Определение № 82 от 27.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20245001000098 по описа за 2024 година Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

С определение № 1321/17.11.2023 г., постановено по т.д. № 509/23 г. на Пловдивски окръжен съд, се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Л.“ АД ЕИК ********* за местна неподсъдност.

Частна жалба против горното определение е предявена от „Л.“ АД.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Иска се същото да бъде отменено, като делото се изпрати по подсъдност на СГС.

От противната страна „В.И-****“ ЕООД е постъпил отговор, в който частната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

1

Делото е образувано по искова молба, предявена от „В.И-****“ ЕООД против „Л.“ АД, да се признае за установено, че ищцовото дружество не дължи на ответника сумата от 55 744.85 лв. по Договор за бизнес заем Кредит – клиентски № ****/******** г., заверен с нотариална заверка на подписите рег. № **** на нотариус С. Х., рег. № *** на НК.

В процесния договор – чл.8.8.b страните се споразумяват въз основа на чл.117, ал.2 от ГПК съдебните спорове между тях да се разрешават от компетентния съд в гр. П., определен по правилата на родовата подсъдност.

Позовавайки се на тази клауза от договора, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно възражението за местна непосъдност на спора, направено в отговора на исковата молба от „Л.“ АД.

Определението е обосновано и законосъобразно.

Чл. 117, ал.2 от ГПК допуска страните по имуществен спор, с писмен договор, да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност, като разпоредбата не се прилага за подсъдността по чл. 109 от ГПК.

В случая спорът е имуществен, не е налице изключението по чл. 109 от ГПК /подсъдност по местонахождение на недвижим имот/ и е налице писмено съглашение между страните по договора, инкорпорирано в самия договор, за определяне на местна компетентност на съда в гр. П. като такъв, който да разглежда възникналите между страните спорове. Т.е. налице са всички изискуеми от закона предпоставки да се приеме, че е надлежно уговорена договорна местна подсъдност пред ПОС.

В частната жалба се излагат доводи, че процесният договор е търговска сделка, поради което за него не важала подсъдността по чл. 113 от ГПК /по искове на и срещу потребители/, респ. приложимо било общото правило на чл. 105 от ГПК за подсъдност по седалището на ответното дружество.

2

Тези доводи се явяват ирелеватни към законосъобразността на обжалваното определение, тъй като в случая общото правило на чл. 105 от ГПК се дерогира не от специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, а от договорно определената от страните на осн. чл. 117, ал.2 от ГПК, в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид посоченото обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1321/17.11.2023 г., постановено по т.д. № 509/23 г. на Пловдивски окръжен съд.

Определението обжалване. е окончателно и не подлежи на касационно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3