Решение № 1896 от 21.11.2013, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Гр.Плевен,21.11.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, шести граждански състав, в публичното заседание на осми ноември двехиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря С.Ц. като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 2611 по описа за 2013 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Настоящото гражданско дело е образувано въз основа искова молба на ***, със седалище и адрес на управление ***, законен представител ***, пълномощник адв. И. *** М. от ПлАК, против ***, със седалище и адрес на управление, ***, законни представители *** – ЗАЕДНО И ПООТДЕЛНО с правно основание чл. 422 от ГПК и цена на иска сумата от 2700 лв, представляваща главница и 123.16 лв. мораторна лихва.

В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано *** и е издадена е Заповед за изпълнение. В заявлението кредиторът – ищец е описал в обстоятелствената част, че длъжникът му дължи сумата, описана като цена на иска въз основа на въз основа на неизплатена от ответника *** за продажба на дърва за огрев в размер на 2700 лева ( две хиляди и седемстотин лева), ведно с лихва върху главницата от 23.02.2012 г. до 26.03.2013 г. в размер на 123.16 лв, и законната лихва от датата на подаване на заявлението-26. 03.

2013 г. до окончателното издължаване на сумата, както и направените съдебни разноски за държавна такса в размер на 104 лв. и разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева. Твърди се, че през 2012 г. дружеството е продало на ***, 45 куб. м. дърва за огрев на единична цена от 50 лева без ДДС. Фактурата е връчена на ответника в деня на нейното издаване и същата е редовно осчетоводени в счетоводството на фирмата. Твърди се, че въпреки многократните разговори с управителите на ответника, те не са изплатили тази фактура до датата на подаване заявлението – 26. 03. 2013 г. Твърди се, че длъжникът е превел по банковата сметка на дружеството дължимата сума от ***, като по този начин изцяло е погасил задължението по главницата в размер на 2700 лева, но не е изплатил претендираната лихва в размер на 123, 16 лева, както и направените разходи по заповедното производство - държавна такса в размер на 104 лв. и платения адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

В заключение, ищецът моли, съдът признае за установено по отношение на страните по делото, че *** преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и преди издаването на *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е дължал на *** сумата от 2700 лв. за неизплатена ***. ведно с лихва върху главницата в размер на 123. 16 лева за периода от 23. 02. 2012г. до 26. 03. 2013 г. в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 26. 03. 2013 г. до окончателното издължаване на сумата, както и направените съдебни разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на

104 лв. и разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Ищецът***, се представлява от адв. М. – ПлАК и поддържа исковата молба.

Ответникът, *** се представлява от *** и оспорва иска по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.

422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по *** по описа на ПлРС – изискано и приложено към делото.

Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Вземането произтича от неизплатена част от ***. През 2012 г. ищцовото дружество е продало на ***, 45 куб. м. дърва за огрев на единична цена от 50 лева без ДДС. Фактурата е връчена на ответника в деня на нейното издаване и същата е редовно осчетоводени в счетоводството на фирмата. Управителите на ответника не са били изплатили тази фактура до датата на подаване заявлението – 26. 03. 2013 г. Установи, се че длъжникът е превел по банковата сметка на дружеството дължимата сума от ***, като по този начин изцяло е погасил задължението по главницата в размер на 2700 лева, но не е изплатил претендираната лихва в размер на 123, 16 лева, както и направените разходи по заповедното производство - държавна такса в размер на 104 лв. и платения адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът е следвало да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца, относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.

Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Следва да бъде признато за установено, че ответникът, преди подаване заявлението за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение и преди издаване Заповед за изпълнение на *** е дължал на ищеца сумата от 2700 лв, представляваща неизплатена част от *** за продажба на дърва за огрев, лихва – 123.16 лв, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението 26.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 104 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на ***

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 604 лв, съобразно представения списък с разноски, както и да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер 54 лв.

По изложените съображения, Плевенският районен съд

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на ***, със седалище и адрес на управление, ***, законни представители ***, че вземането на ***, със седалище и адрес на управление ***, законен представител ***, е било съществуващо и дължимо преди подаване заявлението за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение и преди издаване Заповед за изпълнение на *** за сумата от 2700 лв, представляваща неизплатена част от *** за продажба на дърва за огрев, лихва – 123.16 лв, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението 26.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 104 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на ***

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.

1 ГПК, ***, със седалище и адрес на управление, ***, законни представители ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, законен представител ***, направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 604 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.

1 ГПК, ***, със седалище и адрес на управление, ***, законни представители ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, направените в настоящото производство деловодни разноски за държавна такса в размер на 54 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: