Решение № 115 от 04.08.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Търговище, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263530200293 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Т. С. от гр.Карнобат, обл.Бургас против Наказателно постановление № 44-0000035/18.02.2026 г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Търговище. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му, като прави искане за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото не са представени доказателства за направени разноски и няма данни жалбоподателят да е представляван и защитаван от адвокат.

Наказващият орган не изпраща представител. в съпроводителното писмо към преписката същият е посочил, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като прави възражение за прекомерност относно претендираният по делото адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :

1

На 23.01.2026 г. около 14:14 ч. в общ.Търговище, на ПП -I-4 км.223+470 в посока София – Варна срещу бензиностанция „РОМПЕТРОЛ“ – Търговище органите на автомобилна администрация спрели за проверка управляваният от жалбоподателя товарен автомобил (влекач) Скания с рег.№ ********* от кат.N3 с прикачено към него полуремарке ВИЛТОН НВ 3 с рег.№ ******* от кат.04. Било установено, че жалбоподателят извършва обществен превоз на товари-пшеница на територията на Република България по маршрут МусинаВарна, видно от пътен лист с номер 0057201/22.01.2026 г. и с товарителница с номер 0584426/23.01.2026 г. Проверката установила също, че жалбоподателят извършва превоза със съчленена композиция състояща се от МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса от 50920 кг., видно от кантарна бележка с номер 902/23.01.2026 г., която маса надвишава нормите установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството от 40000 кг. – с 10920 кг. В момента на проверката водача не представил документ за платена пътна такса за претоварване издадено от Агенция „пътна инфраструктура“.

Въз основа на установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 768/23.01.2026 г. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и последния получил препис от акта. В акта не са записани обяснения и възражения от жалбоподателя.

По делото няма данни в законоустановеният срок да са постъпили писмени възражения от жалбоподателя.

Въз основа на АУАН на 18.02.2026 г. Началник ОО“АА“ Търговище издал оспореното наказателно постановление под № 44-0000035 с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 3000.01 лв.(1533.88 евро).

Наказващият орган посочил, че на основание чл. 52, ал.4 от ЗАНН, след като проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването му и целите на чл.12 от ЗАНН не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св.И. С.. При така 2 събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено, че на процесното място и дата жалбоподателя С. С. е управлявал и извършвал превоз на товари със горепосоченото съчленено ППС с 5 оси с обща маса от 50920 кг. при допустима 40000 кг., тоест налице е претоварване с 10920 кг., без да е заплатена пътна такса за претоварване на АПИ. По този начин са нарушени нормите установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.

„а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, което води до реализиране на административнонаказателна отговорност на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 3, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 6, ППС е тежко. В случая е превишена нормата в чл.6, ал.1, т.3, б“а“ от Наредбата.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движението по пътищата, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите 3 на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП , регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН.

В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166, ал. 1, т. 8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на изискванията по чл.

139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса.

Действително, чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката е установи, че движението се извършва без разрешително. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ от ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“. Направено е обаче 4 уточнение, че правомощията се предоставят с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата, установени с оглед предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, каквото е нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушената в случая норма на чл. 139, ал. 1, т. 2 се съдържа в нормативен акт, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и организацията на тяхното придвижване и за която липсват основания да бъде изключена от обхвата на контрола по чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП за спазване на правилата за извършване на превози на пътници и товари.

Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП. Касае се за две различни административни нарушения, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия, като контрола при нарушения от вида на процесното е възложен на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Поради това следва да се приеме, че според редакцията н а ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото п о чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДВП във всички случаи, контролните органи от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разполагат със специалната компетентност да следят и за спазването на правилата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в случаите на осъществен обществен превоз на пътници и товари или на превоз за собствена сметка.

На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на 5

ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл. 179, ал.3 – 3в от ЗДвП. С ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., нормата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, но разпоредбата действа занапред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай. Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на началника на ОО“АА“ - Търговище. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е бил определен компетентен наказващ орган, а очевидно това не би могло да бъде целта на законодателя. Предвид всичко изложено и с оглед приложената по делото оправомощителна заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. според т. 7 от която началниците на областен отдел „автомобилна администрация“ могат да издават НП за нарушения по ЗДвП, възраженията за липса на компетентност на актосъставителя и издателя на наказателното постановление се явяват неоснователни.