Решение № 260072 от 31.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-260072 31.03.2022 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Ваня Димитрова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1225 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна Дирекция

„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора, с адрес гр.София, ул.Пиротска“ № 171А, подадена чрез ю.к.Татяна Стойкова, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37Б, против Решение №

44/27.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 776/2019 г. на РС – Поморие, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –

МВР е осъдена да заплати на Т.В.С., ЕГН **********, сумата от 1590.22 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 227.94 часа, за периода от 01.10.2016 г. до

30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 188.78 лв. – лихва за забава върху дължимите от ответника суми, за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г., както и сумата от 350 лв. за разноски по делото. С решението ГД “ПБЗН“ МВР е осъдена да заплати по сметка на РС-Поморие държавна такса от 113.60 лв. и 220 лв. разноски за експертиза.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се за неправилен извода на съда за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Проследена е нормативната уредба относно вида и условията за заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР, като се сочи, че липсва препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношение на служителите. Счита се за неправилен извода на съда за наличие на празнота в специалната уредба, като се сочи, че такава не е налице, тъй като действащата нормативна уредба не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд, за което са изложени подробни доводи за неприложимост на коефициента 1.143. Сочи, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час, съобразно заповед на министъра на МВР. Излагат се възражения, че не са обсъдени и приложените като доказателство писмо рег.№ 8121р-17549/04.10.2019 г. на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ и представената писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков, от които е видно, че превръщането на часовете нощен труд в дневни е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма, като съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излагат се и съображения, че на ищеца са заплатени допълнителни възнаграждения за труда, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Не се правят доказателствени искания.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Т.В.С., подаден чрез пълномощник адв.Цветкова, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на районния съд и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания.

Претендират се на разноските пред въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

Ищецът Т.В.С. претендира за осъждане на ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР да му заплати сумата от 1590.22 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 227,94 часа за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, както и сумата от 188.78 лв. – мораторна лихва за забава върху дължимите допълнителни възнаграждения, за периода 30.01.2017 г. – 21.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ГД

„Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявения иск като неоснователен и по размер. Твърди се, че положеният от ищеца извънреден труд е бил надлежно начислен и заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредби на министъра на МВР, в които липсвал текст за преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Счита се, че в случая не намират приложение правилата на НСОРЗ, за което за изложени съображения.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалата в процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР липсва изрично правило за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с определен коефициент, което представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР и същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от същата. По горните мотиви и съобразно приетото експертно заключение, БРС е приел, че искът е основателен и доказан в установения от вещото лице размер от 1590.22 лв. за главницата и 188.78 лв за мораторната лихва, поради което е уважил иска в претендираните размери, съобразно изменението на претенцията, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което, БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на районния съд за основателност на предявения иск по чл.179, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 КТ, като препраща към мотивите на решението на основание чл.272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите на Министъра на вътрешните работи, издадени по чл.187, ал.9 ЗМВР, уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не трудовото законодателство. Поради това се счита от въззивника, че районният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл.9, ал.2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно действащата към процесния период редакция чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР (преди изменението с ДВ-бр.60/2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6

ЗМВР (понастоящем ал.7) постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Както бе посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл.187, ал.3 МВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.