Определение № 2600 от 11.11.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2719/2022
- Вид
- Определение № 2600
- Подписан
- 11.11.2022
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23, ал.2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2600 гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502719 по описа за 2022 година Производството е по чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. А., ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото адвокат С., против Определение № 9015 от 22.08.2022г., постановено по гр.д. № 5217 по описа за 2022г. на ПРС, VII гр.с., с което е върната искова молба вх. № 28467/08.04.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от Н. Д. А., ЕГН: **********, срещу Е. Х. А., ЕГН: **********, В ЧАСТТА, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 4/7 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в *************, ведно с 25,68/5425 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в *************, както и в посочената част е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател оспорва изводите на районния съд за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.23, ал.2 СК в делбеното производство като неоснователни. Излага съображения, че при липсата на изрично искане в петитума на исковата молба за произнасянето от съда дали е налице трансформация на лично имущество, вложено в придобития по време на брака имот, то би се стигнало до произнасянето по незаявена претенция, което е недопустимо и ще създаде процесуални 1 усложнения за ищеца при реализиране на претенцията му по чл.23, ал.2 СК.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на производството.
От ответника по частната жалба Е. Х. А., в законоустановения срок не е постъпил отговор.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по гр.д.№ 5217/2022г. на ПРС, VII гр.с., е образувано по искова молба на Н. Д. А. против Е. Х. А., с която са предявени следните искове:
1.Да бъде установено в отношенията между страните, че на осн.чл.23, ал.2 от СК, по силата на частична трансформация на лични средства в придобиването на недвижим имот по време на брака, Н. Д. А. е собственик на 4/7 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в *************, с предназначение: жилище, апартамент с площ по документи за собственост: 90, 80 кв.м., прилежаща част: склад № 10 - 9.17 кв.м. и 4.21 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 25,68/5425 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ************* с площ от 5 420 кв.м.
2. На осн.чл.34, ал.1 от ЗС да се допусне до съдебна делба гореописаният недвижим имот при следните квоти: 4/7 ид.ч. за Н. Д. А. и 3/7 ид.ч. за Е. Х. А..
В изпълнение на разпореждане № 8256/11.04.2022 г. на районния съд, с молба вх.№ 32341/21.04.2022 г. ищецът е привел петитума на иска по чл.23, ал.2 от СК в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба като е заявил, че претендира установяване на индивидуалната му собственост върху 1/7 ид.ч. върху описания недвижим имот по силата на частична трансформация на лични средства.
С Разпореждане № 17431/26.07.2022 г. районният съд е оставил без 2 движение исковата молба като е указал на ищеца да обоснове правен интерес от предявяването на иска по чл.23, ал.2 от СК, доколкото с исковата молба е предявен и иск за делба, решението по който ще формира сила на присъдено нещо досежно квотите в съсобствеността между страните.
С молба вх.№ 64205/09.08.2022 г. ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска по чл.23, ал.2 СК с искането си за прекратяване на съсобствеността върху имота и твърдение, че притежава 4/7 ид.ч. от имота.
Последвало е постановяването на обжалваното Определение № 9015 от 22.08.2022г., в което районният съд е изложил съображения, че в производството по съдебна делба ищецът не разполага с правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, който по твърдения се припокрива с твърденията за допускане на имота до съдебна делба, доколкото с конститутивния иск за делба, съдът ще се произнесе и за притежаваните квоти в съсобствеността. Поради това, районният съд е върнал исковата молба в частта, с която е предявен искът с правно основание чл.23, ал.2 СК и е прекратил производството в тази му част.
Обжалваното определение е правилно.
В разглеждания случай с исковата молба и предвид уточнението с молба вх.№ 32341/21.04.2022 г., са предявени искове за установяване собствеността на ищеца върху 1/7 ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на трансформация на лични средства и за допускането до съдебна делба на същия имот при квоти на страните: 4/7 ид.ч. за Н. А. и 3/7 ид.ч. за Е.
А..
В съдебната практика и правна теория не е налице колебание по въпроса, че преобразуването на лично имущество на основание чл.23, ал.2 СК може да бъде установено в делбения процес чрез възражение или инцидентен установителен иск. Когато обаче ищецът е предявил срещу същия ответник иск за делба за същия имот, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване и на установителен иск по чл.23, ал.2 СК с исковата молба, инициирала делбеното производство, тъй като предмет на установяване в първата фаза на делбата е налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви права, поради което със силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата ще се установи обема на права на всички съсобственици 3 върху вещта. С оглед на изложеното, в настоящия казус, в който с исковата молба ищецът е предявил срещу ответника иск по чл.23, ал.2 СК и иск по чл.34, ал.1 ЗС по отношение на един и същи имот, претендирайки права върху имота от 4/7 ид.ч., от които 1/7 ид.ч. по силата на трансформация на лични средства и 3/7 ид.ч. от прекратената СИО, ищецът няма правен интерес да предявява с иска за делба и установителен иск за собственост, тъй като правата му ще бъдат установени със сила на присъдено нещо с решението по допускането на делбата (в този смисъл Определение № 74 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., I г. о., ГК ) . В предвид изложеното, неоснователно се настоява в жалбата, че с решение си съдът ще се произнесе по незаявена претенция и ще бъде затруднена реализацията на правата на ищеца, доколкото въпросите за съсобствеността и квотите на страните са преюдициални в делбеното производство, по които въпроси решението, с което делбата се допуска, ще съставлява сила на присъдено нещо, макар по същите в диспозитива да не се съдържа изрична установителна част.
С оглед на изложеното и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а в случая същият не се установява по отношение на установителния иск по чл.23, ал.2 СК, последният се явява недопустим.
Следователно обжалваното определение, с което исковата молба е върната по отношение на установителния иск и производството по делото е прекратено в тази част, е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9015 от 22.08.2022г., постановено по гр.д. № 5217 по описа за 2022г. на ПРС, VII гр.с., с което е ВЪРНАТА искова молба вх. № 28467/08.04.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от Н. Д. А., ЕГН: **********, срещу Е. Х. А., ЕГН: **********, В ЧАСТТА, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/7 ид. част (погрешно посочена като 4/7 ид.ч. предвид уточнение с молба вх.№ 32341/21.04.2022 г., ) от 4 самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в *************, ведно с 25,68/5425 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в *************, както и В ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ е ПРЕКРАТЕНО производството по гр.д. № 5217 по описа за 2022г. на ПРС, VII гр.с.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5