Определение № 260023 от 01.07.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 01.07.2020г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН

ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Н.

Шакирова въззивно частно гражданско дело № 1403 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Ц.А.Я. срещу Определение № 5203 от 13.04.2020г. по гр.д. № 17768/2019г. по описа на ВРС, XХХ-ти състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата й молба и прекратено образуваното въз основа на нея производство по предявените от нея срещу Ц.Х.А. искове.

В частната жалба са наведени оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на определението и постановяването му в нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Изложени са доводи, че в нарушение на чл. 2 от ГПК съдът не е съдействал на ищцата за изправяне нередовностите на исковата молба, както и не е изпълнил задължението си да предостави защита на нарушеното право и даде възможност на ищцата още една възможност да отстрани нередовностите на исковата молба. Нищожността на решението по в.гр.д. № 2007/2013г. по описа на ВОС, като неподписано, е наведено като евентуално основание, обосноваващо претенцията за невалидност на изпълнителното основание. Моли поради това обжалваното определение да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По аргумент от чл. 129, ал. 3, пр. последно от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на частната жалба.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Уточняващите бележки към частната жалба от 05.06.2020г., както и допълнителната такава от 17.06.2020г. са депозирани при заобикаляне на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което като недопустими не следва да се разглеждат. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Ц.А.Я. срещу Ц.Х.А. искове. В исковата и уточняващите молби ищцата навела следните фактически твърдения: от есента на 2011г., чрез имотна измама ответницата придобила три нейни недвижими имоти по организирани граждански дела № 16244/2011г. на ВРС и 2007/2013г. на ВОС и чрез умишлено въвеждане в заблуждение на съдебните органи се е снабдила с изпълнителен лист срещу нея за сумата от 5721 евро. Въз основа на същия инициирала срещу нея изп.д. № 1018/2014г. по описа на СИС при ВРС, в хода на което за сметка на вземането си закупила от проведени публични продани собствените на ищцата имоти №№ 000244, 000245 и 000246, находящи се в землището на с. Равна гора,

Община Аврен. Ответницата не е имала право да образува изпълнително производство срещу нея с издадения ИЛ, нито да бъде купувач по проведените по него публични продажби. Отправила искане за установяване на нарушеното й право с недобросъвестно процесуално поведение и действия на ответницата по тези дела и да се постанови връщане на придобитото чрез измама собственото нейно имущество.

Заявила, че оспорва изпълнителното основание по изп.д. № 1018/2014г., че такова липсва, поради което ответницата е привиден кредитор по проведените публични продажби и претендира установяване недействителността на последните – ответницата, като привиден кредитор не е имала право да наддава, а привидният кредитор дължи връщане на полученото без основание.

Изложила твърдения, че сумата по изпълнителния лист е била преведена от ответницата по нейна банкова сметка ***, ищцата да закупи имот в РБългария със средства на ответницата, поради нежеланието на последната да декларира доходи, реализирани в чужбина.

Така ищцата закупила недвижим имот на свое име в с. Болярци, за който декларирала, че е собствен на ответницата.

С Разпореждане от 13.11.2019г. ВРС оставил исковата молба без движение, с указания до ищцата да уточни дали претендира ревандикация на собствените имоти или обжалва действия на СИ по публична продан.

В уточняваща молба от 03.12.2020г. ищцата уточнила, че претендира ревандикация на собствените й недвижими имоти с доводи за недействителност на ПП, формално легитимираща ответницата като собственик на същите. Посочила, че предявеният иск е за премахване на последиците от изпълнителното производство, изпълнителното основание по което е получено чрез измама на съдебните органи. Уточнила, че не претендира незаконосъобразност на действията на СИ, а твърди недействителност на публичните продажби поради участие на ответницата, като лице без право да наддава. В същата молба посочила, че главният иск е за отмяна на публичната продан и за ревандикация на имотите, а в условията на евентуалност – за обявяване недействителността на всяка публична продан по цитираното изп.д.

С Разпореждане от 09.12.2019г., исковата молба е оставена без движение отново, като на ищцата са дадени подробни указания за отстраняване на нередовностите й, в т.ч. да индивидуализира имотите, да посочи цена на исковете, да представи доказателство за платена държавна такса и т.н.

