Решение № 59 от 14.07.2021, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Административно наказателно дело 129/2021
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 14.07.2021
- В сила
- 06.08.2021
- Състав
- Гергана Николаева Божилова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Севлиево , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20214230200129 по описа за 2021 година
Жалбоподателят ЕТ «Н. – Н.Н.», ЕИК: 1075173, със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, ул. «Р.» № 14, представлявано от Н. Т. Н., е обжалвал наказателно постановление № 541814-F532960 от 01.07.2021 година, издадено от Началника на Отдел «Оперативни дейности» - Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за извършено нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на МФ /Наредбата/, и на основание чл.185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лева. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – ЦУ на НАП, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 04.01.2020 година свидетелите СВ. АТ. Г., Т.Х. Р. – С. и АЛ. Ф. М. – служители в НАП при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект – Дрогерия, находящ се на ул. „Р.“ № 14 в гр. Севлиево, стопанисван от ЕТ „Н. – Н.Н.“. По време на проверката било установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП с ИД на ФУ ZK055393, съгласно Дневен финансов отчет „Х“ № 010533/04.01.2020 година е в размер на 192,38 лева, а фактическата наличност в касата била в размер на 174,60 лева, съгласно изготвен от Г.Т.Т.
– продавач – консултант, опис на паричните средства. Фискалното устройство модел 1
„Tremol ZM – UL – V2“ с ИН на ФУ ZK055393 и ФП № 50154720 притежава и са активирани функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Тъй като установената промяна в касовата наличност била в размер на 17,78 лева и представлявала извеждане на пари от касата, което не било отразено на фискалното устройство в момента на извършването му, проверяващите приели, че дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касова наличност /извеждане на пари от касата/ на ФУ чрез операцията „служебно изведени“ суми.
За констатациите от проверката и на основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0002909 от 04.01.2020 година.
В последствие, на 06.01.2020 година, свидетелят С.Г., в присъствието на свид. Т.Р. – С. и А.М., съставил срещу едноличния търговец - жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № F532960, в който описал горепосочените фактически обстоятелства и приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
След предявяване на АУАН жалбоподателят записал в графата за възражения, че ще представи такива в законоустановения срок.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Н.Н. е депозирала писмени възражения срещу съставения АУАН, в които твърди, че малко преди проверката е взела парите от касата, за да закупи почистващи препарати, като имала намерение при връщането си в дрогерията да отрази похарчената сума в касовата книга и касовия апарат. В писмените възражения Н. твърди, че осъзнава грешката, която е допуснала, но държи да отбележи, че тя не е умишлена. Освен това сочи, че за 20 – годишното съществуване на дрогерията, не са допускани такива нарушения и изобщо нарушения на данъчното и осигурителното законодателство.
Въз основа на този акт било съставено и обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 285, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите С.Г., Т.Р. – С. и А.М., съпоставени с писмените доказателства: АУАН от 06.01.2020 година; обжалваното наказателно постановление, Протокол за извършена проверка 04.01.2020 година, към който са приложени фискален бон и Дневен финансов отчет; Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 04.01.2020 година и Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 2
17.03.2021 година. Жалбата е заведена в деловодството на ТД на НАП – Велико Търново на 24.03.2021 година, тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. С.Г., на длъжност Инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР- 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, и съответно като такъв притежава правото да съставя АУАН за посоченото констатирано нарушение. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Ж.И.А. – Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР- 17/17.05.2018 г.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на административно наказателното производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН - в присъствието на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението.
Същият е съставен и връчен в присъствието на представляващия едноличния търговец.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл. 57 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Съдът намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП, е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
Конкретното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя са доказани по безспорен и несъмнен начин. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно - наказателното производство. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено, и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление: чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, според която: „Лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“.
Санкциите за юридически лица по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС са в размер от 500 до 2000 лева.
На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в минимален размер от 500, 00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че действително 3 жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н -18/13.12.2006 г. на МФ.
Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели /актосъставител и свидетели по акта/ и събраните писмени доказателства. Показанията на свидетелите са дадени добросъвестно. Същите са логични, последователни, непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, предвид тяхната незаинтересованост от изхода на делото, като показанията им са дадени въз основа на техните лични възприятия по време на изпълнение на служебните им задължения.
В разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата, която определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, като съгласно ал. 2 на същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута. От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателят фискално устройство е притежавало операции по ал. 1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените като писмени доказателства по делото: Протокол за извършена проверка от 04.01.2020 година; Опис на касовата наличност; Дневен финансов отчет и Фискален бон, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 17,78 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е била в размер на 192,38 лева, а съгласно междинния отчет от ФП била в размер на 174,60 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило извеждане на сумата от 17,78 лева в касата, в момента на нейното действително извеждане.
ЗДДС, както и Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. изчерпателно посочват случаите, в които данъчнозадълженото лице е длъжно да отразява промяната в касовата наличност и не съдържат изключения от правилото, поради което и направените с писмените възражения срещу съставения АУАН възражения и това, че парите били взети от касата, за да се закупят с тях почистващи препарати и едва след закупуването им да бъде отразена използваната сума като изведена от касата, се явяват неоснователни.
4
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 04.01.2020 година в момента на извършването й с точност до минута, а именно извеждане от касата на сумата от 17,78 лева, едноличният търговец - жалбоподател е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Деянието е извършено при бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно изведени" сумата от 17,78 лева. Тъй като при бездействие не може да се установи точния момент на извършване на нарушението, този момент се извлича от приложените по делото писмени доказателства и вписаното в АУАН и НП.