Определение № 16426 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16426 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20261110108840 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***************” ЕАД срещу Г. Н. У., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Вземанията на ищеца са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2025 г., издадена по ч. гр. д. № ****** по описа за 2025 г. на ***********, **************. С определение № 319 от 09.02.2026 г. заповедният съд е приел възражението на длъжницата по чл. 414а ГПК за част от претендираните суми, а за останалата част, която е счел, че не е погасена чрез плащане, е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, които са били изпълнени.

Съдът, сезиран с установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, на общо основание дължи преценка на неговата допустимост. А правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване, сред които е и подадено в срок възражение от длъжника. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение от длъжника по чл.

414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (вж. т. 10.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че за всички суми, които са признати от длъжницата и за които се твърди плащане, извършено в срока по чл. 412, т. 8 ГПК за доброволно изпълнение, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск. Това са: сумата в размер на 30,62 лева, представляваща част от претендираната главница за топлинна енергия, сумата в размер на 15,82 лева, представляваща част от мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия, и сумата в 1 размер на 72,10 лева, представляваща главница за дялово разпределение. За тези суми заповедният съд е следвало да разгледа подаденото възражение по чл. 414а ГПК и да се произнесе по него. Какво трябва да бъде това „произнасяне“ по своето естество и характер не е казано в разпоредбата, а съдебната практика е разнопосочна. Настоящият съдебен състав намира, че за да бъде отговорено правилно на този въпрос, водеща трябва да бъде целта на заповедното производство, а тя е да се повери дали претендираното вземане е спорно и ако не е, заповедта за изпълнение да влезе в сила и заявителят-кредитор да се снабди с изпълнителен лист за присъдените суми. Разпоредбата на чл. 414а ГПК, като част от уредбата на заповедното производство, също е подчинена на тази цел – ако длъжникът е изпълнил точно задълженията си по издадената заповед за изпълнение, то кредиторът не би имал правен интерес да получи изпълнителен лист за принудителното им събиране. В този случай, изхождайки от представените писмени доказателства и от съвпадащите твърдения на двете страни, съдът трябва да постанови диспозитив, с който да остави без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в подаденото заявление. Ако бъде установено, че плащане няма и подаденото възражение по чл. 414а ГПК е неоснователно, тогава съдът трябва да разпореди издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на заявителя суми, за които заповедта за изпълнение е влязла в сила, включително за разноските. И в двата случая именно този акт на съда ще подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 407 ГПК (вж. Определение № 4204 от 07.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2080/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, II състав, Определение № 68 от 08.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2414/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, IV състав). В никоя хипотеза обаче заповедният съд не може да дава указания за иск за суми, които са изрично признати от длъжника, тъй като в тази си част издадената заповед за изпълнение е влязла в сила. Подобни указания са безпредметни и единствено ще натоварят длъжника с допълнителни разноски, за които същият не е дал повод. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че за посочените по-горе суми за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск и в тази си част производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Единственото вземане, предмет на настоящото производство, по което реално има депозирано възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжницата, е за сумата в размер на 355,82 лева, представляваща главница за топлинна енергия за част от процесния период, а именно от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., за която се твърди, че е недължима, тъй като била заплатена още преди образуване на заповедното дело, а именно на 24.09.2024 г. В тази си част настоящото производство следва да продължи.

Воден от горното и на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8840 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, В ЧАСТТА за сумата в размер на 2

30,62 лева, представляваща част от претендираната главница за топлинна енергия, за сумата в размер на 15,82 лева, представляваща част от мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия, и за сумата в размер на 72,10 лева, представляваща главница за дялово разпределение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на ищеца да се връчи препис от настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3