Решение № 319 от 04.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002100729 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 542/04.03.2022 г. на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез юрисконсулт В. Г., срещу въззивно решение № 11/26.01.2022 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Видин в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 144/15.11.2019 г. по гр. д. 16/2015 г. на Районен съд – Белоградчик /поправено с решение по реда на чл.247 ГПК №313/2020г./ в частта, с която, като е уважено искането за предаване на владението по чл.108 ЗС спрямо ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, е уважен и иск на последния /под формата на възражение/, и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в имот № 147016, с площ 3881 кв.м., находящ се в м.“Стопански двор“, в землището на с. Гюргич, община Ружинци, област Видин, както и в частта, с която е признато право на задържане върху имота до заплащане стойността на подобренията.

С определение № 3973/08.12.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 11/26.01.2022 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд – Видин, в обжалваната част, с която, като е уважено искането за предаване на владението по чл.108 ЗС на имот № 147016 с площ от 3881 кв.м., в местността „Стопански двор“, в землището на 1 с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин спрямо ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, е уважен и иск на дружеството срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, като тя е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание основание чл.

72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в имот № 147016, както и в частта, с която е признато право на задържане на дружеството върху имота до заплащане стойността на подобренията.

Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, извън сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед преценката за допустимост на въззивното решение. В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено по непредявен иск за заплащане на подобрения. То е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, чрез адвокат С. С., е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 144/15.11.2019 г. по гр.д. № 16/2015г. на Районен съд - Белоградчик, с което е прието за установено по отношение на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД по предявения от държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на недвижим имот № 147016 от 3881 кв. м. в местността „Стоп. двор“, в землището на с. Гюргич, община Ружинци, област Видин и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението му. С решението държавата е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева - стойност на извършени подобрения в процесния имот. На ответника е признато право на задържане върху имота на основание чл. 72, ал. 3 ЗС до заплащане стойността на извършените подобрения.

Въззивният съд е приел, че на 26.02.2009 г. е сключен договор №1/2009г. между директора на ОДЗ- Видин, като пълномощник на министъра на земеделието и храните, и Л. А. П. за покупко-продажба на пет недвижими имота, представляващи земи-стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в т.ч. и имот 147011, представляващ стопански двор с площ 23 376 кв.м. в местността “Стоп. двор“ в землището на с. Гюргич, област Видин. Л. П. е разделила имот 147011 на няколко имота, включително и спорния по делото имот 147016 от 3881 кв.м. С нотариален акт № 200/04.12.2009 г. е продала последния имот на ответника „ПИ ПАУЪР“ ЕООД. С решение № 43/06.02.2015 г. по гр. д.

№ 77/2014 г. на ОС - Монтана, влязло в законна сила на 12.12.2017 г., е признат за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона, договорът за покупкопродажба, с който министърът на земеделието и храните е прехвърлил на Л. П. правото на собственост върху имот 147011, впоследствие разделен. От доказателствата по делото е установено, че ответното дружество е изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули, инвертори, КТП с трансформатор, метално-алуминиеви 2 конструкции, кабели и други ел. приспособления за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за основателност на ревандикационния иск. Поради обявената нищожност на сделката, с която е прехвърлена собствеността върху имот 147011, част от който е имот 147016, не са породени правни последици, респективно правото на собственост не е надлежно прехвърлено на купувача по договора Л. П.. Не е настъпил вещнотранслативен ефект по сключения с ответното дзружество договор за продажба на процесния имот. Безспорно е между страните, че ответникът владее имота без правно основание, поради което дължи предаване на владението му на неговия собственик – държавата.

По отношение на направеното възражение за присъждане стойността на подобренията, които ответникът е направил, на основание чл. 72, ал. 1 ЗС и заявеното право на задържане върху процесния имот, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че ответникът е изградил ФВЕЦ – „Гюргич 4“. Тя се състои от: трайно прикрепени към земята с помощта на навити в земята на дълбочина 1.40 м. спираловидни метални колове; стоманено-алуминиеви конструкции, върху които са прикрепени фотоволтаични панели и инвертори; фотоволтаични панели – 616 бр.; инвертори – 11 бр.; комплексен трафопост с трансформатор, който е прикрепен към земята с помощта на бетонови основи и фундамент, положен на дълбочина 1.20 м. в земята; положени в земята на дълбочина 1.20 м. силови и контролни кабели, както и други електротехнически съоръжения /главно разпределително табло, разпределителни табла и др./ за присъединяване на произведената ел. енергия към електроразпределителната мрежа. Стойността на извършените подобрения е 609 863, 69 лева. От нея следва да се приспадне стойността на имота - 5315, 82 лева. Ответникът е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като при сключването на договора за покупко-продажба с Л. П. не е знаел, че праводателят му не е собственик на процесния имот. Той има право да се позове на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС – да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на тези подобрения. Всички части на изградената ФВЕЦ представляват подобрения, които не могат да бъдат отделени без да се разруши тяхната цялост. Извършеното подобрение в имота представлява сложно техническо съоръжение и премахването на който и да е от компонентите му, в т.ч. и на фотоволтаичните панели, ще доведе до невъзможност съоръжението да бъде използвано по предназначение, тъй като детайлите са трайно прикрепени към земята. При евентуалното им премахване те ще бъдат повредени, като освен това ще бъде увреден и теренът, върху който е изградена централата. При премахване и на спираловидно навитите колове, същите ще бъдат негодни за употреба, тъй като биха били увредени. Изразено е становище, че изграденият трансформаторен пост е трайно прикрепен към земята с бетонови основи, вкопани на дълбочина 1.20 м. Силовите кабели са положени в земен изкоп с дълбочина 1.20 м. Съоръжението представлява законно строителство, неподлежащо на премахване, поради което на добросъвестния владелец следва да бъде заплатено обезщетение за направените подобрения.

