на сградата – 3 бр. нотариални актове, заповед за отписване от актовите книги на Община Пловдив, Писмо №4300/2002г. на МК, НИПК, Нотариално заверен отговор от 28.09.2021г. на покана за ОС.

В хода на производството е допусната СТЕ, изпълнена от в.л. инж.В.

Х., приета без възражения от страните по делото.

Разпитани са и двама свидетели на ищцовата страна, а именно С. В. Т.

/син на ищеца/, М. С. Х. /без родство/ и един свидетел на ответницата, а именно А. П. Н. /без родство/.

Районният съд, с атакуваното решение, за да уважи частично иска за разликата до сумата 6643,68 лв.- главница, ведно със законната лихва, и отхвърли исковете за разликата над 6643,68 лв. до претендираните 7754,40 лв. и за обезщетение за забава от 01.12.2021г. до 18.04.2022г., излага основни съображения, че няма спор между страните, че притежават право на собственост върху обекти в сграда с адрес гр. ********. Ищецът е собственик на етаж трети, а ответницата е собственик на първи и втори етаж. Сградата е разположена на две улици, като има данни, за това, че някои от обектите са с адрес **********. Отделено по делото е като безспорно обстоятелството, че ответницата притежава поне 1/2 ид.ч. от общите части на сградата. До тази обем е претенцията на ищеца и в тази част твърденията на страните съвпадат.

По делото са представени договор от 08.10.2021 г. и приемо-предавателен протокол за извършени СМР, сключени между ищецът и трето лице, като собственици в сградата и дружество изпълнител. Подписите на третото лицеМ. Х. са оспорени от ответницата, като при разпита в открито съдебно заседание, тя е потвърдила, че са изпълнени от нея. С оглед характера на документите- не съдържат подписи на ответницата, потвърждението е достатъчно, за да се приеме, че изявленията изхождат от лицето посочено в документа. Самите документи не са обвързващи за ответницата и сами по себе си не установяват, нито извършването на ремонта, нито неговата стойност. От 3 събраните гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетеля С.

Т., се е установило, че покривната конструкция над сградата е била повредена, многократно протичала при дъжд и сняг, като имало течало в три от стаите. В същата насока са и показанията на свидетелката Х., която заявява, че течовете са стигали до втория етаж. Отново от техните показания, от представените документи /договор, протокол и фактури/ и приетата СТЕ се констатирало, че ищецът, заедно с друг собственик, е извършил ремонт на покрива на сградата и е платил разходите за него. Съгласно показанията на свидетелката Х., тя е заплатила само припадащата се на третия собственик част от ремонта.

Показанията на свидетелите, преценени съобразно чл. 172 от ГПК, предвид евентуалната им заинтересованост, са кредитирани, тъй като са конкретни, ясни и последователи като не противоречат на останалите събрани доказателства. Отношенията между етажните собственици /в сградата има поне 4 обекта/ във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 от ЗС, регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. В случая било доказано извършването на ремонт на покрива. Разноските за този ремонт са били необходими, което се е установило от показанията на свидетелите Т. и Х. относно наличието на множество течове. Разходите, затова че са свързани с поддържането на общата вещ и не се нуждаят от съгласието на другите собственици, но те са длъжни да ги възстановят. Възражението на ответницата за извършване на ново строителство на покрива не се е доказало от приетите доказателства. От представеното копие на досие на сградата от НИНКН не можело да се направи категоричен извод за последващо изграждане на помещението над третия етаж. Данни за съществуването на такова имало в заповедта за отмяна на отчуждаването от 1993 г., в която е записан освен трети етаж и тавана над апартамента. Дори евентуално, това възражение да се приемело за вярно, то не води до промяна на изводите, доколкото след изграждането на помещението, изпълнените върху него СМР всъщност представляват част от покрива на сградата. Покривът на сградата е обща част и неговата поддръжка е задължение на всички етажни собственици. Дори ищецът да е изменил част от конструкция, тя не е променила своите функции и предназначение и не 4 освобождава останалите етажни собственици от тяхната отговорност.

