Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2572 от 17.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41925/2024
Вид
Решение № 2572
Подписан
17.02.2025
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2572 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110141925 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 74, ал. 1 КТ, чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. С.

П., ЕГН **********, срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК 121396123, за прогласяване за недействително Допълнително споразумение № *** от *** г., сключено между страните, за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *** от *** г. и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в Дирекция „***“, отдел „***“, сектор „***“ към ЦУ на „Български пощи“ ЕАД, с код по НКПД 1349 7016 23-1-14-7., както и за заплащане на сумата от 12 356,34 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 14.05.2024 г. до 14.11.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 12.07.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът М. С. П., ЕГН **********, твърди, че на *** г. сключил с ответника трудов договор, по силата на който бил назначен на длъжността „***“ в Централно управление на „Български пощи“ ЕАД. Добавя, че с Допълнително споразумение от *** г. трудовият договор бил изменен, като ищецът бил преназначен на длъжност „***“ в сектор „***“ към „***“ в Централно управление на „Български пощи“ ЕАД. С Допълнително споразумение № *** от *** г. бил преназначен на нова длъжност „***“ в дирекция „***“,отдел „***“, сектор „***“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД. С последното споразумение 1 трудовият договор бил изменен от такъв, сключен за неопределено време, в трудов договор за неопределено време, но със срок за изпитване до шест месеца- от 26.04.2024 г. до 26.10.2024 г. С последното ДС бил изменен също размера на трудовото възнаграждение на ищеца от 1587 лв. на 1631 лв. Твърди се също, че със Заповед № *** от *** г. бил прекратен трудовия договор на ищеца на основание чл. 71, ал. 1 КТ - без предизвестие, в срока за изпитване, считано от 14.05.2024 г. Поддържа, че допълнителното споразумение от *** г. е недействително, доколкото с него се цели заобикаляне на закона. В случая било налице злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя на ищеца. С прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, работодателят се освобождавал от задължението да извърши подбор на основание чл. 329, ал. 1 КТ. Сочи, че трудовите задължения на ищеца на новата длъжност не се препокриват с тези на старата. Оспорва се в рамките на 5 работни дни, през които ищецът реално е положил труд, ответникът да е могъл да провери годността му да изпълнява новата длъжност. Твърди, че изначално ищецът не е отговарял на изискванията за заемане на новата длъжност, на която е бил преназначен, тъй като нямал 5-годишен опит в сферата на „подбора, обучението и квалификацията на персонала“, нито магистърска степен и икономическо образование. Сочи, че преназначаването му на новата длъжност е било изцяло, с цел да отпадне защитата на служителя при уволнение. Поддържа, че наред със сумите за основно трудово възнаграждение и за допълнително такова, за трудов стаж и професионален опит, в брутното трудово възнаграждение следва да се включи и стойността на ваучерите за храна, в размер на 100 лв., които били с постоянен характер, като така определеното БТВ да послужи като основа за изчисляване на търсеното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Моли за уважаване на предявените искове. Ищецът е представил множество писмени доказателства, които са приети по делото, като относими и необходими. По искане на ищеца е допусната и съдебносчетоводна експертиза, която да установи размера на БТВ преди прекратяване на ТПО, както и стойността на търсеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно- Г. М., която да бъде призована чрез нейния работодател „Български пощи“ ЕАД, за установяване на възложените задачи на ищеца в срока за изпитване и как са проверявани качествата на същия за справяне с новата длъжност. Моли за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба документи, а именно- Заповед за разрешаване ползването на платен годишен отпуск за периода от 07.05.2024 г. до 10.05.2024 г. на ищеца; фиш за изплатени трудови възнаграждения за м. май, 2024 г.; извлечение от Системата за контрол на достъпа в „Български пощи“ ЕАД за ищеца за периода от 26.04.2024 г. до *** г. за установяване в кои дни от срока за изпитване ищецът е полагал труд; Колективен трудов договор на „Български пощи“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК 121396123, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. А. А., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Твърди, че работодателят е прекратил законосъобразно ТПО с ищеца, в срока на изпитване на страната, като срокът бил уговорен в полза и на двете страни. Излага, че в срока за изпитване работодателят извършва преценка 2 за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка обаче не подлежи на съдебен контрол. Поддържа, че трудов договор със срок за изпитване може да се сключи и при съществуващо вече ТПО, когато по реда на чл. 119 КТ съществено е изменена трудовата функция на работника или служителя. Твърди, че видно от допълнителното споразумение и трудовата характеристика за новата длъжност ищецът е бил запознат какво представлява новата длъжност и какви са изискванията за нея. Твърди, че в срока за изпитване работодателят може да прекрати ТПО във всеки един момент преди да е изтекъл този срок, дори още на първия ден от него. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски. Ответникът също е ангажирал писмени доказателства, които са допуснати от съда и приети по делото. Възразява срещу допускането на останалите заявените от ищеца доказателствени искания, като ги намира ирелевантни за уволнението.

