Решение № 3700 от 08.10.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3700 гр. Варна, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20263110105071 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Производството е образувано по молба, подадена от Н. П. П., действащ чрез своята майка и законен представител А. Н. Н., ЕГН **********, адрес: г.

В., местност „Б. – с.“, парцел *** и от А. Н. Н., ЕГН **********, адрес: г. В., местност „Б. – с.“, парцел *** срещу П. И. П., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. „В. В.“ бл.**, вх.**, ет.**, ап.** с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН

В молбата за налагане на мерки за защита се излага, че с ответника са се намира във фактическо съжителство като по време на същото е родено и детето им Н. П.. Посочено е, че след раздялата им, отношенията им във връзка с отглеждането на детето са регламентирани с влязло в сила решение по гр.д.

№ 163/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна. Стремяла се е да поддържат хармонични отношения, но вече пет години след раздялата им ответникът не се е променил като ругатните, обидите и психическото насилие са част от ежедневието. Посочва, че срещу него има издадени заповеди за защита от домашно насилие, но същият не се съобразява с тях и непрестанно ги нарушава. По взаимна договорка между страните е постигнато съгласие бащата да вземе детето от 07.07.2026 г., за да го заведе на лагер в исторически парк Н. Р.. Твърди, че осъществява връзка с детето през приложението Вайбър.

Заявява, че Н. й споделил, че е тормозен от другите деца, с които са в лагера, но бащата му не оказал съдействие, а го заплашил, че ще го набие. Посочва, че посегателствата на детето от страна на бащата са ежедневие. На 11.07.2026 г.

1 детето е оставено само в юртата, в която е настанен като бащата е заминал за Бургас и му заявил, че ще се върне на сутринта. Детето изпитвало страх да стои само, а тоалетната била извън юртата. Друг възрастен, с когото били заедно отказал да се погрижи за детето. Същото сторил и самия баща като при разговора с майката я обиждал и нападал, и дори заплашвал с убийство и побой. Подала е сигнал да полицията, а детето й заявило, че баща му е наредил да си изключи телефона и повече да не се чува с нея. Отказал на майка си да дойде да го вземе, тъй като се страхувал да не бъде набит от баща си, а и да не се случи нещо лошо на майката. Говорили са до късно, докато на детето не му се доспало. Подала сигнал на Националния телефон за деца, от където й заявили, че тя трябвало да отиде да вземе детето. На 12.07.2026 г. се е обадила на бащата, тъй като телефона на детето е бил изключен и той я обиждал като я нарекъл „пачавра“, „курва“, „боклук“, „мъртва мърша“, заплашил, че повече няма да види и чуе детето, ще го остави сирак след като дойде в магазина й я пребие. Подала е жалба в Четвърто РУ, където служителите се свързали със служители на РУ – Провадия. С последните отишли до Историческия парк и до къмпинга, където се намирали юртите, но установили, че бащата и детето ги няма. На 13.07.2026 г. е подала сигнал до „Агенция закрила на детето“, където пред служители – Й. Ш. и нейна колежка, по време на телефонен разговор с П., пуснат на високоговорител, й било заявено, че Н. не иска повече да се чува с нея и да му е майка, а при последващ разговор, я заплашил, че повече няма да види детето си и ще смени телефонния си номер и ще вземе Н. в Германия и никога повече няма да го види. Подала е декларация пред Гранична полиция, по реда на чл. 127б СК.

Изпитва страх за детето си, с което няма връзка. Моли за уважаване на молбата.

Ответната страна, по реда на чл. 143 от ГПК, в първото по делото съдебно заседание заявява, че оспорва изцяло молбата за защита от домашно насилие, като се счита, че целта на производството е лишаване на бащата от възможността му да упражнява режим на лични отношения с детето.

От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:

Депозирана е декларация по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която са декларирани от страна на молителката твърдените актове на насилие, извършени спрямо нея и детето Н. П. П..

Приета по делото като писмено доказателство е нотариално заверена декларация, с рег. № ***** от 13.07.2026 г. на нотариус с рег. № *** на НК, от която се установява, че А. Н. Н., ЕГН ********** не е съгласна Н. П. П., ЕГН ********** да напуска територията на Република България, включително и с бащата П. И. П., ЕГН **********.

Налице и депозирана молба до летище Варна, от 13.07.2026 г., от страна на А. Н. Н., ЕГН **********, с което оттегля изричното си съгласие детето Н.

П. П., ЕГН ********** да напуска територията на Република България с 2 бащата П. И. П., ЕГН ********** или с друго лице, без нейно съгласие.

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ******/07.05.2019 г. от Община Варна, се установява, че родители на Н. П. П. са А. Н. Н. и П. И. П..

Приета по делото е кореспонденция между А. Н. и детето Н. П. П., от която се установява, че на 20 –ти срещу 21-ви юни Н. не спи, въпреки че е към полунощ, а на 04.06, че е гладен, но баща му не му е приготвил вечеря, което се развива към 20.00 часа.

От решение № 803/07.07.2021 г. по гр.д. № 9163/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна се установява, че е утвърдено споразумение между А. Н. Н. и П. И. П. като родителските права, по отношение на роденото по време на фактическото им съжителство дете Н. П. П. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. За летния период, в утвърденото споразумение е уговорено, че бащата ще е с детето 20 дни през лятото, разделени по 10 дни на месец, предварително уговорени между родителите, с преспиване, като майката си запазва правото да се вижда с детето през дните, когато то ще бъде при своя баща, а в случай, че не бъде постигнато съгласие за времето на контакта между бащата и детето, то бащата ще може да вземе детето при себе си от 01.06. до 10.06., от 10.07. до 20.07. всякога за времето от 10 часа сутринта на първия ден до 18.00 часа на последния ден, когато бащата ще вземе детето от дома на майката и ще го връща обратно до дома на майката.

