Решение № 211 от 26.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Плевен, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430105042 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Исковата молба е подадена от *** представлявано от *** Й.В.В., против Н. Е. Г., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите: 710.99 лв. главница за периода от 01.

07. 2021 год. до 31. 03. 2023 год., сумата 41.51 лв. лихва за забава за периода от 02. 09. 2021 год. до 03. 05. 2023 год., законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2023 год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1491/16.05.2023г. по ч.гр.д. 2664/2023г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, възразена от длъжника. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата.

Претендират се разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, сочи, че по 1 делото липсват доказателства, че е собственик на имота през исковия период и че липсва договор с ищеца. Възразява против искането за изготвяне на ССчЕ и СТЕ, поради липса на сложност и специални познания.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 15.05.2023г. ***, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 2664/2023г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1491/16.05.2023г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца, както следва: 710.99 лв. главница за периода от 01. 07. 2021 год. до 31.

03. 2023 год., сумата 41.51 лв. лихва за забава за периода от 02. 09. 2021 год. до 03. 05. 2023 год., законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2023 год. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. за деловодни разноски и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е било основание съдът да укаже на заявителя на 07.08.2023г. да предяви установителен иск за остатъка от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 01.09.2023г.

Не е спорно по делото, а и видно от ***, ответникът - Н. Е. Г., е собственик, след покупко-продажба, на недвижимия имот на адрес ***, на негово име е и партидата с ***, по която са приетите по делото извлечения за исковия период. На 28.06.2006г. ответникът е подал писмена молба до ищеца за откриване на партида за отопление и топла вода, декларирайки, че е съгласна с ОУ на ищеца. От извлечението по партида и приложените фактури за исковия период /в частта за просрочени задължения/ е видно, че претендираните главница и лихви не са заплатени до 15.05.2023г г., след която дата вече е била издадена заповедта за изпълнение. От справката извлечение по пера на претендираната от ***, главница, се установява, че през периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2023г. е била начислена сума в общ размер на 710.99 лв./с ДДС/, която е за отопление без ИРУ – 203.81 лв., ТЕ, отдадена за сградна инсталация – 195.81лв., за Битово горещо водоснабдяване – 260.28лв., за дялово разпределение – 51.08лв. и корекция 0.01лв.

Обстоятелството, че имотът е топлофициран се установява от представените Протокол от ОС на ЕС – 18.09.2002г. за избор на топлинен счетоводител, Д*** на адрес *** и *** за дялово разпределената ТЕ между потребителите в 2 сградата, както и споразумителни протоколи от 25.09.2002г. между ищеца и топлинния счетоводител *** за извършване на разпределението в посочената сграда, и предоставяне на данни на ищеца за фактуриране на изразходваната ТЕ.

При така установеното, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответника, доколкото той е собственик на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода 01.07.2021 г. до 31.03.2023г. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ.

Неоснователни се явяват възраженията на представителя на ответника, че той не е потребител на ТЕ и клиент на ищеца, т.к. качеството на клиент/потребител е законоуставено, като произтичащо от доказаната собственост върху топлофицирания имот. Невъзможността да се връчат съдебни книжа на ответника по делото на адреса на топлофицирания имот, не е основание да се счете, че той фактически отсъства от имота, че не живее на този адрес, т.к. от подробната разбивка на елементите на главницата е видно, че имотът се отоплява с уреди без ИРУ, и има потребление на гореща вода ежемесечно. Тежестта на доказване на плащането на главницата е на ответника, но в случая по делото не се представиха доказателства тя да е заплатена нито своевременно, нито след издаване на Заповедта за изпълнение.

Поради горното, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена, като основателна и доказана.

3

Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към заповедното производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно потребление е станало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след изтичане на периода, за който задължението се отнася, поради което и претенцията за мораторни лихви се явява основателна и доказана. В случая покана не е необходима, т.к. задължението е срочно и в ОУ е изрично посочено, че следва да бъде заплатено в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който то се отнася.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на 425.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, и 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител/. Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на 75.00лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че Н. Е. Г., ЕГН ********** от ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 710.99 лв. - главница за периода от 01. 07. 2021 год. до 31. 03. 2023 год., сумата 41.51 лв. - лихва за забава за периода от 02. 09. 2021 год. до 03.

05. 2023 год., законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2023 год. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1491/16.05.2023г. по ч.гр.д. 2664/2023г. на ПлРС.

ОСЪЖДА Н. Е. Г., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по гр.д. 5042/2023г. в размер на 425.00 лв. и по ч.гр.д. № 2664/2023г. на ПлРС, в размер на 75.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5