Възразява срещу искането по чл. 190 ГПК да бъде задължение да представи Системата за контрол на достъпа в „Български пощи“ ЕАД за ищеца за периода от 26.04.2024 г. до *** г. за установяване в кои дни от срока за изпитване ищецът е полагал работа и Колективен трудов договор на „Български пощи“ ЕАД, като го намира не необходимо.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и изразените становища, след съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства – два броя допълнителни споразумения към трудов договор от *** г. и *** г., Заповед за прекратяване на ТД № ***/*** г. на изп. директор на „Български пощи“ ЕАД и два броя длъжностни характеристики за длъжностите „***“ в отдел „Разпространение на печатни издания“ към Дирекция „Оперативна дейност“ и „***“ в Дирекция „***“, отдел „***“, сектор „***“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, приети по делото като неоспорени, се установява, че между страните по делото е съществувало ТПО от 2008 г., като съгласно последно сключеното между тях Допълнително споразумение № *** от *** г. ищецът е преназначен на нова длъжност, а именно „***“ в Дирекция „***“, отдел „***“, сектор „***“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, като трудовият договор бил изменен от такъв, сключен за неопределено време, на трудов договор за неопределено време, със срок за изпитване до шест месеца. Със Заповед № *** от *** г. трудовият договор на ищеца е прекратен от ответника, на основание чл. 71, ал. 1 КТ- без предизвестие преди изтичане на срока за изпитване, считано от 14.05.2024 г.

Установява се при съпоставка на приетите две длъжностни характеристики, за длъжностите „***“ и „***“, че същите съществено се различават по задължения и функции, подчиненост, комуникации, изисквано образование и квалификация. При назначаването на П. на длъжността „***“ именно поради съществените отлики с досега заеманите от него длъжности в „Български пощи“ ЕАД е допустимо да се уговори срок на изпитване, в който и двете страни могат да преценят дали служителят може да изпълнява възложената работа и да се справя с възложените му задачи и отговорности. В конкретния случай се установява безспорно, че срока за изпитване е максимално допустимия по закон от 6 месеца и същия е 3 уговорен в полза на двете страни, т.е. всяка от тях е могла до изтичането му /на 26.10.2024 г./ да прекрати без предизвестие и без да дължи обезщетение на другата, трудовото правоотношение. По делото е установено, че от възможността за прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване, се е възползвал работодателя /ответника/ като считано от 14.05.2024 г. договорът бил прекратен, с издаването на оспорената в производството Заповед № ***/*** г., на осн. чл.71, ал.1 от КТ. /в т.см. Решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014 г., III г. о.,/.

Съгласно установената практика по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която са решение с № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 765 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 228/10 г. на III г. о., решение № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. на III г. о. и др., страната, в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок /включително и в рамките на две седмици след неговото сключване, от които само 5 реално отработени работни дни, какъвто е настоящия случай/. Предвид разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, страната, която се е възползвала от правото си да прекрати договора без предизвестие не е длъжна да го мотивира. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. ВКС безпротиворечиво приема /така напр. Решение № 65 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о./ че „отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор“. Ако по реда за изменение на трудовото правоотношение, по взаимно съгласие, между страните е постигнато писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция /както е в настоящия случая/, уговорката за срок за изпитване принципно не е недействителна, независимо, че между същия работник и работодател вече е съществувало такова трудово правоотношение, тъй като новото е за друга длъжност, с различни по същество функции и задължения. В този смисъл, съдът намира иска на ищеца по чл.74, ал.1 от КТ, за обявяване за недействително сключеното между страните Допълнително споразумение № *** от *** г., поради заобикаляне на закона, за неоснователен.

Въпреки горното обаче, съдът намира, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото /писмени и гласни/ се налага извод, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като е извършено от работодателя, в нарушение на принципа установен с разп. на чл. 8, ал. 1 от КТ.

По делото е разпитана като свидетел Г. М. от показанията на която се установи, че същата е работила до 05.08.2024 г. при ответника „Български пощи“ АД, като е заемала длъжността „***“ в отдел „***“, т.е. в същия отдел, в който е бил л назначен и ищеца на длъжност „***” в дирекция "***". Няма спор, че длъжността заемана от ищеца е била на пряко подчинение на длъжността, заемана от свидетелката. Независимо от краткия период, в който свидетелката М. и ищеца П. са заемали посочените длъжности, и съответно са били в йерархична зависимост, от показанията на св. М. се установи, че тя нито е инициирала процедура за назначаването на нов служител в отдела си, нито назначения такъв, в лицето на П. й е бил представен. За периода, в който ищеца е заемал длъжността /около 5 работни дни/, 4 на същия не са възлагани задачи от прекия му *** – св. М., съответно от нея не е изисквана и оценка на неговите качества, квалификация и възможност да изпълнява възложената му трудова функция /длъжност/. В рамките на три работни дни, в които свидетелката М. и ищеца П. са се засекли в отдела, според показанията на първата тя „дори не е виждала физически ищеца и като цяло не е знаела, че има такъв служител, на който да възлага задачи…“. Свидетелката твърди, че в ответното дружество имало утвърдена процедура по назначаване на нови служители, като обикновено инициативата идвала именно през прекия *** на съответната структура – дирекция, отдел, сектор. До момента на нейното освобождаване, св. М. твърди, че в отдела й, не е имало необходимост от нови служители, поради което самата тя не е инициирала процедура по наемането на такъв. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката М., като ги намира за обективни, ясни, конкретни и незаинтересовани, кореспондиращи и с писмените доказателства по делото.