Решение № 579 от 06.07.2020, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Град Добрич, 06.07.2020 година

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА при участието на секретар

Геновева Димитрова разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 3667 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на К.П.К. ЕГН **********,***, с която против Областна дирекция на МВР – град Добрич, ЕИК *********, град Добрич, ул. „М. Горки” № 12, са предявени (след допуснато изменение на иска) следните обективно кумулативно съединени искове:

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1761,89 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 09.10.2016г. до 09.10.2019г.;

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 232,87 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 09.10.2016г. до 09.10.2019г.

Претендира се законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Направено е искане за присъждане на разноски.

Претендираните права се основават на следните обстоятелства:

Ищецът е служител на ОД на МВР - Д. В периода от 09.10.2016г. до 09.10.2019г. е заемал длъжността „***“ и „***“ - ***, група „ООР“ в РУ – Т. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От месец 09.2016г. са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Добрич и графици от съответния Началник РУ за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период (съгласно Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице е празнота в нормативната уредба на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба са посочени дните положен нощен труд през процесния период и е описан начинът, по който ищецът е формирал претенцията си за възнаграждение за извънреден труд следствие превръщането на часовете нощен труд в дневен и претенцията си за обезщетение за забава до датата на предявяване на исковете.

Противопоставените от ответника възражения се основават на следните обстоятелства:

През процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.

2 и т. З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.

ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По отношение на държавни служители - полицейски органи е неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.

Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.

В чл. 187, ал. З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. Съгласно ал. 5 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Но извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Тъй като за ищеца е установено сумарно отчитане на работното време, той следва да докаже, че е изработил за съответния отчетен период повече от нормативно установеното работно време. Само в този случай за преобразувания труд от нощен в дневен може да се претендира за зачитането му за извънреден труд и съответно за заплащането му. Всеки положен от ищеца час труд своевременно му е заплащан, което се доказва от приложените платежни бележки. Установява се от графиците за дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд.

Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1.

В такъв случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

Ответникът счита, че за периода 09.10.2016г. - 11.10.2016г. искът е недопустим, поради настъпила давност, а за периода 12.10.2016г. - 09.10.2019г. искът е неоснователен и недоказан. Ответникът навежда и довода, че ищецът не може да претендира едновременно заплащане на допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час и на такова за извънреден труд за същите часове.

Счита, че трудът, положен между

22.00-6.00ч., следва да бъде отчитан само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да се трансформира в дневен и да се претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд.

С отговора се претендира юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. При изменението на исковете чрез тяхното частично оттегляне ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че през процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР - Добрич, както и, че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. З от ЗМВР.

По делото са приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и ищеца, през исковия период.

Въз основа съставените от ответника отчетни форми назначеното по делото вещо лице е дало заключение, неоспорено от страните, според което ищецът е полагал труд при сменен режим и сумирано изчисляване на работното време през целия исков период.

Положил е нощен труд общо 1778 часа, представени по тримесечие. Установено е, че при сумираното отчитане на работното време през тримесечните периоди в рамките на процесния работодателят не е извършвал преобразуване на часовете нощен труд в дневни. На ищеца е заплатена сумата от 3203,32 лева за положените от него действително отработени (без превръщане на часовете нощен труд в дневни) 467 часа извън редовното работно време. От данните за действително отработеното от ищеца по график в рамките на процесния период, следствие превръщане на нощните часове в дневни (при покриване на нормативно определените часове), се установява, че от ищеца има положен труд извън редовното работно време от превръщане на нощни часове в дневни от общо 252 часа, с дължимо възнаграждение 1761,89 лева, които не са начислени и изплатени. Считано от месеца, следващ тримесечието, до датата на подаване на исковата молба обезщетението за забава, определено от размера на законната лихва, възлиза, според изчисленията на вещото лице, на 232,87 лева. Вещото лице е изготвило и втори вариант на заключението си, съобразявайки чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, действала в периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., според който паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден труд, след преобразуване на нощни към дневни, е в размер на 1444,19 лева, а размерът на законната лихва възлиза на 200,48 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. З вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Съгласно чл.

176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (така чл. 143, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на смени - сумирано за тримесечен период (така чл.