3

Постановеното от въззивния съд решение в частта, с която държавата е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 604 684, 18 лева - стойност на извършени подобрения в процесния имот, е недопустимо. Ответникът по ревандикационния иск не е предявил насрещен иск за присъждане на посочената сума, като стойност на направени от него подобрения в имота в качеството му на добросъвестен владелец. Видно от отговора на исковата молба по чл.131 ГПК и уточнение в съдебно заседание от 15.05.2018г., от него е релевирано възражение за задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения на основание чл.72, ал.1 ЗС и чл.72, ал.3 ЗС. С първоинстанционното решение, като е уважен искът по чл.108 ЗС, с постановяване на установителен и осъдителен диспозитив, съдът е осъдил ответника „Пи Пауър“ ЕООД да предаде владението върху процесния имот на ищеца - държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, осъдил е държавата да заплати на дружеството 604 684,18 лева /стойност на извършени в имота подобрения/, признал е в полза на дружеството право на задържане върху имота на основание чл.72, ал.3 ЗС до заплащане от страна на държавата на посочената сума. Въззивният съд е потвърдил така постановеното решение.

При така възприетия предмет на спора, въззивният съд не е съобразил действително предприетата от ответника по иска защита, чрез въведеното при условията на евентуалност възражение за задържане на имота при уважаване на предявения срещу него иск по чл.108 ЗС. Насрещен иск за заплащане на конкретна сума, като стойност на извършени в имота подобрения от дружеството, в качеството му на добросъвестен владелец, не е предявен. При това положение недопустимо е постановен осъдителен диспозитив за заплащане от страна на държавата на ответното дружество на сумата 604 684,18 лева.Въведеното от ответника с възражение право на задържане е защитно средство срещу първоначалния иск и макар че съгласно чл.298, ал.4 ГПК също се ползва със СПН, няма самостоятелен характер, за разлика от насрещния иск. Въззивният съд не е съобразил предмета на спора и е потвърдил недопустимо решение на първоинстанционния съд, постановено по иск, какъвто не е предявен.

Ето защо въззивното решение и постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта, с която е уважен непредявен от „Пи Пауър“ ЕООД насрещен иск за заплащане на 604 684,18 лева, е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Доколкото потвърденото от въззивния съд първоинстационно решение съдържа и произнасяне по предявеното право на задържане на имота, като предаването на имота е обвързано и със заплащане на на подобренията в него, касационната инстанция следва да разгледа оплакванията на касатора срещу приетата от въззивния съд основателност на възражението.

С оглед влязлата в сила установителна част на решението по иска по чл.108 ЗС, следва да се приеме за установено между страните със СПН, че ищецът – държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните /преди министър на земеделието и горите/, е собственик на процесния недвижим имот № 147016 от 3881 кв. м. в местността „Стоп. двор“, землището на с. Гюргич, община Ружинци, област Видин. След като с влязло в сила съдебно решение, обвързващо страните, е провъзгласена нищожността на договор № 4

1/26.02.2009г. за покупко-продажба на процесния имот /като част от по-голям имот/, сключен между праводателя на ответното дружество – Л. П., и ОД “Земеделие“, то П. не е могла с последващия договор да прехвърли правото на собственост и на ответното дружество. Оттук правилно е прието в обжалваното решение, че дружеството е добросъвестен владелец по смисъла на чл.72, ал.1 ЗС, доколкото владението е установено на правно основание, годно да го направи направи собственик /действителен договор за покупко-продажба/, без дружеството да е знаело, че продавачът не е собственик. Правилно е прието и че ответникът владее имота без годно правно основание, поради което следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението му.