Решение № 262059 от 20.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№262059 гр. Пловдив, 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14333 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД против Й.Т.Т. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 5268/23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11653/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, за следните суми: сумата от 1 207, 50 лв. - главница, представляваща непогасени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 06.08.2018 г., сключен между длъжника и „А1 България” ЕАД, прекратен предсрочно, вземанията по който са предсрочно изискуеми, която сума е платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между последния и „А1 България” ЕАД и сумата от 59, 94 лв.- мораторна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –14.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между Й.Т.Т. и „А1 България” ЕАД е сключен договор за продажба на изплащане от 06.08.2018 г., по силата на който ответната страна е станала собственик на мобилно устройство “***”, срещу насрещното задължение на купувача да заплати продажната цена на вноски съобразно погасителния план към договора. Поради незаплащане на дължимите задължения договорът бил предсрочно прекратен на основание т. 12.3. от договора, като задължението до края на срока на договора в размер на сумата от 1 207, 05 лв. е обявено за предсрочно изискуемо на основание т.12.3. от Договора. Поддържа, че на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и

„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът се е задължил да обезпечи чрез поръчителство задължението на длъжника за заплащане на цената по договора за продажба на изплащане. Твърди, че на основание чл. 143 ЗЗД и чл. 2.2.4. от договора ищецът в качеството си на поръчител уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България” ЕАД. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като бил надлежно поканен и на основание чл. 2.2.3 от договора от 07.11.2014 г., на 05.12.2019 г. „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД платил на „А1 България” ЕАД дължимите и изискуеми вноски по договора за продажба на изплащане. Сочи, че плащането било осъществено след отправена покана от страна на кредитора чрез предявяване на Приемо-предавателен протокол от 20.05.2019 г., съдържащ списък с абонатите и размера на просрочените задължения. Счита, че със заплащане на сумата в полза на кредитора е придобил вземане против длъжника. Претендира присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на заплащане на задължението на длъжника. По тези съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове. Моли за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна Й.Т.Т., чрез адв. К., е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Счита, че сключеният между ответната страна и „А 1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане е недействителен, тъй като в последният не е посочена сумата, която следва да бъде заплатена от купувача.

Сочи, че в условията на договора е посочено единствено, че цената на устройството е платима на една първоначална и 23 месечни вноски с лихва от 4, 95 %, съгласно погасителен план. Видно от приложения погасителен план към договора обаче всяка погасителна вноска е установена в различен размер. По така изложените съображения счита, че за потребителя остава неясен начинът на формиране на цената – общата стойност на вещта и размерът на погасителните вноски, ведно с включена лихва. Твърди, че в договора била посочена единствено общата сума на останалите непогасени задължения от 1 322, 50 лв. Поддържа, че длъжникът не е надлежно уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за сключения между ищеца и кредитора договор за поръчителство. Твърди, че претендираната в производството по делото сума е изцяло нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и разпоредбите, установяващи защита на потребителите, тъй като не става ясно как е формирано задължението. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 143 ЗЗД и чл. 200 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 5268/23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11653/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, за следните суми: сумата от 1 207,

50 лв. - главница, представляваща непогасени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 06.08.2018 г., сключен между длъжника и „А1 България” ЕАД, прекратен предсрочно, вземанията по който са предсрочно изискуеми, която сума е платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между последния и „А1 България” ЕАД и сумата от 59, 94 лв.- мораторна лихва за периода 05.12.2019 г. – 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –14.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което заповедният съд, като е съобразил, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От представения по делото Договор за продажба на изплащане № ***/ 06.08.2018 г. се установява валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба между “А1 България” ЕАД и Й.Т.Т., по силата на който мобилният оператор е поел задължение да предостави на потребителя мобилно устройство, съгласно приемо-предавателен протокол, а именно апарат ***, IMEI ***, срещу насрещното задължение на купувача да заплати да заплати сумата от 1 322, 50 лв., както следва първоначална вноска в размер на 57, 50 лв. и 23 месечни вноски.

