Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260044 от 30.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 346/2019
Вид
Решение № 260044
Подписан
30.09.2020
В сила
28.11.2020
Състав
РОСИЦА ТОДОРОВА КЮРТОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н

И Е № 260044 гр.Пловдив, 30.09.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав Председател:

Росица Кюртова секретар: Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №346 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ.

Ищецът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д. и М.И.В., чрез пълномощник адв.Х.И., съдебен адрес ***, бизнес-сграда ***, твърди, че по силата на договор за банков кредит от 03.07.2008 г. е предоставил на ответника кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата 279 520 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора е превел по сметка на ответника сумата 463 149 шв.франка. Твърди още, че е цедирал вземанията си по договора, ведно с всички обезпечения, на трето за спора лице, както и, че са сключени няколко допълнителни споразумения към договора в периода от 03.06.2009 г. до 29.09.2012 г., с които е извършена капитализация на кредита и главницата е увеличена на 523 973,29 шв.франка.

Твърди, че в договора е уговорено право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при забава в плащането на една или повече месечни вноски. С договор за цесия от 23.12.2016 г. ищецът е придобил отново вземанията по процесния договор, за което длъжникът е уведомен с нотариална покана. Длъжникът е изпаднал в забава и поради непогасяване на вноска с падеж 10.10.2012 г. банката е обявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем, като за това е връчена нотариална покана на ответника. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба и в уточняващи молби към нея е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължимите по договора за кредит суми, както следва: главница в размер 46 560,35 шв.франка, частично от цялата дължима главница в размер 517 590,85 шв.франка, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; такси за управление с падеж, настъпил в периода от 10.05.2016 г. до 10.07.2016 г., включително, в размер 445,23 шв.франка; такса за администриране на просрочен кредит с падеж 11.11.2016 г. в размер 19,26 шв.франка; застраховки за периода от 29.07.2016 г. до 24.07.2018 г. в размер 160,74 шв.франка; и разноски в размер 1 427,27 лв., в т.ч. разходи за подновяване на договорна ипотека, адвокатски хонорар и нотариални такси, платени по повод уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът Д.П.Х., ЕГН **********,***, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК. В хода на съдебното производство оспорва исковете с общо възражение за тяхната неоснователност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото договор, че на 03.07.2008 г. между ищцовото дружество, от една страна като кредитор (към този момент с наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД), и ответника, от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, с който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 279 520 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца, считано от усвояването му. Кредитополучателят се е съгласил да погасява кредита чрез месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, посочен в погасителен план, неразделна част от договора. Уговорено е в чл.6 от договора, че кредитът се погасява в швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главница и/или лихва кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на банката за деня на плащането, за което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Според чл.23 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лева/евро може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно поема да носи за своя сметка риска от такива промени, както и че е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове. Уговорено е в чл.4 от договора кредитополучателят да заплаща еднократна такса за управление при усвояване на кредита и месечни комисиони (такси) за управление на кредита в размер 0,03 % от размера на непогасената главница, считано към датата на падежа. Падежът на таксите за управление съвпада с този на месечните погасителни вноски. Уговорено е в чл.13 кредитополучателят да учреди ипотека в полза на банката за обезпечаване на вземанията й по договора за кредит, вписването на която се подновява на всеки 10 години. Разходите за вписване, заличаване и подновяване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя. Според чл.14, ал.3 от договора с подписването му кредитополучателят дава съгласие и упълномощава банката, а последната приема да застрахова от негово име и за негова сметка предоставения като обезпечение по договора недвижим имот, съответно според ал.4 банката приема от името и за сметка на кредитополучателя да заплаща необходимата ежегодна застрахователна премия. Съгласно чл.18, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. С приложение №1 към договора страните са се споразумели, че към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува“ на швейцарския франк към евро е 1,6569423, а размерът на предоставения кредит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 463 149 швейцарски франка.

Установява се, че с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г. кредитодателят е прехвърлил на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, ЕИК *********, всички свои вземания по договори за жилищни и потребителски кредити, обезпечени с ипотека. В приложение, неразделна част от договора за кредита, е включен и този, предоставен на ответника.

В периода от 03.06.2009 г. до 29.09.2012 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД и ответника са сключени няколко последователни допълнителни споразумения към договора за кредит от 03.07.2008 г., с които са констатирани просрочени задължения по договора от страна на кредитополучателя и са уговаряни облекчени условия за погасяване на кредита, като са подписвани и нови погасителни планове.

