Решение № 975 от 12.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. София, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000500812 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6386 от 21.12.2024 год., постановено по гр.д.№ 8688/2024 год. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Ю. Д. Г. сумата от 8 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3 500 лева – имуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение по ДП № 340/20 год. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 25332/20 год. по описа на СРП, като искът за неимуществените вреди е отхвърлен до пълния размер от 30 000 лева. С решението са разпределени разноските по делото.

Решението е обжалвано от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените вреди, тъй като определеният размер е завишен, не е съобразен както с практиката и икономическия стандарт в страната, така и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, поради което неправилно съдът е присъдил такива. Моли съда да отмени решението в осъдителните части и постанови ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемият Ю. Д. Г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението, като претендира разноски.

1

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Ю. Д. Г. излага в исковата си молба, че на 19.06.2020 г. е бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице peг. № 869/19.06.2020 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като при задържането му е извършен личен обиск по реда на ЗМВР, а след това и обиск на лице по реда на НПК от следовател при СОСГП за което е съставен протокол.

Твърди се, че с постановление от 20.06.2020 г. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.294, ал.4, пр.4 вр. ал.1 от НК и бил задържан под стража за срок до 72 часа по досъдебно производство № 340/2020 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 25332/2020г. по описа на СРП. Поддържа, че на 22.06.2020 г. съдът е определил мярка за неотклонение „домашен арест“, която продължила до 30.06.2020 г. Твърди се, че с постановление на Софийска района прокуратура от 17.03.2022 г. наказателното производство по досъдебно производство № 340/2020 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 25332/2020г. по описа на СРП е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК. Поддържа, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство претърпял тежки морални вреди. Преди започването на наказателното преследване ищеца се е ползвал с добро име, уважение и авторитет. Обвинението за извършено престъпление му се е отразило неблагоприятно, живеел в постоянен страх и безпокойство от евентуално осъждане и изтърпяване на предвиденото наказание, а образуваното му дисциплинарно производство допълнително е засилило чувството на срам и страх. Поради това моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 3 500 лева – имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокат по досъдебното производство.

Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил иска, като твърди, че е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.

Отделно от това ищеца не е претърпял твърдените вреди. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори, че ДП № 340/2020 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 25332/2020 г. по описа на СРП е образувано на 19.06.2020 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.9, вр. чл.194, ал.1 НК, като с постановление от 20.06.2020 г. на СРП ищецът Ю. Г. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.294, ал.4, пр.4 вр. ал.1 от НК и е бил е задържан под стража за срок до 72 часа. С протоколно определение от 22.06.2020 г. по НЧД № 7668/2020 г. на СРД на ищеца е определена мярка за неотклонение „домашен арест“, продължила до 30.06.2020 г. Не е спорно също така, че с постановление на Софийска района прокуратура от 17.03.2022 г. наказателното производство по досъдебно производство № 340/2020г. по описа 2 на СО-СГП, пр. пр. № 25332/2020 г. по описа на СРП водено срещу ищеца е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Със заповед № 513з-10624/15.07.2020г. на СДВР е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР срещу Ю. Г., като е прието, че с действията си на 19.06.2020 г. в гр.

Банкя, като *** *** не е спазил нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Със заповед № 513з-14264/09.10.2020 г. на СДВР дисциплинарното производство срещу ищеца е прекратено.

Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите С. П. и Х. С., чийто показания съдът кредитира като придобити вследствие непосредствени впечатления, от които се установява, че по време и след приключването на воденото срещу ищеца наказателно производство, същия преживял психически и емоционални болки. Бил в шок, нервен и притеснен, тъй като изобщо не е очаквал подобно развитие на процеса. Затворил се е в себе си, спрял е да се среща с приятели, бил е тъжен. Притеснявал се е за бъдещето си. Тревожел се е за децата си. Премълчал е случващото се както пред тях, така и пред родителите си, за да не ги притеснява. Свидетелите са категорични, че и към настоящия момент ищецът не е забравил нищо от преживяното и продължава да изпитва негативни последици.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В чл. 2 ЗОДОВ са изброени случаите на отговорност на държавата за незаконни действия на правозащитни органи. Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 242 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 246 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Съгласно чл.16 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира, че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. В първия случай преценката е правна, а във втория случайфактическа и означава, че деянието не е извършено от лицето. В този случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова настоящият състав приема, че когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, т. 3 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ. Установиха се и 3 двете предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, обвинение и прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането.

По размера на неимуществените вреди съдът намира следното:

Установява се, че в резултат на воденото наказателно производство, ищецът като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян силен психически стрес. В резултат на това е било компрометирано името му сред приятели, познати и колеги. В тази връзка съдът кредитира дадените от свидетелите показания, като непосредствено придобити. Отделно от това, следва да бъде взето впредвид, че ищеца е служител на МВР и спрямо него е било развито дисциплинарно производство.

Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето през което се е водило наказателното производство и срока на мярката за неотклонение, социално-икономическата обстановка в страната към 2022 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 8 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По претенцията за имуществени вреди съдът приема следното:

От събраните пред първоинстанционният съд писмени доказателства се установява, че за защита в рамките на воденото досъдебно производство, ищеца е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 500 лева, до които размер искът се явява основателен.

Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционният съд решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева, съобразявайки го с правната и фактическа сложност на делото извършените процесуални действия пред настоящия съд.

По изложените съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6386 от 21.12.2024 год., постановено по гр.д.№ 8688/2024 год. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Ю. Д. Г. разноски в размер на 300 лева.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5