Районният съд е направил и следващ извод, че възражението за извършвано незаконно строителство не влияе върху изхода на делото, тъй като не се е установило собствениците, в това число и ответницата, да са предприели действия по премахване на такова. Отговорността на ответницата не е обвързана от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това дали реално се е обогатила. Районният съд е преценил за неотносими към предмета на спора възраженията във връзка с оспорените решения на ОС на ЕС. Ищецът е предявил иска в лично качество и не се позовава на тях за обосноваването на отговорността на ответницата. Задълженията на ответницата възникват по силата на закона със самото извършване на необходим ремонт на обща част само от един или част от собствениците. Освен това самият договор не е сключен от представител на етажната собственост, а от отделни етажни собственици в лично качество. Стойността на извършените и подлежащи на обезщетяване СМР следва да се определи от приетата СТЕ.

С въззивната жалба на В. П. Х. са направени основни възражения, че постановеното решение е неправилно и необосновано. Същото не давало отговор на повдигнатите с Писмения отговор по чл.131 от ГПК възражения и не е съобразено с материалния закон и съдебната практика. По-конкретно счита, че е неправилен извода на Районния съд, че извършването на ново строителство върху покрива на сградата от страна на Т., при това незаконно такова, не било установено от събраните по делото доказателства, но дори и да било, същото не било от значение за изхода на делото. Поддържа, че наличието на незаконно строителство от страна на ищеца, на което той поставил изолация при процесния ремонт и на практика благоустроявал ползваното единствено от него жилищно помещение на покрива, като спира достъпа на останалите съсобственици до общата част на сградата, е основното оплакване срещу участието в ремонта. На следващо място, оспорва и извода в атакуваното решение, че нередовното решение на общото събрание на етажните собственици досежно ремонта нямало значение и връзка с изхода на делото. Доколкото сградата се намира под режима на ЗУЕС, самото недопускане, както до покрива, така и до общите събрания /като е отказано на неин представител с нотариално пълномощно да участва в такова/ съставлява 5 грубо нарушение на разпоредбите на цитирания закон.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. С Определение № 7653/14.07.2022г. на Районния съд, на осн. чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК са признати обстоятелствата, като ненуждаещи се от доказване, затова, че ответницата В. П. Х. притежава ½ ид.ч. от общите части на сградата. Няма спор и по въпросите, че ищецът притежава право на собственост на етаж трети, а ответницата на първи и втори етажи. От приложените по делото документи - Договор от 18.10.2021г. за извършване на СМР, сключен с „********“ ЕООД и Протокол от 01.12.2021г. за приемане на извършени СМР, се констатира, че възложителите – собственици на В. С. Т. и М. С. Х., са възложили на „******“ ЕООД да извърши срещу възнаграждение СМР по покрив на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.**********, описани подробно с Приложение №1 към договора, срещу сумата в общ размер 15508,80 лв. /с вкл. ДДС/. В съдебно заседание на 15.12.2022г. св.М. Х. е разяснила подробно, че направили общо събрание и решили да направят ремонт на покрива, тъй като течал. Подписала документа в качеството на възложител на фирмата, а после превела и парите с платежно нареждане, съобразно нейните идеални части. При извършването на ремонта, нейният внук наблюдавал извършването. Съседката В. Х. не се явила на това събрание. Св.С. Т. също потвърдил в съдебно заседание на 15.12.2022г., че покривът многократно протичал при дъждове и при валежи от сняг. Опитвали са да разговарят със съседката В. Х., но тя така и не проявила желание за ремонта, нито дала съгласие да се извършва. Въззивният съд намира, че основателно са кредитирани показанията на тези двама свидетели, тъй като са убедителни, непротиворечиви и те имат преки и непосредствени впечатления, както от необходимостта да се извърши ремонт на покрива, който течал при валежи, така и относно самата процедура при разговора с представляващия на фирмата и подписване на договора. От друга страна, свидетелят на 6 ответницата А. П. Н. /без родство/ е посочил, че работи като строителен техник и бил нает от В. Х., за да провери съС.ието на покрива. Проверката извършил визуално, в присъствието на В. Т.. Видимо керемидите били подредени правилно, нямало видими течове, но и си признал добросъвестно пред съда, че тъй като бил тежък не се бил качил върху покрива. Не бил правил снимки, понеже г-н Т. не разрешил. За да се замери с точност необходимо било да се качи на покрива. Въззивният съд намира, че с това показание се доизяснява фактическата обстановка по делото. С приетото Заключение, онагледено със снимков материал, на СТЕ, изпълнена от в.л. инж.