Решение № 2803 от 18.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2803 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.нка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от И.нка И. Въззивно гражданско дело № 20211100512438 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20155906 от 12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 57627/2020 г., по описа на СРС, ІІI ГО, 138 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че В. Х. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж .к. ****, с абонатен № 248894, сумата от 1 145, 88 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., сумата от 258, 44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 14.07.2020 г, както и сумата от 16, 04 лв., представляваща стойност на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.07.2020 г. до окончателното плащане. Искът за заплащане на мораторна лихва върху дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. – 14.07.2020 г. в размер на 3, 93 лв. е отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 569, 93 лв., сторени разноски в исковото производството, както и сумата от 78, 27 лв. – разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника В. Х. М..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди, че в жилищния блок, в който се намира топлоснабдения имот, няма 1 топлозахранване от 2006 г., а в имота няма отоплителни тела. Потребявана е единствено топла вода. Счита, че издадените от ищеца фактури, са в прекомерни размери, надхвърлящи възможностите на отоплителните тела в имота. При липса на представени документи за извършвано дялово разпределение не може да се установи реално дължимата сума за топлинна енергия. Счита, че изготвената съдебно - счетоводна експертиза е бланкетна, неточна и неясна. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. С молба от 28.09.2022 г. моли съда да потвърди същото, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 81, находящ се в гр.

София, община Слатина, ж. к. ****, аб. № 248894, като му дължи сумата от общо 1 669, 21 лв., от която: 1 424, 29 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., сумата от 258, 44 лв. – законната лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 14.07.2020 г., сумата от 16, 04 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода м.03.2017 г. – м.04.2018 г. и сумата от 3, 93 лв. законна лихва за забава върху нея за периода 01.05.2017 г. – 14.07.2020 г. Във връзка с подадено на 30.07.2020 г. заявление, по ч. гр. д. № 34312/2020 г. на СРС, 138 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

С постъпилият в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между него и ищеца са налице облигационни правоотношения, но твърди, че процесният имот е със спряно топлоснабдяване. Оспорва воденото от ищеца счетоводство, като счита, че претендираните суми за посочените периоди не съответстват на действително доставяните количества топлинна енергия.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

2

На 30.07.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Х. М., за сумата от 1 145, 88 лв. – главница и 258,4 4 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 14.07.2020 г., както и за сумата от 16, 04 лв. – главница и 3, 93 лв. - мораторна лихва за периода 01.05.2017 г. – 14.07.2020 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи сумите за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с абонатен № 248894.

Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия в периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. сумата от 1 145, 88 лв.

– главница и 258, 44 лв. –лихва за периода 15.09.2017 г. – 14.07.2020 г., а за дялово разпределение – 16, 04 лв. – главница за периода м.03.2017 м.04.2018 г. и 3, 93 лв. - мораторна лихва за периода 01.05.2017 г. – 14.07.2020 г. Претендира сторените в производството разноски в размер на 28,49 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 18.08.2020 г. по ч. гр. д. № 34312/2020 г. по описа на СРС, 138 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 28, 49 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражения от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 165, том IV, рег. № 3731, дело №689/2003 г., на 03.07.2003 г., Р.И.К. и В.Ц.К. са продали на Л.И.Л. – М.а апартамент 81, находящ се в гр. София, ж. к. ****.

По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 96, том II, дело № 4644/2003 г., на 16.12.2003 г. Л.И.Л. – М.а, като собственик на процесния имот и В. Х. М., са учредили договорна ипотека в полза на „Българска пощенска банка” АД върху апартамент 81, находящ се в гр. София, ж. к. ****.

От представено по делото удостоверение за наследници, издадено от район „Младост”, гр. София, се установява, че Л.И.Л. – М.а е починала на 29.01.2006 г. и неин единствен наследник по закон е В. Х. М. – син.

По делото са ангажирани постановления за налагане на възбрана от 15.12.2008 г. по изп. дело № 20087910400157 по описа на ЧСИ Т.В.-Н. и от 08.06.2009 г. по изп. дело № 20097880400134 по описа на ЧСИ М.К. върху процесния имот, собственост В. Х. М., на основание наследство по закон в полза на трети за спора лица.

Видно протокол от проведеното на 03.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София ж. к. ****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 11.09.2002 г. е сключен договор № 307 между „Т.С.“ ЕООД и 3 етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. ****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № Д-О-67/03.06.2020 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. Д.С. по изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че през процесния период дяловото разпределение е извършвано от фирмата за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършено от топлопреносното дружество на база прогнозни стойности с годишно изравняване. Отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция става по топломер. Отчетената енергия след приспадане на технологичните разходи е разпределяна между потребителите в съответствие с нормативните изисквания. Количеството топлинна енергия за отопление се получава като разлика между общото количество топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи, и количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от фирмата за дялово разпределение съобразно нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т. нар.

„терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на месеца. Същият съгласно законовите изисквания е преминал през необходимите метеорологични проверки на всеки две години в лицензирана метеорологична лаборатория, съответно на 21.01.2015 г., 17.02.2017 г. и на 15.02.2019 г. Вещото лице е констатирало, че отоплителните тела в процесния имот са били демонтирани, поради което топлинна енергия за отоплението му не е начислявана. Такава е начислявана за щранг-лирата в банята, за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. Топлата вода е начислявана на база 1 брой потребител по 140 л/ден за един човек, тъй като липсвал узаконен водомер за топла вода. Съгласно заключението общо фактурираната по прогнозни данни сума за топлинна енергия за периода е 1 294, 14 лв., а след изготвяне на изравнителните сметки от фирмата за дялово разпределение е установена сума за получаване в размер на (–) 129, 29 лв.

Така размерът на дължимата сума за потребена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м. 04.2018 г. възлиза на сумата от 1 164, 90 лв.

Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза, 4 изготвена от вещото лице Ю.Н.. От експертното заключение се установява, че няма данни за извършени плащания за покрИ.не на начислените суми за исковия период. С изравнителните сметки е установена сума за връщане в размер на -129, 28 лв. Дължимата сума за топлинна енергия възлиза на сумата от 1 145, 88 лв., а за дялово разпределение е в размер на 16, 04 лв.