Установява се, че на

23.12.2016 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, ЕИК *********, прехвърля на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД всички свои вземания, произтичащи от договори за ипотечни кредити, както и от всички анекси към тези договори с длъжници, изброени в приложения към договора за цесия. От приложеното по делото извлечение в табличен вид се установява, че с горния договор са прехвърлени на ищеца и вземанията по процесния договор за кредит.

От приложената по делото нотариална покана се установява, че ответникът е уведомен за цесиите от пълномощник на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД на 19.03.2019 г. Със същата покана на ответника е съобщено, че поради неизпълнение на договорните му задължения за плащане на погасителните вноски по кредита, по-специално поради неиздължаване на вноската с падеж 10.10.2012 г., кредиторът обявява вземанията по договора за незабавно изискуеми. Приложени са преводни нареждания в уверение на това, че за изготвяне на поканата ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер 60 лв., за заверяването и връчването й е заплатил такси и разноски на нотариус в общ размер 147,60 лв.

Установява се от приетия по делото нотариален акт от 04.07.2008 г. (л.96 и сл.), че ответникът е учредил в полза на банката ипотека върху свои недвижими имоти, подробно описани в акта, за обезпечаване на вземанията по процесния договор за кредит. На 22.06.2018 г. вписването на ипотеката е подновено по молба на кредитора. Установява се, че за това са направени разноски за нотариална такса в размер 946,32 лв. и такса за вписване в размер 273,35 лв.

По настоящото дело е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че кредитът е изцяло усвоен на 14.07.2008 г., когато по сметка на длъжника е преведена сумата 463 149 шв.франка. Ответникът не е погасявал редовно вноските, поради което се е стигнало до сключване на допълнителни споразумения към договора. С тях дългът е преструктуриран, като към датата на исковата молба общата усвоена главница се равнява на сумата 523 973,29 шв.франка, платена е главница в размер 6 382,44 шв.франка, респективно дължима е остатъчна такава от 517 590,85 шв.франка. Последното извършено плащане по кредита датира от 29.09.2012 г. За периода от 10.05.2016 г. до 11.07.2016 г., включително, са падежирали такси за управление в размер 445,23 шв.франка, които не са платени от длъжника. На 11.11.2016 г. е падежирало задължението за плащане на такса за администриране на просрочен кредит над 181 дни в размер 19,26 шв.франка, като общият размер на претендираните и неплатени такси е 464,49 шв.франка. За периода от 29.07.2016 г. до 24.07.2018 г. са платени застрахователни премии в размер 160,74 шв.франка. (В тази насока са и приложените по делото преводни бордера в полза на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД.) Общият размер на разноските на ищеца за подновяване на договорна ипотека и връчване на нотариална покана до длъжника е 1 427,27 лв.

Прието е заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задача да изчисли остатъка от дълга по процесния договор без оглед клаузата на чл.6, ал.4, предвиждаща курсът продава на швейцарския франк към лева/евро да се определя към деня на плащането, а като се съобрази валутният курс към датата на усвояване на кредита. Според това заключение при съобразяване на горния курс, включително при всяко извършено от длъжника плащане, последният дължи главница в размер 498 287,81 шв.франка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на които ищецът е предоставил на същия, в качеството му на кредитополучател, сумата 463 149 шв.франка при договорени условия и срок, която последният се е задължил да върне по установения между тях начин – чрез месечни погасителни вноски. Уговорени са такси за обслужване на кредита. Уговорено е обезпечение чрез договорна ипотека, каквато е учредена.

Уговорено е ипотекираният имот да бъде застрахован от името и за сметка на длъжника, което няма спор, че е сторено, а и се установява от документите за плащане на застрахователни премии в полза на застрахователя и от счетоводната експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно изготвена и кредитира.

Няма спор, а това се установява и от приетата по делото счетоводна експертиза, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предостави кредитната сума и че кредитът е усвоен от кредитополучателя. С това е възникнало насрещното му задължение да върне кредита, като заплаща в срок предвидените в договора погасителни вноски. Между страните по делото няма спор, а това се установява и от експертизата, че считано от 29.09.2012 г. ответникът е преустановили плащанията по процесния договор за кредит, като към този момент кредитът не е бил изплатен. С това ответникът е изпаднал в забава, поради което е осъществена материалноправната предпоставка, предвидена в договора – чл.18, при която възниква правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.