По отношение на А. Н. и детето Н. П. са наложени мерки за защита като бащата П. И. П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и му е забранено да приближава на по - малко от 200 метра Н. П. П., ЕГН ********** и от А. Н. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: г. В., местност „Б. – с.“, парцел ***, както и следните адреси – град В. , местност Б.

– с., парцел **** /адрес на който живеят/; град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** /постоянен адрес/; град В., кв. А., ул. „Г.С“ № ** /детска градина на детето Н. П./ и град В., местност Т., район П., ул. „Арх. М. Й.“ № ** /местоработата на А. Н./ за срок от 9 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 22.05.2024 г.; П. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В., жк „Вл.В.“, бл. /**, вх. **, ет. **, ап. **, видно от заповед за незабавна защита № 97/22.05.2024 г. по гр.д. № 6187/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна.

Мярка за защита по отношение на А. Н. и детето Н. П. е наложена и със заповед от 12.05.2023 г. по гр.д. № 3944/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна.

От справката, изготвена от Районен съд – град Варна се установява, че между същите страни има водени две предходни съдебни производства по гр.д. № 3944/2023 г. и по гр.д. № 6187/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна като и по двете са постановени решения, с които са издадени заповеди за защита от домашно насилие в полза на настоящите молители срещу П. П..

3

Решението по гр.д. № 6187/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна е потвърдено с решение по гр.д. № 1876/2024 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.

От справката за съдимост на П. И. П., издадена от Районен съд – град Варна, се установява, че същият е осъждан за нанасяне на телесна повреда, за отнемане на МПС, както и за отнемане на чужди движими вещи. От бюлетина за съдимост се установява, че последното осъждане е през 2016 г.

Приет по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, от който е видно, че П. посочва, че по време на режим на лични отношения майката постоянно звъни на детето като не отрича, че е казал, че Н. не иска да говори с нея и да я вижда, както и че ще заминат за чужбина и повече няма да ги види.

Грижите за детето се осъществяват от майката, с помощта на бабата по майчина линия. При индивидуалния разговор проведен с детето са констатирани кратки отговори на задаваните въпроси като за вечерта, когато е бил в Н. Р. разказва, че баща му е казал да си изключи телефона, за да не разбере майка му, че остава сам. На следващия ден, баща му дошъл и го взел като отишли в апартамента му и там му казал, че детето го е предало и му заявил „изчезвай оттатък“. Няколко дни са били в дома на баща му като в последствие заминава за село К. на почивка. Детето е споделило, че бащата е отказал да съобщи на полицията къде се намират. Н. е заявил също, че в един от разговорите, баща му е заявил на майка му, че ще заведе Н. в Германия, на което детето не е повярвало, но майка му е повярвала. Констатирано е от страна на социалните работници, че не е осъществено физическо насилие над детето. Влошените отношения между родителите създават психически дискомфорт на детето, което се отразява негативно на емоционалното му развитие. Присъствието на детето по време на вербални обиди или саморазправа между родителите, поставя същото в положение на жертва като се има предвид крехката му възраст, в която се оформят представите му за семейни взаимоотношения и модел на поведение.

Приета по делото е оценка на психологично състояние на Н. П. П., изготвено на 09.08.2026 г., от клиничен психолог Р. Г., от която се установява, че детето споделя, че е останал сам в юрта № 14 като след разговор с двамата родители, последните са се скарали и са го обвинили, че той е направил скандала. Заявил е и че на следващия ден, по телефона, родителите му отново са се скарали като баща му е крещял на майка му със силен глас и споделя, че баща му го е удрял по таза, ушите и рамото и че му е казал, че го е предал и че той е виновен и че няма да види майка си, тъй като ще е в Германия.

Констатирано, от страна на психолога е, че детето живее в тежък родителски конфликт като е налице преживяно или наблюдавано насилие и му е вменена вина и оказан натиск от страна на бащата, върху него. Н. е свидетел и на вербални заплахи от страна на баща му спрямо майка му, което създава усещане за несигурност и раздяла с майката. Детето изпитва амбивалентни чувства към баща си, поради което е в състояние на емоционално разцепление – изпитва обич и тъга към него, но и има страх от неговата непредсказуема 4 агресия. Описаната от детето агресия спрямо него, от страна на бащата, представлява сериозен риск за здравето и емоционалното му развитие.

От показанията на свидетелката Й. Д. Ш. се установява, че работи в ДСП – Варна като социален работник и на 13.07.2026 г. е била дежурен социален работник като при започване на работния ден е посетена от Н., тъй като е искала да подаде сигнал за детето си, което не е чувала. Установява се, че докато е подавала сигнала, телефонът й иззвънял и Н. споделила, че е бащата на детето и тя го пуснала на високоговорител. От твърденията й се установява, че мъжки глас е казал, че няма да чуе и види детето повече и ще заминат за Германия. Установява се, че Н. се е разстроила, разтревожила и силно се е притеснила като се е разплакала и дори са й давали вода да се успокои. Уточнява, че Н. е споделила, че детето е в режим на лични отношения с бащата, но не е казала кога за последно го е чула. Не е чула детето да се намесва в разговора.

Като свидетел е разпитана и бабата на Н. П. – Н. Н. З., майка на А. Н..

Посочва, че на 11.07.2026 г., вечерта към 21 часа, дъщеря й се обадила на Н. като разговорът се провел на високоговорител, тъй като тя искала да чуе Н..