Решение № 6298 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6298 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100509729 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20117339/17.05.2021г., постановено по гр.д. №10225/2020г. по описа на СРС, 171 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от Г. А. Г. против „Л.К.Е.“ ООД, че Г. А. Г. не дължи на „Л.К.Е.“ ООД сумата от 1345,61 лева – главница по запис на заповед от 22.02.2008г. по изп. дело №20098390400516 на ЧСИ И.М.-К., образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2009г., издаден по гр.д.

№31411/2009г. на СРС, 59 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2009г. до окончателното плащане, сумата от 26,91 лева разноски по гр.дело. Осъден е ответникът „Л.К.Е.“ ООД да заплати на Г. А. Г. на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 966,60 лева като разпределени в полза на ответното дружество по прекратено по силата на закона изпълнително дело. Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „Л.К.Е.“ ООД да заплати на Г. А. Г. сумата от 824,90 лева, представляващи направени по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ответника „Л.К.Е.“ ООД, чрез пълномощника адв. Б. Б., като се излагат оплаквания, че същото е 1 неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че не са взети предвид от първоинстанционния съд подадените молби от длъжника, с които същият е признал вземането, както и извършените от него плащания по изпълнителното дело. Счита, че не е изтекъл двугодишният срок за перемиране на делото. Поддържа, че решението на СРС е в противоречие с относима съдебна практика на ВКС. Излага доводи, че платените суми от ищеца в хода на изпълнителното дело са дължимо платени и не подлежат на връщане. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Насрещната страна Г. А. Г. е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че перемпцията по делото е настъпила на 21.09.2012г. и депозираните молби за разсрочено плащане след тази дата нямали никаква правна стойност. Извършените частични плащания нямали за последица признание на цялото задължение. Счита за неоснователен доводът на въззивника, че до постановяване на ТР №2/2013г. на ОСГТК не е текла погасителна давност по време на изпълнителния процес.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване 2 недължимост на вземания по издаден изпълнителен лист от 01.07.2009г. по гр.д. №31411/2009г. по описа на СРС, 59 състав, принудително събирани в производството по изп. дело №20098390400516 на ЧСИ И.М.-К. с район на действие СРС и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на разпределени по изпълнителното производство суми в полза на взискателя.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д. №31411/2009г. по описа на СРС, 59 състав, поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

В случая за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, издаден на 01.07.2009г., е образувано изп. дело №20098390400516 на ЧСИ И.М.-К., като с подадената на 08.12.2009г. молба за образуване на изпълнително производство взискателят „Л.К.Е.“ ООД е възложил на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.

Установява се от материалите по изпълнителното дело, че в периода от 21.09.2010г. до 17.10.2012г. не са извършвани изпълнителни действия.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който 3 вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.

Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез 4 налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Изпълнителното производство по изп. дело №20098390400516 на ЧСИ И.М.-К. с район на действие СГС е образувано през 2009г. при действието на 5 постановките на Постановление №3/18.11.1980 г., съобразно които образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Същевременно с т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г., е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Съществуващото противоречие е преодоляно с приемането на ТР №3 от 28.03.2023г., постановено по тълк. дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. Следователно с образуването на изп. дело №20098390400516 на ЧСИ И.М.-К. с район на действие СГС давността за процесните вземания по изпълнителния лист от 01.07.2009г. е била прекъсната и не е текла давност през време на висящността на производството от образуването му на 08.12.2009г. до прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 21.09.2012г. Тъй като изпълнителното основание, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист, е заповед за изпълнение, за която не е спорно между страните, че е влязла в сила на основание чл.416 от ГПК, въззивната инстанция приема, че новата погасителна давност за удостоверените в нея вземания, за които е издаден процесният изпълнителен лист, съгласно чл.117, ал.2 от ГПК е петгодишна.