Дължимосттта и размера на всяка погасителна вноска са посочени, в приложения към договора погасителен план. В т. 12.3. от Договора е установено, че при неплащане на две последователни месечни вноски от купувача, всички вноски до пълната стойност на апарата стават изискуеми, като изискуемостта настъпва след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мобилните услуги, предоставени от оператора, във връзка с който договор е възникнало и продажбеното правоотношение.

В договора страните са уговорили възможността за обезпечаване на задълженията на купувача, когато последният е физическо лице, с поръчителство от трето за правоотношението лице - т. 9.1.2 от Договора.

Страните са уговорили, че в случай на плащане на просрочените задължения от поръчител, то последният има право на регрес към купувача за платената главница, ведно с лихва за забава от деня на плащането, ако поръчителят е уведомил длъжника за намерението да плати по направено от продавача искане за това - т. 15 от договора.

Установява се, че предметът на договора е предаден на купувача, видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от 06.08.2018 г. - подписан от купувача, поради което е настъпила изискуемостта на вземането на продавача да получи продажната цена, което обаче е разсрочено на вноски по съгласие между страните.

Съдът намира, че договорът за продажба на изплащане е валиден, поради което на основание на така постигнатото съглашение за страните са възникнали, установените в договора права и задължения. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за недействителност на договора, поради обстоятелството, че последният е с неясно съдържание, доколкото е посочена стойността на предоставеното устройство, обстоятелството, че тази стойност е платима на вноски и размерът на първоначалната вноска и на всички останали 23 месечни вноски, които са с различен размер.

Към момента на заплащане на задължението на потребителя от страна на ищеца е настъпил падежът и на последната погасителна вноска по договора за продажба на изплащане, поради което не следва да се пристъпва към проверка на наличие на основанията за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо.

По делото е представена фактура № ***/19.03.2019 г., издадена от кредитора „А 1 България“ ЕАД, от която се установява потребителят има задължение за заплащане на вноски за изплащане на стоки в размер от 920 лв., като задълженията по предходни периоди с вкл. ДДС са за сумата от общо 1 530, 05 лв.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че е изпълнил задължението си по процесния договор за продажба на изплащане.

По силата на представения по делото Договор от

07.11.2014 г., сключен между ищеца и “Мобилтел” ЕАД – праводател на ищцовото дружество, последното е поело задължение да обезпечи като поръчител задълженията на абонати на оператора - физически лица, по подписани договори за продажба на вещи, като е установена и процедурата, изпълнението на която гарантира, че поръчителят действително е поел ангажимент да обезпечи конкретно вземане - кредитна оценка на потребителя от ищеца, одобряване на клиента за сключване на договор, подадено уведомление от оператора за просрочени задължения на одобрения потребител, представляващо същевременно и покана за плащане в качеството му на поръчител. Действието на договорът за поръчителство е продължавано чрез сключване на анекси към последния, които са представени в производството, като същият е действал към датата на сключване на договора за продажба на изплащане.

Представен е приемо-предавателен протокол № 214/20.05.2019 г., подписан между страните по договора за поръчителство, съдържащ списък на лицата, сключили договори с “А1 България” ЕАД за закупуване на вещ, задълженията по които са просрочени от потребителите и които са обезпечени от поръчителя. Към приемо-предавателния протокол е представен списък, в който е посочено задължението на ответната страна.

По делото е представено платежно нареждане от

05.12.2019 г., по силата на което ищецът е заплатил в полза на “А1 България” ЕАД сумата от общо 17 252, 17 лв. с посочено основание за заплащане – приемо – предавателен протокол № ***.

С уведомление от ищеца, като поръчител по договора за продажба, до ответната страна - като купувач по договора и длъжник за цената по него, последната е уведомена, че са налице просрочия на месечните вноски, за които ищецът е получил искане от продавача да плати, което възнамерявал да направи при непогасяване на дълга от страна на потребителя до 24.06.2019 г. В последното е посочено, че вземането по договора за продажба на изплащане е станало предсрочно изискуемо. По делото не са налице данни за получаване на уведомлението от страна на длъжника.

С уведомление продавачът “А 1 България” ЕАД е потвърдил спрямо поръчителя - ищец извършеното от последния плащане на 05.12.2019 г. на сумата от 1 207, 50 лв. по процесния договор за продажба.