Решение № 3001 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3001 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110205277 по описа за 2024 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх. № 24035016 от 05.04.2024г. по описа на ИА ГИТ, Дирекция“ИТ София“ от "Г. И." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к."Ф. ж." бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от А. Н., чрез адв. С. С. с адрес за призоваване в гр.С., ул.“Д. Г.“ № *, ет. *, ап. * срещу Наказателно постановление N 222400032 от 20.03.2024г. , издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“(ДИТ), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 3 от КТ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се представлява.

Не се явява и адв. С. с пълномощно по делото, редовно уведомена.

В съдебно заседание административно-наказващият орган, редовно уведомен не се явява.Представлява се от пълномощник – юрисконсулт Б.

В хода на съдебните прения, последната пледира за потвърждаване на НП, като сочи , че представеният трудов договор е антидатиран, което се установява и от справката от ТД на НАП .

Претендира разноски.

СРП, редовно уведомена , не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните гласни и писмени доказателства прие за 1 установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на "Г. И." ЕООД с ЕИК ***, срещу Наказателно постановление N 222400032 от 20.03.2024г. , издадено от директор ДИТ е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В периода 17.01.2024г. до 14.02.2024г. инспектори от ДИТ извършили проверка на "Г.

И." ЕООД с ЕИК *** за спазване на трудовото законодателство

Проверката започнала по работни места на 17.01.2024г. около 12:00ч. в обект – ''Благоустройство на междублоково пространство на блок *'', находящ се в гр.С., ж.к. ''К. с.'' , УПИ I – за ОЖС и хидрофор, кв. 294, м.‘‘К. с. – Плавателен канал – север‘‘, на който се извършвали строителни дейности от дружеството -жалбоподател.

При извършената проверка по работни места на 17.01.2024г. било заварено да полага труд в обекта , лицето В. Н. В. с ЕГН **********.

Последната декларирала пред проверяващите, че работи без сключен трудов или граждански договор, като ''павьор'' с уговорено работно време и възнаграждение.

В резултат на направената констатация, служителите на ДИТ, изготвили и връчили, призовка за явяване на представител в ДИТ и представяне на документи за проверка.

На 24.01.2024г. в ДИТ от страна на дружеството-жалбоподател били представени документи за проверка, вкл. и трудов договор № 6 от 17.01.2024г. , справка по чл. 62, ал. 5 от КТ , длъжностна характеристика и граждански договор № 1 от 12.01.2024г.

В следствие от извършената проверка по работни места и по документи, контролните органи приели наличието на нарушения на трудовото законодателство, които били обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) с изх. № ПР2402434 от 14.02.2024 г., връчен на същата дата на представителя на дружеството – А. Н..

В резултат на констатациите при извършената проверка св. В. – инспектор в ДИТ София, съставил АУАН № 22-2400032/14.02.2024 г. срещу "Г. И." ЕООД с ЕИК *** за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда в присъствието на представителя на нарушителя – А. Н. и свидетелите Г. и Л.

А. Н., подписал АУАН и получил екземпляр от него , без да иложи възражения.

В предвидения от ЗАНН срок жалбоподателят не депозирал административнонаказващия орган възражения във връзка със съставения АУАН. пред

Въз основа на съставения АУАН на 20.03.2024г. директора на ДИТ издал НП N 222400032 от 20.03.2024г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 3 от КТ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то 2 е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.

За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св.

В., ПИП с № № ПР2402434 от 14.02.2024 г. заверени копия от: трудов договор № 6 от 17.01.2024г. , справка по чл. 62, ал. 5 от КТ , длъжностна характеристика и граждански договор № 1 от 12.01.2024г. и заверено копие на декларация от В. В...

Съдът кредитира изцяло показанията на св.В., които потвърждават времето , местата и начина на ивършване на проверката, както и резултатите от нея.

Показанията на посочения свидетел кореспондира изцяло със събраните по делото писмени доказателства и съдът оценява изложената в атакуваното наказателно постановление, фактическа обстановка, като правдива .

Видно от декларацията на В., същият е удостоверил, че е приет на работа от дружеството на 17.01.2024г. да изпълнява трудови задължения като ''павьор''.

В. е посочила изрично , че няма нито граждански , нито трудов договор, респективно не е представила екземпляр на проверяващите.

При така установеното , съдът прави извод, че представения по делото трудов договор № 6 от 17.01.2024г. е съставен за да обслужи целите на административното производство.

Очевидно е , че трудовият договор е подписан след проверката и това е изводимо, както от подписаната от В. В. декларация , така и от регистрирацията му в НАП, а именно: на 17.01.2024г. в 22:17:02ч.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от законния представител на нарушителя като в 6 – месечения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и 3 обжалваното НП.

Спазени са изискванията на чл. 42, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен орган , съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ вр. чл. 21, чл. 4, т. 3 вр. с чл. 21, ал. 1 от Устройствен правилник на ИА ГИТ.

НП е било издадено от компетентно длъжностно лице - ИД директор на ДИТ София.

От всичко изложено следва, че съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП не са били допуснати.

По отношение материалното право:

При така установената фактическа обстановка АНО обосновано и правилно е определил, че жалбоподателят носи административно-наказателна отговорност по чл. 414, ал. 3 от КТ, според която: "Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение". Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ, съдържащ задължение за работодателя преди да допусне дадено лице да престира труд в негова полза, да му предостави изискуемите по закон документи.

Субект на нарушението може да бъде само лице с качеството "работодател" или "длъжностно лице" по смисъла на § 1, т. 1 и 5 от ДР на КТ.

Нарушението е формално и е довършено с допускането до работа от работодателя на работник или служител, преди да са му предоставени изискуемите по чл. 63, ал. 1 от КТ документи.

Под допускане до работа следва да се разбира начало на престирането на труд от работника или служителя със съгласието на работодателя.

Жалбоподателят има качеството "работодател", доколкото самостоятелно е наел работник по трудово правоотношение, като в момента на проверката от инспекторите на 11.09.2022 г. е. В. е полагала труд в обекта.

Първо контролният , а после АНО правилно са квалифицирали бездействието, като нарушение на чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ.

По делото с категоричност се установи, че към момента на проверката на 17.01.2024 г. около 12:00 часа, жалбоподателят е допуснал В. В. да полага труд като ''павьор'', без да му е предоставил копие от сключен в писмена форма трудов договор и уведомление за регистрацията му до ТД на НАП.

Видно от заверено копие на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ , уведомлението до ТД на НАП за ''сключения на 17.01.2024г.'' трудов договор с В. В. е било подадено в деня на проверката, но след нейното приключване.

Без правно значение за състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е кога е сключен трудовият договор.Нрушението се счита за извършено, 4 когато лицето полага труд без да са му връчени документите, посочени в чл. 63, ал. 2 от КТ.

Преценката за маловажността на този вид нарушения стои извън обхвата както на административнонаказващия орган, така и извън производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН за съдебен контрол относно законосъобразност на наказателното постановление.

Според Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС по н. д. № 1/07 г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответното му наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма е въпрос единствено на законосъобразност и никога на целесъобразност. АНО е оправомощен да отграничи маловажните случаи на административни нарушения, извън случаите, когато тази негова компетентност е изрично отнета със специален закон. Такъв специален закон е именно чл.

415в, ал. 2 КТ, който изключва като маловажно настоящото нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.

Съдът намира, че правилно , съобразно тежестта на конкретното нарушение АНО е наложил имуществена санкция в размер, над минималния.