Решение № 164 от 04.06.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 45/2024
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 04.06.2024
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.1 и 5 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.1 и 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Варна, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000045 по описа за 2024 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по обща въззивна жалба вх. №5390/21.12.2023г. по описа на РОС, на ищците Я.
Х. К., ЕГН **********, и Г. Н. К., ЕГН **********, двамата с адрес *****, подадена чрез общ пълномощник адвокат Р. М., САК, срещу решение №187 от 21.11.2023г. на Окръжен съд - Разград, постановено по гр.д. №51/2023г. по описа на РОС, в частта му, с която са отхвърлени частично като неоснователни предявените от всеки един от тях преки осъдителни искове по чл.432, ал.1, във вр. с чл.493, ал.1, т.1 и 5 КЗ за дължимите обезщетения за обезвреда на причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. Я. К., загинал при ПТП, настъпило на 02.03.2022г. на главен път 1-2 РусеВарна на км.25+ 760 в посока гр.Русе, по вина на водача на л.а. „ Ауди 80 ”, с рег. № ***** Е.А.У., застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище град София, за разликата над присъдените 160 000 лева на всеки един от тях до пълния претендиран размер от по 200 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.10.2022г. до окончателното им плащане.
1
Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, като изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на застрахователните обезщетения, дължими за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на увредените ищци в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.
Твърди се, че определените от съда обезщетения в размери от по 160 000 лв. са занижени, неотговарящи на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи. Обосновано е в тази връзка оплакване, че съдът не е отчел в нужната пълнота и не е оценил правилно съществени обстоятелства от значение за определянето на дължимите в случая обезщетения, за които са събрани нужните доказателства, установени са и със заключенията на вещото лице по СПЕ. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете в сочените във въззивната жалба размери.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът – въззиваема страна ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, чрез надлежно упълномощен представител адвокат М. И. Г., САК, е депозирал писмен отговор вх. № 407/24.01.2024 г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение, а първоинстанционно решение в обжалваните му от ищците части да бъде потвърдено като законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание страните не са взели участие.
Изразили са становища по същество в представени преди заседанието чрез пълномощници писмени молби. Претендират насрещно присъждане на разноски като пълномощникът на въззиваемия е конкретизирал разходите в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.41), а адвокатът на въззивниците е поискал присъждане на възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените главни искове е претендираното пряко право на ищците Я. Х. К., ЕГН **********, и Г. Н. К., ЕГН **********, двамата с адрес *****, като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя – 2 ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, седалище град София, обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син Д.Я.К., *****, б.ж. на гр. *****, починал вследствие на ПТП, настъпило на 02.03.2022г. на главен път I-2 Русе-Варна на км.25+ 760 в посока гр.Русе, по вина на водача на л.а. „ Ауди 80 ”, с рег. № ***** Е.А.У., о бхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №***** със срок на действие о т **** д о **** година. Претендираното от всеки един ищец обезщетение е в размер на 200 000 лева, като сумите се търсят ведно със законната лихва от 13.10.2022г. до окончателното им плащане.
За да уважи частично исковите претенци първоинстанционният съд е приел, че същите са доказани в своето основание, а по отношение на размера – до суми от по 160 000 лева за всеки един ищец, като е отхвърлено като недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия син на ищците. За основателна е приета и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава като е присъдена и законната лихва върху главниците, считано от 13.10.2022г. – датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на застрахователни претенции, до окончателното плащане.
В тези му осъдителни части постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това и като съобразява предметните предели на силата на присъдено нещо въззивният съд намира за установени виновното и противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водача на л.а. „Ауди 80 ”, с рег. № ***** Е.А.У., ЕГН **********, механизма, при който е настъпило пътнотранспортното произшествие, както и отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени на увредените от този деликт ищци.
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на 3 застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Единственият спорен въпрос, пренесен във въззивното производство, е относно справедливия, по смисъла на чл.52 ЗЗД, размер на дължимите обезщетения за възмездяване на причинените на ищците неимуществени вреди.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищците неимуществени вреди пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства, като са разпитани свидетели, за които няма данни за заинтересованост от изхода на спора. Доколкото не се констатира несъответствие между фактите, за които се свидетелства, и останалите доказателства, няма причина да се откаже кредитиране на дадени показания.
Така от разпита на свидетеля Е.К. (работил с ищеца) се установява промяната у Я. след загубата на сина му. Бащата се гордеел със своето дете, имали силна връзка, правели планове за семейството и рода. Промяната в ищеца се изразявала в това, че той загубил своята жизненост, често плачен.