Постъпила е уточняваща молба от

10.01.2019г. в аналогичен смисъл.

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 14.01.2020г. С УМ от 24.01.2020г. ищцата индивидуализирала недвижимите имоти, уточнила, че предявява единствено ревандикационни искове за всеки от имотите, а формулирала петитум за приемане за установено, че ответницата не е собственик на същите, както и за осъждането й да върне на ищцата имотите.

Посочила е цена на исковете.

С Разпореждане от 28.01.2020г. на ищцата е указано да посочи придобивното основание, на което твърди да е придобила правото на собственост върху всеки от имотите; твърди ли, че тя владее имотите понастоящем, както и да презицира петитума на ИМ.

С Уточняваща молба ищцата въвела като основание на иска твърдение за неоснователно обогатяване. С допълнителна молба от 07.02.2020г. ищцата заявила, че оттегля предявения ревандикационен петитум. Посочила, че предявява отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственик на придобитите от нея от ПП недвижими имоти. В условията на обективно съединяване уточнила, че предявява иск за установяване нищожността на съдебно решение по гр.д. № 2007/2013г. по описа на ВОС, с искане да се обезсили издадения въз основа на същото изпълнителен лист, съпроводено от пространно развитие на доводи за порочността на решението.

Последвало е ново разпореждане за без движение, нова уточняваща молба, допълнение към нея. Съгласно последната ищцата оттеглила самостоятелния иск за нищожност на съдебното решение и формулира петитум за отричане правата на ответницата и осъждането й да върне на ищцата получените от публичните продани имоти и за отмяна на постановленията за възлагане.

С обжалваното определение, ВРС върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Определението е правилно и не страда от сочените в жалбата пороци.

Съгласно чл. 129, ал. 1 от ГПК съдът проверява редовността на исковата молба. Когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности

/ал. 2/. Съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба, заедно с приложенията се връща.

Проверката на исковата молба е уредена възможност за констатиране и отстраняване на допуснати нередовности на същата. Констатацията на съда относно допуснатите нередовности следва да е пълна, конкретна и изчерпателна. Тази проверка не е уредена като безконечен процес между ищеца и съда, а като еднократна проверка с последица връщане на исковата молба при неотстраняване в срок. Неоснователни поради това са възраженията на жалбоподателката, касаещи задължението на съда, да обездвижи още веднъж исковата молба и да даде още една възможност на ищцата да изпълни указанията.

В конкретния случай, независимо от пространното изложение в исковата и всяка следваща уточняваща молба, исковата молба е останала нередовна. В нея липсва надлежно изложение на обстоятелствената част, както и адекватен на нея петитум на исковата молба. В първото разпореждане, дадените от съда указания за отстраняване на нередовности са били неконкретни, неизчерпателни и подвеждащи. Последното е довело до петкратно оставяне на исковата молба без движение, каквато не е целта на проверката по чл. 129 от ГПК. Вследствие на това ищцата предявила петитуми на иск за нарушено право, на отрицателен установителен и ревандикационен иск, иск за установяване нищожност на съдебно решение и отмяна на постановление за възлагане, като оттегляла част от тях и добавяла нови. При това положение, безспорно указанията относими към формулиране на единна и ясна обстоятелствена част и петитум на исковата молба не са били изпълнени своевременно. Допускането на възможността една искова молба да се оставя без движение до безкрайност, а ищецът чрез уточняващи молби за отстраняване нередовности на исковата молба да добавя неограничено нови твърдения и искания, би означавало безкрайно развитие на процеса по проверка на исковата молба. Подобен подход граничи с нарушение, както на принципа на чл. 3 от ГПК, така и основните начала на законност, служебно начало и равенство на страните.

В заключение, в случая не е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц.А.Я. срещу Определение № 5203 от 13.04.2020г. по гр.д. № 17768/2019г. по описа на ВРС, XХХ-ти състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата й молба и прекратено образуваното въз основа на нея производство по предявените от нея срещу Ц.Х.А. искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от жалбоподателя на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.