Определение № 747 от 21.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. Пазарджик, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500783 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба вх. № 21159/28.07.2025 г. чрез адв. М. М. като пълномощник на ищцата Й. К. против Определение № 2237/ 16.07.2025 г. постановено по гр.д.№ 5211/2024 г. по описа на ПзРС , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 701/09.06.2025 г. по същото дело в частта за разноските.

Поддържа, че съдът неправилно не е приложил актуалната съдебна практика и поспециално Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела № С-224/19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз, определение № 366/16.08.2022 г. по т.д. № 1085/2022 г. по описа на ВКС І ТО , определение № 262 / 11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС І т.о. Позовава се и на съдебна практика, според която не се допуска правна уредба , която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са присъдени вследствие установяване нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка , която може да възпре потребителя да реализира правата си по Директива 93/13 . Поддържа , че даденото разрешение на основание чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо, че е постановено по преюдициално запитване. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като не се присъжда възнаграждение за представителя на насрещната страна.

Ответната страна „ Моят кредит „ ЕООД е подала отговор, в който поддържа , че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че процесния случай не попада в приложното поле на практиката на СЕС и в случай, че жалбата бъде уважена , ще се стигне до несправедливост и лишаване на ответното дружество от гарантирани от закона правила и нарушаване на принципите на гражданския процес.

1

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба подадена от адв. Д. М. като пълномощник на ищцата Й. С. К. против „Моят Кредит “ ЕООД с искане съдът да приеме на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД , във връзка с чл. 22 ЗПК и чл. 11 и чл. 19 ЗПК за нищожен договор за кредит № 104366/05.07.2024 г. / впоследствие уточнен като № 104355/05.07.2024 г. / случен между ищцата и ответното дружество и при условията на евентуалност да приеме за нищожна клаузата на чл. 12 ал.4 от договора на основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал.1 ЗПК, както и ответникът да бъде осъден да върне на ищцата сумата в размер на 364,50 лв. на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД недължимо платена по недействителен договор, при евентуалност платена по недействителна клауза от договора , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С Решение № 701/09.06.2025 г. главните искове - за нищожност на договор и евентуален за нищожност на клаузата на чл. 12 ал.4 от договора за кредит – са били отхвърлени от съда като неоснователни. Уважен е иска за присъждане на сумата в размер на 159,40 лв. недължимо платена по договора за заем. Със същото решение съобразно изхода от спора съдът е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение - сумата в размер от 350,80 лв. За да отхвърли исковете съдът е приел, че е налице валидно сключен потребителски договор, в който обаче посочената от ищеца клауза на чл. 12 ал.4 от договора не съдържа неравноправни уговорки , доколкото не касае твърдяното задължение за заплащане на неустойка. Уваженият иск също не е основал на неравноправност, но съдът е изходил, че не са налице доказателства , ищцата да е поела задължение за заплащане на присъдената сума, поради което тя се явява недължимо платена на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД.

С обжалваното определение съдът е приел, че посочената от молителя практика на СЕС и на ВКС касае случаи , в които съдът е установил наличието на неравноправни клаузи в потребителски договор, какъвто настоящия случай не е , поради което и не попада в приложното поле на посочената по-горе съдебна практика.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. В настоящия случай се касае за искове с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД , като в исковата молба ищцовата страна се е позовала на нервноправност на клаузата на чл.

12 ал.4 от сключен между страните потребителски договор. Възнаграждението за процесуално представителство на ответната страна следва да бъде определено с оглед отхвърлените искове. Касае се за претенция за недействителност на целия договор,евентуално на негова клауза поради неравноправност, но тези искови претенции са били изцяло отхвърлени. Освен това уважения иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , също не е поради установени от съда неравноправни клаузи, а поради констатирано плащане в повече, което не се основава на някоя от клаузите по договора. Поради изложеното правилно съдът е определил разноските в полза на ответната страна , тъй като процесния 2 случай макар да има за предмет потребителски договор - не попада в посочената и приложима на основание чл. 633 ГПК съдебна практика на СЕС и на ВКС, понеже съдът не само , че не е установил неравноправност , но и е отхвърли предявените на това основание искове, а присъдената с решението сума , също не е на основание наличието на неравноправна клауза.

Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2237/ 16.07.2025 г. постановено по гр.д. № 5211/2024 г. по описа на ПзРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. Пазарджик, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500783 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба вх. № 21159/28.07.2025 г. чрез адв. М. М. като пълномощник на ищцата Й. К. против Определение № 2237/ 16.07.2025 г. постановено по гр.д.№ 5211/2024 г. по описа на ПзРС , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 701/09.06.2025 г. по същото дело в частта за разноските.

Поддържа, че съдът неправилно не е приложил актуалната съдебна практика и поспециално Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела № С-224/19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз, определение № 366/16.08.2022 г. по т.д. № 1085/2022 г. по описа на ВКС І ТО , определение № 262 / 11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС І т.о. Позовава се и на съдебна практика, според която не се допуска правна уредба , която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са присъдени вследствие установяване нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка , която може да възпре потребителя да реализира правата си по Директива 93/13 . Поддържа , че даденото разрешение на основание чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо, че е постановено по преюдициално запитване. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като не се присъжда възнаграждение за представителя на насрещната страна.

Ответната страна „ Моят кредит „ ЕООД е подала отговор, в който поддържа , че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че процесния случай не попада в приложното поле на практиката на СЕС и в случай, че жалбата бъде уважена , ще се стигне до несправедливост и лишаване на ответното дружество от гарантирани от закона правила и нарушаване на принципите на гражданския процес.

1

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба подадена от адв. Д. М. като пълномощник на ищцата Й. С. К. против „Моят Кредит “ ЕООД с искане съдът да приеме на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД , във връзка с чл. 22 ЗПК и чл. 11 и чл. 19 ЗПК за нищожен договор за кредит № 104366/05.07.2024 г. / впоследствие уточнен като № 104355/05.07.2024 г. / случен между ищцата и ответното дружество и при условията на евентуалност да приеме за нищожна клаузата на чл. 12 ал.4 от договора на основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал.1 ЗПК, както и ответникът да бъде осъден да върне на ищцата сумата в размер на 364,50 лв. на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД недължимо платена по недействителен договор, при евентуалност платена по недействителна клауза от договора , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С Решение № 701/09.06.2025 г. главните искове - за нищожност на договор и евентуален за нищожност на клаузата на чл. 12 ал.4 от договора за кредит – са били отхвърлени от съда като неоснователни. Уважен е иска за присъждане на сумата в размер на 159,40 лв. недължимо платена по договора за заем. Със същото решение съобразно изхода от спора съдът е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение - сумата в размер от 350,80 лв. За да отхвърли исковете съдът е приел, че е налице валидно сключен потребителски договор, в който обаче посочената от ищеца клауза на чл. 12 ал.4 от договора не съдържа неравноправни уговорки , доколкото не касае твърдяното задължение за заплащане на неустойка. Уваженият иск също не е основал на неравноправност, но съдът е изходил, че не са налице доказателства , ищцата да е поела задължение за заплащане на присъдената сума, поради което тя се явява недължимо платена на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД.

С обжалваното определение съдът е приел, че посочената от молителя практика на СЕС и на ВКС касае случаи , в които съдът е установил наличието на неравноправни клаузи в потребителски договор, какъвто настоящия случай не е , поради което и не попада в приложното поле на посочената по-горе съдебна практика.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. В настоящия случай се касае за искове с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД , като в исковата молба ищцовата страна се е позовала на нервноправност на клаузата на чл.

12 ал.4 от сключен между страните потребителски договор. Възнаграждението за процесуално представителство на ответната страна следва да бъде определено с оглед отхвърлените искове. Касае се за претенция за недействителност на целия договор,евентуално на негова клауза поради неравноправност, но тези искови претенции са били изцяло отхвърлени. Освен това уважения иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , също не е поради установени от съда неравноправни клаузи, а поради констатирано плащане в повече, което не се основава на някоя от клаузите по договора. Поради изложеното правилно съдът е определил разноските в полза на ответната страна , тъй като процесния 2 случай макар да има за предмет потребителски договор - не попада в посочената и приложима на основание чл. 633 ГПК съдебна практика на СЕС и на ВКС, понеже съдът не само , че не е установил неравноправност , но и е отхвърли предявените на това основание искове, а присъдената с решението сума , също не е на основание наличието на неравноправна клауза.

Разпечатката съдържа 47 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ec82eee-f4e3-443e-9431-ebc95994a8de