Впечатленията си за едно сплотено и задружно семейство споделя и свидетелят Н.С. (съпруга на брата на ищцата Г.). От разказа ѝ става ясно, че родителите правели всичко възможно за техните деца, наложило се да работят в чужбина. След завършване на образованието си синът им Д. заминал при тях и също работел. След време се завърнал в България и си купил жилище в гр. Русе. Макар и от дистанция семейството останало сплотено и задружно. Родителите правели всичко за спокоен живот на тяхното дете, но и същевременно разчитали на него, защото за тях означавало много обстоятелството, че той е мъжка рожба, приемали го като естествено продължение на рода. След настъпването на печалното събитие светът на родителите се сринал, животът за тях изгубил стойност. За майката било непосилно да работи (година и половина прекарала в къщи), наложило се да посети психолог. Тя и съпругът ѝ приемали антидепресанти. Впечатленията си от това, че в семейството на ищците имало здрави устои се потвърждава и от разказа на свидетелите А.Д. и А.Т.. Свидетелите сочат за връзките между родителите и техните деца. Сестрата на Д. живеела от 2015 г. в Турция, а Д. не бил женен, помагал на родителите си, поради което те и възлагали надежди, че той ще се грижи за тях, когато имат нужда. След смъртта на сина им и двамата родителите приели ситуацията тежко, всеки по своему. Бащата 4 плачел, споделял, че му било трудно без сина му. Г. всяка седмица ходила на гробищата, получила задух, необходимо било посещение при лекар. Много тежко родителите преживели погребението на своя син.
Относно емоционалното състояние на родителите вследствие на преживяното от тях след настъпилото ПТП информация носи и допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-психологична експертиза. Вещото лице основава заключението си на събраните по делото доказателства, лични впечатления от пострадалите, както и от предоставени амбулаторни листи от специалист психиатър. Експертът е категоричен, че данните от психологическото изследване сочат, че след инцидента лицата са развили разстройство в адаптацията и реакция на тежък стрес. Това психично разстройство е от областта на граничната психиатрия, възниква като отговор към стресогенно събитие (внезапната загуба на сина им), явяващо се значима психотравма; налице са характеристики като персистиращото безспокойство, напрежение, подтиснато настроение, както и симптоми от невротичния регистър - колебания в съня, апетита, тонуса; на поведенческо ниво се наблюдава промяна в стила на контактуване, както и в стереотипите на живот. И при двамата освидетелствани към момента на изготвяне на експертизата се отчита все още наличие на лека депресия и чувства, свързани с преживяването на травмата от загубата на сина им. Това се обяснява от природата на връзката родител-дете, силната емоционална привързаност, която е имало между тях, както и с ценностите на субкултурата, в която сина се приема като основен наследник, натоварен с отговорността и грижата за възрастните. След преживения стрес от загубата и при двамата родители се задълбочават здравословните проблеми, водещи освен до физически неразположения и до промени в емоционалното състояние, което с типичните негативни симптоми вследствие на травмиращото събитие може да се причисли към хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма, нарушаваща адаптационните механизми на личността. Това състояние няма характеристиките на патологично, болестно състояние, но покрива критериите за наличие на тревожно-депресивно разстройство и е с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното функциониране. Вещото лице потвърждава, че ищците са потърсили помощ от специалист психиатър, който е изписал терапия, непосредствено след събитието и 5 месеците след него. След събитието се задълбочили проблемите с високото кръвно у Я., а Г. развива сънна апнея, което само по себе си е сериозно, животозастрашаващо заболяване. Налице са симптоми за затруднения в обичайното функциониране и при двете лица, особено при Г.. Двамата водят сравнително затворен начин на живот, който в комбинация с редица други неблагоприятни житейски факти (възрастта им, заболяванията, грижите за болен и възрастен родител, отдалеченото местоживеене на дъщеря им) минимизира позитивните преживявания и стеснява ресурсите на личността за справяне с негативните чувства. Към момента на изготвяне на заключението Г. К. приема все още назначената ѝ терапия, а съпругът ѝ Я. е спрял приема на предписаните таблетки предвид това, че се налага да работи. И двамата се възвръщат поетапно към обичайните дейности в ежедневието, както и към социално вграждане чрез трудова реализация. В проведеното съдебно заседание на 12.09.2023 г. пред първата инстанция експертът -психолог поддържа заключението си и пояснява, че симптомите и изписаното лечение за поставената от психиатъра диагноза разстройство на адаптацията в развитие трае от месец, два, три до шест месеца. Ако симптомите и оплакванията продължават повече от една година в развитие това разстройство преминава в тревожно депресивно разстройство. Минала е вече една година и при Я. и Г. няма такова разстройство. При ищците не се наблюдават трайни и персистиращи нарушения в социалната, семейната и здравословната сфера, видно от пътуванията на ищцата до Турция, където вижда дъщеря си, фактът, че нямат скорошни посещения при психиатър.